В Париж тя е известна като лейди Абди. Руска емигрантка, висока блондинка със сини очи, тя се превръща в истинска звезда на френския моден свят и в продължение на десетилетия блести в цяла Франция.
Ия Ге е роден през 1897 г. (според други източници през 1903 г.) в Славянск, Харковска губерния в тогавашната Руска империя. Предците на Ия са французи, които се преместват в Русия по време на Великата френска революция от 1789 г. и се заклеват във вярност на Екатерина II.
Много от членовете на фамилията Ия са свързани с изкуството: дядо им Иван Ге е драматург, а брат му Николай Ге е известен художник. Дядо ѝ по майчина линия обожава балета и основава свой собствен театър. Родителите на Ия пък са актьори, които дълги години играят на сцената на Александрийския театър в Санкт Петербург.
Самата Ия също има много таланти, като от ранна възраст проявявала склонност към музиката и рисуването. "Много хора си мислеха, че ще стана художничка или артистка", спомня си тя в разговор с руския моден историк Александър Василиев, който я разкрива на руския читател в книгата си "Красота в изгнание".
Когато Ия е още малка, родителите ѝ се развеждат, а когато избухва Първата световна война, Ия и майка ѝ са в Германия, откъдето успяват да се преместят в Швейцария. След войната Ия иска да се върне в Русия, но по пътя си към Финландия (тогава част от Руската империя) среща първия си съпруг - холандския предприемач Херит Йонгеянс. Там през 1917 г. им се ражда син - бъдещият актьор от Бродуей Джордж Гейнс, известен и с ролята си на комендант Ласард в телевизионния сериал "Полицейска академия". След това в Русия избухва революция и гражданска война. Много скоро Ия се развежда със съпруга си, оставя му сина си и заминава за Западна Европа.
През 1921 г. Ия пристига в Париж. Нуждае се е от пари и известно време работи като тапьор в едно кино. "Един ден един руски познат <...> ми каза: "Имаш добра фигура, отиди в моден салон, вероятно ще си намериш работа", спомня си Ия. Така тя отива в известната модна къща на сестрите Кало. Предлагат ѝ работа като "манекенка" срещу 450 франка и закуска. Въпреки че това занимание не я интересува особено, тя няма друго средство за препитание.
Коко Шанел и лейди Ия Абди
Sasha/Hulton Archive/Getty ImagesЕдин ден в салона на Кало идват няколко англичани и един от тях иска да се запознае с Ия. Оказва се, че той е колекционер, сър Робърт Хенри Едуард Абди. Така Ия скоро става лейди Абди. От този момент нататък всяка врата е отворена за дамата със статут в Париж. Работи с най-влиятелния моден дизайнер по онова време Пол Поаре, модна къща Mainbocher, моделиерът Едуард Молине и други известни модни дизайнери.
Самата Абди също експериментира със стила си, като шокира публиката с нестандартни визии и тоалети. Във Vogue са публикувани снимки на Абди от най-модерния фотограф в Париж - Джордж Гойнинген-Гуинет (който също е от руски произход). Списанието пише за стила ѝ: "Лейди Абди, една от красавиците на чуждестранното общество в Париж, винаги се облича в чисто личен стил. Нейният вкус е неоспорим и неподвластен на влияние. Тя може да вдъхнови създателите на женски тоалети."
След няколкогодишен брак сър Абди, запален търговец на антики и колекционер, напуска съпругата си, но Абди запазва статута си на дама, както и скъпите бижута, които ипотекира в банката и лихвите от тях ѝ позволяват да живее комфортно до края на живота си. Тя вече е известен модел, води луксозен начин на живот, наема скъпи апартаменти и общува в кръг от бохеми, богаташи и известни руски емигранти. По това време вече се е пробвала като дизайнер и прави скици на чанти за модна къща, която майка ѝ открива в Париж.
Коко Шанел (вляво) и лейди Ия Абди
Sasha/Hulton Archive/Getty ImagesЕдин ден по време на светски прием Абди се запознава с Коко Шанел и ѝ разказва за новата си идея за чанта, като дори ѝ показва скици. Шанел кани рускинята да работи като дизайнер в модната ѝ къща. Но каква е била изненадата на Абди, когато видяла, че чантите, създадени по нейни скици без нейно разрешение, вече са започнали да се продават в Chanel. Коко отвърнала равнодушно, че не вижда проблем, тъй като Абди вече работи за нея. Тъй като не може да се примири със сложния характер на Коко, Ия скоро спира да работи с нея.
През 1936 г. Абди дебютира като театрална актриса. За радост на публиката в "Цар Едип" тя е облечена в разкошен костюм на Шанел.
През 1937 г., в разгара на сталинските репресии, Ия пристига в СССР, за да посети вече много болния си баща. "Тогава за първи път видях Москва - много тъжна гледка! Беше зима, всичко беше покрито със сняг, а моят хотел "Метропол" се намираше близо до Кремъл. По улиците се разхождаше черна тълпа, а аз погледнах през прозореца и видях Кремъл, покрит със сняг. Бях много тъжна. Един унгарски журналист ме попита: "Какво искате да ви покаже Москва - бани в работнически общежития или общински апартаменти? '" - цитира лейди Абди Александър Василиев.
Според слуховете обаче пътуването е имало и друга, по-романтична причина. На лейди Абди се приписва афера със съветския писател Алексей Николаевич Толстой. Твърди се, че именно тя става прототип на пламенната героиня от романа "Хиперболоидът на инженер Гарин" - балерината и авантюристка Зоуи Монроз.
Въпреки това Василиев пише, че може само да се гадае кой наистина е придружавал модната звезда по време на това пътуване и по-важното - защо тя е била освободена от Съветския съюз обратно във Франция.
В Париж я очакват още приключения. Тя е заподозряна в шпионаж в полза на Италия заради връзката си с италианец от правителството на Мусолини и е депортирана. След брака си получава английско гражданство и трябва да се премести там. По време на Втората световна война е призована да служи като преводач. Владее свободно руски, френски и немски език и не само превежда военните преговори, но и води преговори за връщането на руски пленници.
След войната лейди Абди живее в Ню Йорк (където синът ѝ вече гради актьорската си кариера) и в Мексико. През 1970-те години се завръща във Франция и живее в аристократичния град Рокбрюн на Лазурния бряг. Лейди Ия Абди почива в Кан на 89-годишна възраст, като до края на живота си продължава да носи модни шапки и ярки рокли.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си