9 БРИТАНЦИ, получили наградата за МИР на СССР

Международната награда "За укрепване на мира между народите" е една от най-престижните в Съветския съюз. Премията е учредена през 1949 г. и до 1955 г. се нарича Сталинска, а след развенчаването на култа към личността на Сталин носи името на Ленин. 

Всяка година наградата се присъжда на 5-10 граждани на която и да било страна по света, независимо от техните политически, религиозни и расови различия, "за изключителни заслуги в борбата срещу подпалвачите на война и за укрепването на мира". Лауреатът получава медал, диплом и парична премия (около $25 000 по курса от онези години). През цялата история на съществуването си наградата, освен на граждани на други страни, е присъдена на осем американци и на тези деветима британци.

1. Хюлет Джонсън през 1951

Хюлет Джонсън на връчването на наградата за мир в Москва

Василий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС

Видният религиозен деец и настоятел на Кентърбърийския събор Хюлет Джонсън (1874—1966) открито поддържа революцията в Русия и съветската власт. Той казва, че "истинският християнин не може да бъде враг на комунизма". Заради симпатиите си към болшевиките в родината му  отношението към него е предпазливо и дори раздразнително. Наричат го "Червения декан на Кентърбъри". Съветската премия за мир, която му връчват през 1951-а, още повече разклаща авторитета му и специалните служби проявяват сериозен интерес. Под натиска на обществеността той дори е принуден да напусне високия си пост на настоятел.

Между другото през същата година наградата е връчена на друг виден свещеник – американеца Артър Моултън. 

2. Моника Фелтън през 1951

Моника Фелтън на връчването на премията за мир

Василий Егоров, Владимир Савостянов/ТАСС

Британската писателка (1906-1970) е известна със своята антивоенна и феминистка позиция. Тя посещава различни страни като представителка на Международната демократична федерация на жените (в която участват и съветските жени) с цел да бъде укрепен мирът. Тя дори съчувства на Северна Корея и поради тази причина във Великобритания я подозират в измяна на родината. В СССР пък изразяват почит към дейността ѝ с присъждане на наградата за мир.

3. Джон Дезмънд Бернал през 1953

Професор Джон Бернал на Международния симпозиум по висше образование в Москва, 1962

Михаил Озерский/Sputnik

Професорът по физика Джон Дезмънд Бернал (1901-1971) много пъти посещава научни срещи в СССР (и дори става почетен професор на МГУ). Той се изпълва със симпатия към страната и лично към Сталин. Бернал няколко години е президент на Световния съвет на мира, независима антиимпериалистична организация, която критикува военните действия на САЩ (и която, както по-късно се изяснява, СССР тайно спонсорира). Така той помага на СССР да намали рисковете от нова глобална война и от ядрената заплаха и затова получава съветската награда за мир през 1953 година.  

4. Денис Ноуел Прит през 1954

Денис Прит (отдясно) на връчването на премията за мир в Москва

Н. Максимов/Sputnik

Адвокатът Денис Прит (1887-1972) още през 1930-те години най-активно подкрепя СССР, Сталин и дори големия терор и съветско-финландската война. Дълги години той оглавява британското Общество за културни връзки с СССР. През 1950-те по време на Студената война Прит става крайно непопулярен във Великобритания заради противопоставянето му на НАТО, затова пък през 1954 г. СССР го подкрепя с почетната премия за мир. 

5. Айвър Монтегю през 1959

Монтегю на Световния конгрес на миролюбивите сили в Москва, 1973

Юрий Абрамочкин/Sputnik

Английският аристократ и филмов режисьор Айвър Монтегю (1904-1984) е член на изпълнителния комитет на Британската комунистическа партия. През 20-те години на миналия век благодарение на връзки с комунистическите среди той се запознава със Сергей Айзенщайн, филмов гигант на своето време. Заедно отиват да завладеят Холивуд и заснемат съвместния си филм "Щурмът на Ла Сараз". Монтегю открито симпатизира на СССР и членува в същия Световен съвет на мира, а през 1959 г. получава съветската награда за мир.

6. Гордън Шефър през 1965

Шефър (в центъра) на церемонията по награждаването в Москва

Василий Егоров/ТАСС

Журналистът и борец за мир Гордън Шефър (1905-1997) дълги години е председател на Британския комитет на мира и ратува за разоръжаване. Той е и член на президиума на Световния съвет на мира. През 1964 г. пристига в Москва със съпругата си (на снимката отдясно) на награждаването с ленинска награда за мир. 

7. Ерик Хенри Стонли Бъроп през 1972

Бъроп (отдясно) в компания на съветски учени на заседание на федерацията на научните работници в Москва, 1973

Александър Чепрунов/Sputnik

Спецслужбите наричат физика, роден в Австралия и професор в Лондонския университет Ерик Бъроп, унищожителен pink, буквално "розов", тоест не съвсем червен, който симпатизира на комунистите. Бъроп работи над Манхатънския проект на САЩ по създаването на ядрена бомба и е сред първите, които изразяват тревога по въпросите на сигурността. Активно участва в международни форуми, включително и в СССР, за да привлече вниманието на обществеността по тази тема.  

През 1972 г. Бъроп е награден със съветската премия за мир, а през 1970-те години той неведнъж посещава Москва, за да се включи в работата на различни научни заседания, както и на събирания по въпросите на мира. 

8. Джеймс Олдридж през 1973

Отляво надясно: Джеймс Олдридж, съветският поет Константин Симонов и режисьорът  Александър Герасимов в Москва, 1965

Михаил Озерский/Sputnik

Джеймс Олдридж  (1918-2015) е журналист от австралийски произход (1918-2015). В един от най-известните си романи "Дипломат" (1949) той разказва за работата на съветските и английските дипломати по време на иранската революция от 1945 година. Олдридж симпатизира на СССР и за това е ценен отвъд Желязната завеса и награден с премията за укрепване на мира. Посещава Москва няколко пъти, присъства на международния московски кинофестивал, на конгреса на миролюбивите сили и дори присъства на конгреси на писателите на СССР. 

9. Дороти Кроуфут Ходжкин през 1987

Дороти Ходжкин на всесъюзна конференция на учени за избавлението на човечеството от заплахата от ядрена война, за разоръжаване и мир в Москва, 1983

Владимир Вяткин/Sputnik

Химичката Дороти Ходжкин (1910-1994) поддържа близки отношения и работи съвместно по научни проекти с друг носител на съветската награда за мир – Джон Бернал. 

Лауреат на Нобелова награда за химия (1964) в продължение на осем години тя оглавява Пъгуошското движение на учени за мир, в което са канени и съветски професори. Дороти получава съветската премия за мир през 1987 година, а още от 1976-а тя е чуждестранен член на Академията на науките на СССР.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.