Как КГБ нанася съкрушителен удар на съветската милиция

В утрото на 27 декември 1980 г. мъж на около 40 г. е намерен в безсъзнание и тежко пребит недалеч от пътя до летище Биково в Московска област. Единствената следа, която намират у него, е бележка с надпис: "Издадена от офицери от КГБ с военен ранг".

Така започва една история, която ще разтърси съветското ръководство, ще изправи специалните служби на страната на ръба на война със силите, охраняващи вътрешния ред, и ще доведе до падането на една от най-влиятелните фигури в държавата.

КГБ хваща следата

Заместник-шефът на секретариата на КГБ майор Вячеслав Афанисиев (това е самоличността на жертвата) умира в болница на 1 януари 1981 година, без така и да дойде в съзнание. Тъй като приживе отговаря за изключително важни дела, свързани с информационните системи за сигурност, шефът на КГБ Юрий Андропов се заема лично с разследването на нападението срещу Афанасиев.

Отделът за разследвания в КГБ и членовете на Втора главна дирекция на КГБ (контраразузнаването) проучват няколко основни версии: от обикновен грабеж до саботаж от западни агенции за разузнаване. Скоро стигат до невероятен извод: офицерите от 5-о транспортно поделение (КАТ) в Ждановската метростанция може би са замесени пряко в смъртта на майора. Именно дотам водят следите в случая на Афанасиев.

Въпреки че КГБ има огромно влияние в СССР, те не могат просто да "минат" цяло едно полицейско управление и да подложат десетките му служители на разпити и претърсвания. Препятствието по пътя е министърът на вътрешните работи Николай Шчолоков (рус. Щёлоков).

През 15-те си години начело на министерството, Шчолоков успява да издигне позициите на милицията до безпрецедентни нива. По негова инициатива настъпва истински бум на филмите и книгите за правоохранителните органи и техните служители. Всяка година по случай професионалния им празник на 10 ноември се изнасят впечатляващи концерти. Заплатите на полицаите се вдигат сериозно. Осигуряват им се и жилища. Из цялата страна се отварят милиционерски школи, където масово се записват да учат младежи.

Шчолоков е близък приятел на държавния глава Леонид Брежнев и е един от основните претенденти за високата позиция след очакваната смърт на генералния секретар. Амбициите му, обаче, се сблъскват с тези на Юрий Андропов. "Говорим за една политическа и идеологическа конфронтация. Те бяха много различни, с диаметрално противоположни възгледи", твърди Ирина Шчолокова, дъщеря на министъра.

Андропов решава да действа предпазливо, но в същото време решително. По негово искане "неутралната" главна прокуратура в СССР поема случая с Афанасиев. КГБ ѝ осигурява цялото нужно съдействие.

На 14 януари 1981 г., докато Шчолоков е извън Москва, започва специална операция, която е напълно неочаквана за милицията в столицата. Десетки коли на КГБ и следователи от главната прокуратура се струпват край домовете и кабинетите на заподозрените, където започват незабавни арести и претърсвания.

Тетрадка, принадлежала на Вячеслав Афанасиев, с телефонни номера на негови колеги от работата е намерена у един от милиционерите, а  криминалистите откриват следи от кръвта на Афанасиев по стените на управлението на КАТ в Ждановското РПУ, въпреки че са правени опити тя да бъде отмита. Скоро следователите разполагат с пълната картина на случилото се на 26 декември.

Как е убит майорът от КГБ

В злополучния ден Афанасиев се връща у дома след събиране с приятели по случай 40-ия му рожден ден. Офицерът не е добър пияч и пропуска спирката си, оказвайки е на последната спирка, Ждановская, посред нощ.

Служителите на метрото извеждат майора от вагона и при тях моментално идват дежурните милиционери. Но те не изпращат пътника в изтрезвителното.

