Как Сталин превръща Москва в мегаполис (СНИМКИ)

„Москва трябва да придобие европейски облик. Естествено, ще останат исторически паметници и сгради, но сегашният азиатски характер на града – всички тези криволичещи улици, странно построени сгради и къщи със странни цветове, трябва да бъдат разрушени“. Изненадващо, тези думи са изречени дълго преди епохата на Йосиф Сталин – още през 1913 г., когато Николай Шченков, депутат от Московската дума, споделя визията си за бъдещето на Москва с в. „Гласът на Москва“. Шченков оглавява комисията за благоустройство в Думата, създадена с цел да пригоди градското планиране с нуждите на епохата.

Комисията, обаче, няма шанса да осъществи проектите си, тъй като през 1917 г. избухва Революцията. Забележително е, че още преди да започне Сталиновата индустриализация и урбанизация, нуждата от промяна на градското планиране в Москва е очевидна. Роман Клайн, един от най-активните архитекти на епохата, казва следното в интервю за същия този в. „Гласът на Москва“: „[Москва] е голям търговски център, чието население нараства от година на година. Нуждата от жилища се увеличава, а земята става все по-скъпа. Независимо дали ни се иска или не, жилищните сгради ще стават все по-високи - те ще засенчват малките къщи и ще се издигат на куполите на църквите“.

„Всичко е струпано произволно“

Събитията след Революцията през 1917 г. показват, че Клайн е бил абсолютно прав. Само от 1918 до 1924 г. в московските предградия и в бедните квартали в центъра на Москва се местят над 500 000 души, настанявайки се в именията на бившите благородници и в градските сгради – от луксозни хотели до скъпи апартаменти, превръщайки ги в комунални жилищни квартали. И все пак, нуждата от жилища продължава да е отчайваща на фона на ятата от хора, които пристигат в Москва, за да учат и да работят по време на икономическата криза през 1920-те. Всички те трябва да живеят някъде, така че през 1920-те няколко екипа от архитекти предлагат плановете си за реконструкцията на Москва. Никой от тях, обаче, не е оценен като достоен за реализация.

През 1932 г. е проведен оспорван конкурс за общия план на Москва, като в него се включват именити архитекти като Льо Корбюзие, Ханес Майер (втори директор на „Баухаус“) и Ернст Май (създател на „Новия Франкфурт“). Планът на Льо Корбюзие е най-радикален. „Всичко е струпано произволно без конкретна цел“, твърди Льо Корбюзие. „В Москва всичко трябва да бъде разрушено и построено наново“, казва архитектът, чийто план е да събори целия градски център и да го пресъздаде чрез правоъгълна мрежа от улици. Ернст Май смята, че „Москва в сегашния си вид може да побере над 1 милион жители“.

Междувременно, в началото на 1930-те градът вече има над 3 милиона обитатели. Мрежата от улици, алеи и булеварди е много сложна, а пътищата на много места все още са с настилка от каменни павета и дърво, без асфалт. В този си вид градът не е напълно готов за индустриализацията и натоварения трафик, който тя води със себе си.

През 1933 г. е създадено архитектурното бюро „Проектантски ателиета на Съвета на Москва“ с цел да се изработи проект за новото планиране на Москва. Т.нар. „Генерален план за реконструкцията на Москва“ е завършен през 1935 г., но тогава вече тече усилено строителство: първата линия на метрото, „Соколническая“, е завършена и са започнали подготовки за създаването на канала „Москва-Волга“. В центъра на града са положени основите на сградите на Държавната библиотека на СССР „В.И. Ленин“, хотел „Москва“ и днешната Държавна дума, а промяната на уличното планиране тече с бързи темпове. Очевидно това налага разрушаването на някои важни части от стария град.

Какво е загубено

Епохата на реконструкцията на Москва съвпада с активната антирелигиозна кампания, водена от властите. През 1928 г. масовото разрушаване на православни църкви вече е започнало. Болшевиките не се свенят да унищожават стари църкви, ако те пречат на разширяването на пътища – и, естествено, много са заличени от лицето на земята заради чисто пропагандни причини и антирелигиозни възгледи. Много църкви са затворени, куполите им са свалени и използвани за всякакви цели – от съхранение на зърно до заводи или изследователски институти. Цели квартали от ниски сгради, често исторически имения, са заплашени.  Според плана всички важни площади в града, включително Червеният площад, трябва да бъдат разширени поне двойно, като бъдат разрушени сградите около тях. Ширината на всички главни улици, алеи и магистрали в града също трябва да бъде увеличена до най-малко 30-40 м чрез разрушаването и преместването на сградите, които се издигат там.

