Как се разбива най-отчаяната съветска парашутистка

Архивна снимка; Георгий Липскеров/МАММ/МДФ/russiainphoto.ru
Любов Берлин нарича деня, в който е срещнала Сталин, най-хубавия ден в живота си. Тя много иска да изненада "бащата на народите" и плаща за това с живота си.

Безстрашна

"Казват, че съм смела. Разхождайки се късно вечер, не се страхувам ни най-малко. Никога не съм се страхувала от вода. На всяко непознато място мога да скачам и да плувам", така пише за себе си Любов Берлин - една от най-добрите съветски парашутистки и вероятно най-отчаяната сред тях.

 Любов Берлин (1915 – 1936)

Още от първия си скок с парашут на 17-годишна възраст небето е нейният втори дом. Работи като машинописка във вестник "Правда" и прекарва цялото си свободно време на летището.

Неведнъж по време на скоковете си Берлин е била на косъм от смъртта заради грешни изчисления или внезапна промяна в метеорологичните условия: приземява се на дървета или на покриви, а веднъж дори се забива в покрива на висока сграда - пожарникарите я спасяват, като я издърпват през отворения прозорец. Въпреки това тя отново и отново безстрашно се издига в небето.

През 1935 г. Любов става първата жена в световния парашутизъм, скочила от планер. "Трудността при планера е, че трябва да си много внимателен, когато скачаш", спомня си Берлин: "Ако си нервен, със сигурност ще направиш нещо неправилно. Всяко движение трябва да е перфектно синхронизирано.

Любимите ѝ скокове са забавените, които е изпълнявала от височина 3000 и 5000 м. Парашутът не се отваря веднага след скачането от самолета, а след определено време. Това е много опасно занимание, тъй като ускоряващият се атлет, забавяйки твърде много, рискува да изгуби ориентация и да падне на земята като камък.

Обещание към Сталин

Любов Берлин е невероятен пример за успех в съветския парашутизъм. Става истински майстор на занаята, разработва нови техники за правене на скокове и ги преподава на учениците си.

Името на известната атлетка не изчезва от страниците на вестниците и, разбира се, в Кремъл също се чува за нея. През есента на 1935 г. Люба успява да се срещне с членове на съветското правителство и със самия "баща на народите" Йосиф Сталин по време на посещението им в Централния аероклуб в Москва.

"Винаги ще си спомням за този ден като за най-щастливия в живота ми, - твърди парашутистката. - Когато другарят Сталин ми стисна ръката, бях много смутена. Но мекият поглед на вожда, нежната му бащинска усмивка веднага премахнаха всякакво безпокойство".

Тогава омагьосаната Любов обещава на "вожда" да постави нов рекорд. Опитът да го стори ще ѝ струва живота.

Съдбовен ден

На 26 март 1936 г. Любов Берлин пристига на Люберецкото летище заедно с партньорката си Тамара Иванова, която нарича "парашутна сестра". Момичетата са в страхотно настроение, смеят се и се шегуват много.

Задачата им е да скочат от 5000 метра, да паднат за 80 секунди и да отворят парашутите си на 1000 метра. Въпреки това по всичко личи, че спортистите са се надявали на повече.

Кореспондентът на вестник "Красный спорт" Лазар Бронтман, който присъствал на аерогарата, записва в дневника си: "По-късно фотографите разказаха, че след като се качила в самолета, Иванова се смеела весело и крещяла: "Няма да го отворя на повече от 100 метра!" (ако това е вярно, то очевидно причината е, че Камнев отваря парашута си на на 250 м от земята, Евсеев - на 200 м, а Евдокимов - на 150 м)".

От своя страна Берлин заявява: "Това ще бъде 50-ият ми скок - едновременно рекорд и юбилей". Неин общ познат предава молбата ѝ към Бронтман да ѝ помогне да напише писмо до Сталин след полета, в което да заяви, че обещанието е изпълнено.

Самолетът със спортистите излита, но зрителите не успяват да дочакат парашутите в небето. Телата на Берлин и Иванова, лежащи на 400 м едно от друго, скоро са открити в заснежено поле, с полуотворени парашути. Медицинският преглед показва, че Люба има счупени почти всички кости, а всички ребра на Тамара са потрошени. 

Хронометърът на Иванова показва 91,7 секунди. По неизвестни причини тя дърпа въжето почти 12 секунди по-късно, отколкото е трябвало, на височина само 200 метра над земята.

На 29 март в Дома на печата в Москва се състои прощална церемония за парашутистите, на която присъстват няколко хиляди души. Сталин не се появява на церемонията.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

  • Абонирайте се за канала ни в Telegram
  • Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
  • Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
  • Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"