По време на войната в Афганистан се носи популярна армейска легенда. Руските войници често са виждани да варят боеприпасите си с часове в тенджера на огън на открито. На мнозина днес това би се сторило необяснимо, но в странния навик на опитните бойци има логика.
Бизнесът с войната
Legion Media
За някои хора присъствието на Съветите в Афганистан е трагедия, но други виждат във войната възможност да въртят бизнес. Съветското правителство харчи огромни суми за поддръжката и снабдяването на войските в страната и някои хора търсят възможност да спечелят чрез присвояване на средства.
"В града цареше вакханалия. Войниците продаваха всичко, което можеха на пазарите, – от военни боеприпаси и храна до одеяла и чаршафи", пише военният историк Михаил Широков в своята книга за съветското присъствие в Афганистан.
Всичко ценно е възможност за бизнес за някои корумпирани офицери, които контролират потока от съветски стоки към Афганистан.
Робърт Никълсбърг / Getty Images
"През 1986 г. […] в Афганистан са пратени стратегически доставки на храна за армията […]. Повечето попадат на афганистанските пазари. Консерви с месо […], полска и унгарска шунка, грах, слънчогледово олио, мас, кондензирано мляко, чай и цигари – всичко, което не достига до гладните съветски войници, а се продава на афганистанските търговци", пише Жироков.
Докато безскрупулните офицери печелят мръсни пари, острието на съветската армия в Афганистан не само рискува живота си ежедневно, но и страда от недостиг на доставки и недохранване.
Афганистанските търговци
Патрик Дюранд/Sygma / Getty Images
Оставени на произвола на съдбата, войниците трябва по някакъв начин да свързват двата края. Те имат нужда от пари, за да си купуват храна, дрехи и други вещи от местните афганистански търговци.
Единственото нещо, което могат да предложат, са боеприпасите, които са в изобилие. Освен това, във времена на война, е буквално невъзможно да се следи бройката на патроните; никой не може да разбере дали липсващите муниции са използвани в битка или са присвоени. За войниците, които са окрадени несправедливо, търговията с боеприпаси е животоспасяваща.
Всички, обаче, осъзнават къде попадат патроните след това. Никой не се съмнява, че афганистанските търговци след това продават съветските муниции на афганистанските муджахидини, които се бият срещу подкрепянето от СССР афганистанско правителство.
Всеки продаден патрон може да убие съветски войник или дори този, който го е продал. Преди да продадат мунициите, съветските войници трябва да ги повредят, така че да станат неизползваеми.
Варени боеприпаси
Патрик Робърт/Sygma / Getty Images
По онова време в армията се говори, че варенето на муниции няколко часа ги уврежда и така те стават негодни. Войниците вярват, че дългото варене поврежда боеприпасите и след това вражеското оръжие или ги изхвърля, или изобщо отказва да стреля.
Рецептата е абсолютно примитивна: пали се огън, кипва се вода в какъвто и да е метален съд, наличен под ръка, амунициите се слагат във врящата вода и се "готвят" 4-5 часа. Водата не позволява на боеприпасите да избухнат погрешка, а дългото излагане на висока температура ги уврежда, без да ги променя визуално.
Патрик Робърт/Sygma / Getty Images
Но има един проблем. Съветските войници в Афганистан разполагат основно с два вида автомати "Калашников": АМК, който работи с патрони с калибър 7,62, и АК-74, който използва патрони с калибър 5,45.
Въпреки масовата практика двата вида патрони да се варят, преди да се продадат на афганистанците, това най-вероятно няма никакъв ефект върху съвременните амуниции заради материалите, използвани при сглобяването им.
През XIX и началото на XX в. за възпламеняване на пропеланта се използва гърмящ живак. Когато такъв патрон се нагрее до температура около 100°C, химикалът преминава през процес на топлинен разпад. Казано накратко, един стар патрон, в който има гърмящ живак, няма да работи, след като е варен няколко часа.
В началото на XX в., обаче, като заместители на токсичния и по-нестабилен гърмящ живак започват да се използват нови, по-усъвършенствани съставки. Те са изключително устойчиви на термична обработка. Съвременните патрони работят безотказно, дори да са варени в продължение на часове.
Най-вероятно патроните, произведени в СССР по време на Афганистанската война, са устойчиви на нагряване и усилията на войниците да ги повредят, преди да ги продадат, са били напразни.
Въпреки това съветските войници правят всичко възможно да оцелеят. Като се има предвид, че тази армейска легенда е толкова разпространена, съвсем естествено е съветските войници наистина да са варили амунициите си, преди да ги продадат на афганистанците.