Ето и списък на главните архитектурни загуби.

-Симоновият манастир – построен през XIV-XVII в. и разрушен през 1920-1930 г., Симоновият манастир е исторически паметник и мемориал. След събарянето на повечето сгради и разрушаването на гробището на манастира, на негово място е издигнат нов Дворец на културата за „ЗИЛ“ (близък автомобилен завод).

-Сухарьовата кула. Построена в московски бароков стил през 1692-1695 г., кулата е дом на Московското училище по математика и мореплаване, а по-късно, през XVIII-XIX в. тук има много магазини и работилници. За жалост, кулата е разположена точно на пътя на околовръстното шосе „Садовое“, което трябва да се разшири. В крайна сметка, Сухарьовата кула е съборена през 1934 година.

-Старата стена в Китай-город. Крепостната стена, която обгражда центъра на Москва, е построена през XVI в. от италиански архитекти. През 1930-те тя вече отдавна е загубила укрепителните си цели и е просто впечатляващ исторически паметник в центъра на града. Стената, обаче, с многобройните си кули, е разрушена през 1934-1935 година. Само едно парче от нея с дължина около 150 м е запазено и все още може да се види зад хотел „Метропол“.

-Катедралата „Христос Спасител“. Строежът на катедралата отнема 40 години и тя е завършена през 1883 година. Посветена е на руската победа над Наполеон през 1812 година. 103-метровата катедрала е взривена през 1931 година. Разрушаването ѝ е с цел да се освободи място на колосалния Дворец на съветите, където да бъде настанен законодателният орган на страната – Върховният съвет на СССР. Строителството му започва през 1937 г., но е стопирано през 1941 г., когато избухва Втората световна война. През 1958 г. на негово място е изкопан плувният басейн „Москва“. През 2000 г. катедралата е построена отново, като е спазен първоначалният проект.

-Страстният манастир. Основан през 1654 г., манастирът е централен елемент на пл. „Пушкинская“, един от централните в Москва. Той е разрушен през 1931 г., а по-късно на негово място е издигнато кино „Пушкинский“.

-Градският район на мястото на сегашната бул. „Нов Арбат“ е обречен да бъде заличен съгласно Генералния план на Сталин от 1935 година; реално, обаче, разрушаването му започва едва след войната, в края на 1950-те – началото на 1960-те години. По време на създаването на улицата е унищожен цял исторически квартал.

Като цяло, броят на историческите сгради, защитени официално от държавата, пада от 216 през 1928 г. до 74 през 1935 година. Разбира се, в Москва след 1935 г. остават повече от 74 исторически сгради, но те просто не са официално признати. Цифрите, обаче, показват мащаба на разрушенията. Например, всички фасади на ул. „Тверская“ са префасонирани, почти всички църкви в центъра са съборени, а много сгради са реновирани до степен, в която не могат да бъдат разпознати.

Някои от оцелелите исторически гради са преместени, без да бъдат деконструирани .Но реализацията на Генералния план спира през 1941 г. с началото на Втората световна война.

Какво е получено

Градът губи безвъзвратно редица архитектурни паметници, но и печели много . Благодарение на разширяването на централните улици и създаването на радиални булеварди и магистрали, Москва е пригодена да побере повече хора и да поеме транспорта на този голям град.

След войната изпълнението на Генералния план продължава и на базата на принципа на решетката около стария град са създадени нови квартали. Околовръстният път на Москва е планиран в края на 1930-те и е завършен през 1962 година. Той е жизненоважен за транспорта в града. Каналът „Москва-Волга“ е построен (с труда на затворници от ГУЛАГ), което скъсява разстоянието между реките и дава тласък на развитието на речния транспорт в Московска област.

Крайбрежните улици на р. Москва, чиято обща дължина е 52 км, са облицовани с гранит; реконструирани са три моста и са построени девет нови. Около Москва са изградени много нови язовири, оборудвани със съвременни технологии за пречистване и филтриране на водата. Създадени са нови обществени паркове, като най-впечатляващ сред тях е Горки парк, които в крайна сметка превръщат Москва в най-зеления град в света. Реализацията на Генералния план, макар и със сериозни пропуски, продължава и през късните години на съществуването на СССР.

В рамките на 20-30 години са посрещнати жизненоважните нужди на един гигантски, разрастващ се град. Сложният проект е затруднен още повече от Втората световна война. Макар че някои културни паметници са загубени, реконструкцията на Сталин като цяло превръща Москва в града, който е днес, и му позволява да продължи да се развива и след падането на СССР.