"Неговите документи (от КГБ) не впечатляват дежурните милиционери, - пише в мемоарите си следователят Владимир Калиниченко. - Те го хващат за ръцете зад гърба и го отвеждат под земята. Тук, под коловоза, има стая за милиционерите. Това е мрачно и слабо осветено помещение. Вячеслав Василиевич опитва безпомощно да се съпротивлява. За жалост, той не се досеща, че двамата младежи в сиви униформи са го взели за "карас" (рус. карась; на жаргон така наричат мъж, който изглежда образован и без съмнение носи пари и ценни предмети - с други думи, обещава добра плячка при претърсването му, преди да го обвинят за всякакви смъртоносни грехове)".

Разследването показва, че подобни "придобивки" са рутина за милиционерите. Първоначално, при разглеждането на портфейлите на пияните арестанти, те вземат парите, които намират там. След това започват да прибират всички открити пари и да бият и дори да убиват пътниците в нощното метро. Веднъж убили млад мъж, който се връщал у дома от сватба, за да му вземат бутилката с шампанско.

Оказва се, че подобни практики са обичайни не само за 5-о районно, но са масови и в други квартали на столицата. Често се случва съдилищата и прокуратурата да прикриват престъпленията, за да не опетнят имиджа на съветската милиция.

В онзи ден голяма част от милиционерите, които дежурят на спирка "Ждановская", също са пияни. Най-трезвият сред тях, Селиванов, докладва на дежурния офицер, че мъж от КГБ е задържан на гарата и е тежко пребит. Крещейки, че всички са полудели, дежурният офицер ги кара незабавно да освободят офицера (милиционерите нямат право да задържат служители на КГБ, дори и да са пияни - това е работа на самата КГБ).

Милиционерите пускат Афанасиев. Но преди да си тръгне, разяреният майор произнася фраза, която в крайна сметка ще му струва живота: "Мръсници, никога няма да ви простя това, което сторихте". След като осъзнават, че ги чакат проблеми, ако детайлите за случилото се разчуят, милиционерите настигат майора, който вече се е върнал на перона, и го завличат обратно.

Решават да го убият и да прикрият всичко. За целта самият шеф на 5-о районно Борис Баришев идва на "Ждановская". Именно с неговата "Волга" Афанасиев е изкаран от града, където е довършен (както си мислят те) с крик и с ритници. Вземат всичките му вещи, за да инсценират обир. По обратния път дори успяват да избегнат кола на КАТ, която се опитва да ги спре, защото шофират безразсъдно. Но от КАТ успяват да запишат номера на "Волгата".

Министър на огневата линия

Случаят с Афанасиев е нишката, която води до разплитането на сложна мрежа от престъпления и покрити случаи в структурите на вътрешното министерство. В рамките на разследването следователите от Главната прокуратура се оплакват, че са следени от правоохранителните органи и за охрана са им назначени членове на специалния отдел „Алфа“ на КГБ. Те ескортират обвинените, за да не избягат.

На 21 юли 1982 г. Борис Баришев, старши инспектор Николай Рассохин и милиционерите Николай Лобанов и Александър Попов са осъдени на смърт чрез разстрел. Множество други милиционери са осъдени на различни периоди затвор. Редица полицейски управления в съветската столица са пометени от уволнения и смени на ръководството.

И това не е краят. Започва цялостна проверка на работата на министерството на вътрешните работи, която разкрива множество злоупотреби от страна на служители от цялата страна. Върху авторитета на милицията е нанесен съкрушителен удар. Дълго време след това хората гледат представителите на правоохранителните органи, които дежурят по гарите на метрото, с презрение и страх.

На 17 декември 1982 г., месец след смъртта на своя защитник и поддръжник Леонид Брежнев, Николай Шчолоков е освободен от поста си на министър на вътрешните работи, след като е обвинен в корупция. Той е изключен от КПСС и е лишен от генералския си ранг, от отличието "Герой на социалистическия труд" и от всички други награди, освен от тези, получени по време на Втората световна война.

На 10 декември 1984 г. бившият министър пише писмо до съветския лидер Константин Черненко, в което твърди, че "не е нарушил върховенството на закона, не е предал партийната линия и не е взел нищо от държавата". Три дни по-късно се самоубива.