Как котките стават символ на Петербург и Ермитажа

История
АННА СОРОКИНА
В Петербург празнуват деня на котките два дни подред. Първо честват ермитажните, които живеят в мазетата и охраняват музейните шедьоври от плъхове. След това празникът е на улиците и е посветен на градските котараци и котки. 

"Е, хайде, влизайте, щом сте дошли", сякаш казва добре поддържан черен котарак с бели лапи и показва своите владения - много дълги коридори в подземието с топли тръби и малки прозорчета към двора. Котаракът Лушка и многобройните му колеги работят в Ермитажа. Те имат много важна задача - да предотвратят появата на мишки и плъхове в Зимния дворец, защото в противен случай музейните ценности могат да пострадат.

Веднъж годишно Ермитажът отваря своите подземия и ви кани да се запознаете с котките, които живеят в тях. Това се случва в Деня на ермитажната котка - в края на май или началото на юни.

Защо има котки в Ермитажа?

Котките са на официална служба тук от времето на императрица Елисавета Петровна. През 1745 г. тя издава указ, с който от Казан в Санкт Петербург да бъдат докарани тридесет от най-големите и бойни котки. Те охраняват мазетата и по време на нашествието на Наполеон, и по време на революцията, и през съветската епоха. В миналото срещу плъхове са се използвали химикали, но само живи "плъхоловци" наистина са се справяли със задачата си.

По време на блокадата на Ленинград котките изчезват от града и старинните къщи се напълват с плъхове. Застрашени са не само шедьоврите на Ермитажа, но и животът на хората, защото плъховете изяждат храната и пренасят опасни болести.

Властите се обръщат към жителите на регионите на страната, които не са обхванати от войната, с молба да помогнат на Ленинград да възстанови популацията на котките. Най-големите "пунктове за събиране" са в Ярославъл (250 км северно от Москва) и Тюмен (над 2000 км източно от Москва): 5000 истински сибирски котки пристигнат в Ленинград през 1943 г. с един влак. В центъра на Тюмен дори има площад с паметници, посветени на това събитие. Може би потомците на същите тези сибиряци все още служат в Ермитажа. А музейните работници в един глас казват, че тук плъхове никога не са били виждани - самата миризма ги плаши.

Трудно е да се пресметне колко котки има тук днес, защото те не седят на едно място, а постоянно оглеждат мазетата (а това са около 20 км) или пък се "съвещават" в двора, където само те и техническият персонал имат достъп.

Директорът на музея Михаил Пиотровски само преди няколко години разказа, че е поставил "лимит" от петдесет котки, а "излишъка" предава в добри ръце. Служителите на музея обаче допълват, че котките са още повече, тъй като някои идват при тях само да хапнат (купички със суха храна има почти на всеки ъгъл), а след това се занимават с котешките си работи. "Ако котка дойде при нас от улицата, ние не я гоним", казват служителите.

Познават котките по муцуната

"Познаваме всички постоянни ермитажни котки с поглед, - разказват те в подземието. - А някои от служителите знаят и имената им". Големият черно-бял котарак Маврик прекъсва "работна среща" с петниста Шарлот и снежнобелия Макар на стълбите, веднага щом чува името си. "Какъв добър домашен котарак, нали Маврик?", гали го служителка.

"Обитаемите мазета са по целия периметър на Зимния дворец. По-голямата част е заета от "работни зони", където котките се разхождат свободно и живеят собствения си живот, а част е предоставена на Котешката къща.

"Тук имаме котки на лечение или на диета – ето на Женева ѝ беше предписана специална храна и, за да не взема храна от други, ние я поставихме тук".

Преди да бъде настанена в мазето, раираната Женева е живеела със също раираната Варя в дома на служителка на Ермитажа, но когато стопанката починала, роднините не пожелали да се занимават с котките. Служители на музея казват, че се опитват да намерят дом за такива котки възможно най-скоро, тъй като те са свикнали с хората.

Преди да се дадат, котките се ваксинират и ако тези котенца са над 7 месеца, тогава се стерилизират. Някои котки, които не са намерили стопани, се озовават след мазето в котешкото кафене "Републиката на котките" недалеч от музея. То е основано от ветеринарния лекар на Ермитажа Анна Кондратиева през 2011 г., а между другото, от неотдавна тя е и щастливата притежателка на котарака-гадател Ахил.

Котките са основният символ на Петербург

"Републиката на котките" също има свой празник и това е Денят на петербургските котараци и котки, който се отбелязва веднага след Деня на ермитажната котка. За един ден Конногвардейският булевард се превръща в КОТКОгвардейски и се изпълва с котки от най-различни породи. Тук се събират както домашни котки със своите хора, така и професионални развъдчици, които демонстрират редки цветове. На празника идват и доброволци, които предлагат на котки и на хора да се намерят едни други.  

Котаракът Дымок (от думата дым - пушек, така често наричат сивите котки) е обикновен скитник, който някога е намерил своите хора, художничката Анна и нейния приятел. Сега спокойно ходи на каишка и дори отива на почивка с компанията. "Много му хареса да пътува и обича новите преживявания. Както е и при хората - някои обичат да общуват, а други - да си стоят вкъщи и да гледат телевизия", казват те.

Тук курилският бобтейл Лъки "се разхожда" на рамото на своя човек Елисавета, а на поляната търси най-вкусната трева бенгалът Симба - той изглежда страшен, но всъщност през цялото време се оглежда, за да разбере с кого си бъбри стопанинът му и дали го хвали достатъчно.

"Като цяло идеологът на събитието още през 2005-а беше художникът Дмитрий Шагин от творческата група "Митки" - казва Олга Титович, прессекретар на "Републиката на котките". - Котките са символи на уют, доброта, а освен това те са и раирани, а "Митки" също са на райета, така че гостите идват на празника, облечени във морски фланелки - телняшки. Когато "Републиката на котките" отвори, ние подхванахме традицията и започнахме да провеждаме мащабен градски празник всяка година. Вярваме, че котките обединяват спортисти, бизнесмени и креативни хора - всички".

На самото събитие "Републиката" не подарява котки, а предлага съзнателен подход към избора на вашия домашен тигър. "Котките имат нужда от човек, а човекът има нужда от котка, а ние сме нещо като агенция за запознанства, - казва Олга. - В крайна сметка, когато помагаш на котка, не се знае на кого помагаш повече, на котката или на себе си".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: