8 жени от СССР, които са първи в работата си

Свободни източници; Sputnik; Валентин Черединцев/ТАСС
Успешни политици, учени, скулптори – без тези жени историята на новата съветска страна би била немислима.
  1. Надежда Крупская – първата съветска първа дама

Освен че е жена на вожда на революцията Владимир Ленин, би било несправедливо тя да бъде наречена само първа дама. Дори самото обръщение "дама" би могло да обиди Крупская. Тя е на първо място комунистка и другарка в революционната борба. Но най-важната част от биографията ѝ е приносът ѝ в създаването на съветската образователна система. Крупская заема важни длъжности в Наркомитета (министерството) на просветата и разработва цялата система за работа с деца – от предучилищно образование, организиране на детски градини и обикновени площадки за възпитаване на комунистическата младеж. Именно тя е в основата на съветското пионерство, което по форма е еквивалент на скаутската, а по съдържание е комунистическа организация. Нейна е заслугата и за създаването на Комсомола – комунистическия съюз на младежта.

  1. Инесса Арманд – първата съветска феминистка

Още една революционерка и поклонничка на Ленин и неговите идеи, постъпила рано в партията, а после започнала активно да пропагандира борбата за равноправие на жените. Тя е първата началничка на отдела за работа с жените в партията. Освен това е организатор на първата Международна женска комунистическа конференция. Разбира се, Арманд преди всичко е интересна с личния си живот, който, между другото, е неразривно свързан с политическия – предполага се, че е любовница на Ленин. При това в триъгълника с Крупская и тримата успяват да запазят взаимно уважение и топли отношения. Когато Арманд умира внезапно, Крупская е много притеснена, че мъжът ѝ няма да успее да се справи със загубата и тъгата.

  1. Александра Колонтай – първата жена  министър и посланик

Революционерката Колонтай е първата жена министър не само в съветската, но и в световната история. В първото съветско правителство тя оглавява народния комисариат на държавните грижи или, казано по-простичко, тя отговаря за социалните проекти в новата държава. Александра получава прекрасно образование в Цюрихския университет и е високо ценена от партийните си другари: още преди революцията изпълнява лични поръчения на Ленин в Европа, води агитация и установява контакти в леви групировки. Освен активна работа в съветското правителство, дълги години Колонтай оглавява отдела за работа с жените (след Инес Арманд). От 1922 г. тя е и дипломат в Норвегия, а от 1930 до 1945 г. оглавява съветското посолство в Швеция (тя е една от първите жени-посланици в света). Има сериозен принос за задълбочаването на отношенията между двете страни и удържането на Швеция от включване в Съветско-финландската война през 1939 година.

  1. Лина Щерн – първият академик

Щерн се ражда в еврейско семейство в Руската империя на територията на съвременна Литва. Тя завършва Женевския университет и става първата жена професор там. През 1925 г. Щерн се връща в съветска Русия. Научната ѝ дейност е свързана с биохимията и физиологията. През 1939 г. става първата жена член на Академията на науките на СССР и оглавява института по физиология към нея. Щерн разработва начин за борба с посттравматичния шок, включващ инжекция с калиеви соли за поддържане на кръвното налягане, мускулната активност и дишането. "Методът Щерн" се прилага масово по време на войната.

  1. Вера Мухина – първият скулптор монументалист

Мухина е не само първата, но и единствената жена скулптор-монументалист в СССР. В рамките на Ленинския план за монументална пропаганда тя създава няколко паметника на революционна тематика. Безусловно, обаче, най-известната ѝ работа е 24-метровата скулптура "Работник и колхозничка", един от бъдещите символи на СССР. Устремените фигури символизират светлото бъдеще на страната. Монументът е представен през 1937 г. на Световното изложение в Париж и поразява публиката. Между другото, на Вера Мухина приписват и проектирането на легендарната съветска чаша от фасетирано стъкло.

  1. Екатерина Фурцева – първата жена начело на Москва и първата жена министър на културата на СССР

За света на съветската култура от епохата на затоплянето Фурцева е просто легендарна личност. Тя започва кариерата си в голямата политика от поста първи секретар на Московския градски комитет на КПСС, т.е. на практика тя оглавява московското ядро на партрията (а фактически е главният човек в града). Под неин контрол срещу градската управа издигат паметник на Юрий Дългоруки, основателя на Москва, построяват знаменития стадион "Лужники" и магазина "Детский мир" на Лубянка, както и култови театри и книжарници. Също по нейна инициатива се провеждат няколко гръмки международни конкурса, включително Московският международен кинофестивал, където идват звезди от Холивуд и световното кино.

През 1960 г. Фурцева става министър на културата на СССР и остава на този пост до 1974 година. В политическата ѝ кариера има и негативни моменти – например преследването на Борис Пастернак през 1958 година. Но благодарение на Фурцева културният живот в СССР буквално закипява – реализирани са множество невероятни проекти: например изложбата на трофейно изкуство на Дрезденската галерия, изложбата на Марк Шагал и Фернан Леже и дори единственото в историята идване на "Мона Лиза" на Леонардо да Винчи в Москва.

  1. Валентина Терешкова – първата жена в космоса

Такава история за успех е възможна само в СССР. Дъщеря на тракторист и шивачка става национален герой – първата жена, която сама излита в космоса на 16 юни 1963 година. Именно нея, участничка в регионален аероклуб, избират за почетната мисия. След своя епохален полет Терешкова става легенда и символ на женското равноправие в СССР. Тя продължава кариерата си като обществен деец и до днес е депутат в Държавната дума.

  1. Олга Преображенская – първата жена режисьор

Преображенская започва да се снима във филми още в зората на руското кино, преди революцията. А през 1916 г. за първи път се изявява като режисьор – и макар че филмът печели похвали, по спомените на самата Преображенская отношението към жената режисьор е скептично и дори на афишите името ѝ е изписано с мъжко окончание. В съветските времена такива полови проблеми вече няма. Преображенская, вече призната за майстор, става първата жена преподавател по кинорежисура в Първата държавна киношкола (днес ВГИК) и организира и собствено актьорско студио. Много филми Преображенская снима в съавторство с Иван Правов – в началото на 1930-те те се смятат за най-успешните режисьори на Мосфилм. Техният филм "Тихият Дон" дори участва в първия Международен кинофестивал във Венеция през 1932 година.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"