Как хранителните цехове освобождават съветските жени от "скучното" готвене

През 1920-те години съветското правителство поема курс към индустриализация. Новите заводи изискват голям брой работници, включително жени. За да се създаде централизирано хранене и за да се освободят работничките от готвенето вкъщи, се ражда проектът за фабрики-кухни. Освен това ръководството се бори с пиянството и смята, че работниците трябва да прекарват по-малко време вкъщи и повече време в работа и дори в свободното си време заедно с други работници - и че е за предпочитане това да става във въпросните кухни. Те се превръщат в места за хранене, купуване на храна за вкъщи и културно прекарване на свободното време - в сградите се помещават универсални магазини, пощи, аптеки, фитнес зали и библиотеки.

Първоначално промишлените кухни се помещават в съществуващи вече сгради, но скоро е разработена архитектурна програма за изграждане на отделни структури. Това са огромни комплекси, които по аналогия с "дворците на културата" се наричат "дворци на храненето".

Канони за изграждане на "дворци на храненето"

Типичната фабрика-кухня е на три или четири етажа, а под нея има мазе с хладилници и складове за храна. Има и полуподземен етаж с пекарна и стая за персонала. На приземния етаж са разположени производствени работилници, лаборатория, гардероб за посетители, както и снек бар и магазин за хранителни стоки. На първия етаж са разположени трапезарии, а на третия - банкетни зали.

Фабриките-кухни са построени с високи прозорци от пода до тавана или с лентовидно остъкляване. И в двата случая залите трябва да са светли, за да могат посетителите да се хранят на естествена светлина. Това има естетическа стойност и спестява електроенергия. Покривите на фабриките са плоски, за да могат през лятото там да се поставят маси и столове и да се консумира храна.

Първите фабрики-кухни

Първата такава кухня е открита през 1925 г. в сградата на бивше общежитие на фабрика за печат върху тъкани в град Иваново-Вознесенск (днес Иваново). Този град все още е известен не само с булките си, но и с текстилната си промишленост. Въпреки че отвън сградата остава непроменена, отвътре тя е коренно различна. Оборудването за готвене е закупено от Германия, а в сградата са инсталирани хладилници, подемници, електрически перални, сушилни и машини за рязане на хляб.

В края на 1920-те години във фабриката в Иваново всеки ден обядват до 600 души, като се произвеждат и готови ястия за осемте заводски столови. Тогавашният народен комисар по здравеопазването Николай Семашко нарича фабриката "бомба, хвърлена в стария начин на живот". Той смята проекта за успешен и скоро подобни заведения се появяват в целия СССР.

Известна е Московската фабрика-кухня №1, открита през 1928 г. на Ленинградското шосе. Сградата е символично разположена срещу ресторант "Яр" - любимо място за развлечение на дореволюционната аристокрация и творческата интелигенция. Сградата е проектирана за първи път от нулата в духа на съветския модернизъм от архитекта Алексей Мешков. В сградата е построена трапезария за 1200 души. В допълнение към кухнята имаше и снек бар за 250 души, в който се сервира закуска, обяд и вечеря. Има и магазин, спестовна каса, пощенска станция и телеграфна станция. Към 1936 г. в Москва има 25 столови, или поне толкова са включени в адресната книга "Цяла Москва" (1936 г.).

Не е пропуснат и Ленинград (сега Санкт Петербург) - през 1930 г. тук са открити едновременно четири кухненски фабрики. Най-голямата - с площ от над 20 000 m² - е комплексът в Кировския район, който обслужва работниците от фабриката "Красный Путиловец".

Фабрика във формата на сърп и чук

През 1929 г. администрацията на град Самара решава да построи подобно съоръжение и за отбранителния завод "Масленников". Проектът е ръководен от първата съветска жена архитект - Екатерина Максимова, която по това време вече е работила по подобни сгради в Москва и други градове като част от група специалисти от асоциацията "Нарпита" (Народна храна).

Максимова смята, че "в бъдеще фабриката-кухня трябва ... да освободи жените от скучните домашни задължения и да им даде възможност за пълноценен живот и себеизразяване наравно с мъжете".

Максимова проектира двуетажна сграда в стила на конструктивизма във формата на сърп и чук - съветския символ на единството на селяните и работниците. Изобретен през 1918 г. от художника Евгений Камзолкин, той става част от герба на Съветския съюз. Необичайната форма в проекта на Максимова помага за разделянето на сградата по отношение на функциите.

На приземния етаж на чука са разположени кухнята и техническите помещения, а на сърпа - гардеробът и три столови: за деца, работници и служители на фабриката. Транспортна лента пренася храната от кухнята в чука до столовата в сърпа. Дневната производителност е 9000 ястия, като 3000 ястия се произвеждат като полуфабрикати.

Първият етаж е зает от технически съоръжения и офиси на персонала. Шест стълбища свързват етажите, чиито отсеци са украсени с цветни витражи. На покрива е изградена тераса, където хората могат да се хранят при хубаво време през лятото. Освен трапезариите в сградата се помещават готварница, библиотека, поща и спортно училище.

Успешни ли стават кухнените-фабрики?

Тези кухни като заведения за обществено хранене имат редица предимства пред готвенето вкъщи или храненето навън в малко кафене: закупуването на продукти на едро и високата производителност при механизираните методи на готвене дават възможност за приготвяне на обеди на цената на домашните със значителна икономия на време. И докато в миналото работниците по време на обяд просто си почиват край стана и хапват парче хляб или друга проста храна, донесена от вкъщи, сега всички работници се хранят с ястия, приготвени по единен стандарт, в ярки столови с чисти порцеланови чинии с лъскави прибори.

Въпреки всички плюсове, строителството на кухните-фабрики приключва в средата на 1930-те години. Строежът на огромни сгради с високотехнологичен пълнеж е скъп. Рентабилността е ниска, малко по-добре са онези съоръжения, които продаватхрана на столовите на други фабрики на едро. Вярно е, че по това време много фабрики започват сами да отварят столови и да осигуряват храна на служителите си. Освен това по това време активно се развива и хранително-вкусовата промишленост и СССР започва да произвежда консерви, които също улесняват приготвянето на храна у дома. Не се стигна до пълното отхвърляне на домашно приготвената храна.

Кухните-фабрики работят до разпадането на СССР. През 1990-те години частният бизнес се завръща, но рентабилността на кухнените не устройва частния сектор. В тях започват да се откриват магазини и други предприятия, които носят повече приходи.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви