Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Като гигантски свещи горяха дървета, вишнево-червените вагони димяха край рова. Носеще се съвършено невъзможен единен вик на болка и ужас от стотици умиращи и обгорени хора. Изгоря гората, изгоряха спалните вагони, изгоряха хората. Хвърлихме се да ловим въргалящите се "живи факли", тушахме огъня по тях, отнасяхме ги по-близо до пътя и по-далеч от огъня. Апокалипсис" – така редакторът на в. "Стальная искра" Валерий Михеев описва последствията от жестоката жп катастрофа от 4 юни 1989 г. по Транссибирската магистрала в Башкирската АССР (1500 км източно от Москва).
Причина за трагедията е повреда в разположения в близост до жп линиите газов тръбопровод, в резултат на която в безлюдната низина бързо започва да се натрупва газ. Малко след 1 ч. през нощта в това газово "езеро" в срещуположни посоки влизат два пътнически състава. Достатъчна е една искра или изхвърлен фас, за да се разгърне истинският ад на земята.
Мощността на обемния взрив е почти съпоставима с тази от ядрения взрив в Хирошима (12 срещу 16 килотона тринитротолуол). Огненият стълб се вижда на над 100 км, а ударната вълна избива стъклата в домовете на гр. Аш на 11 км от инцидента. В низината обаче е истински кошмар: температурата за кратко време достига хиляди градуси, пожарът обхваща 150 хектара гори, разгръща се на 350 м жп линии, част от вагоните със спящи хора за изхвърлени то състава и разпръснати по рова, други, останали на пътя, напълно изгарят.
"Събудих се от това, че паднах от втория етаж на пода – а наоколо всичко вече гореше, –спомня си Наталия К. от Адлер. – Струваше ми се, че ми се присънва някакъв кошмар: гори и се смъква кожата от ръката ми, под краката ми пълзи обхванато от пламъците дете, а към мен върви с протегнати ръце войник с празни очни ябълки, аз пълзя край жена, която не може да потуши собствените си коси, а в купето няма вече нито полки, нито врати, нито прозорци".
Петгодишната Таня Сопилняк пътува с братята и родителите си от Сибир за почивка на Черно море: "Вагонът изгоря за три минути… дръжките на вратите се разтопиха и заклиниха. Мама получи изгаряния, защото се хвана за дръжките, – всичко стана за секунда. Не можехме да избием прозореца. После от горещината то само се пръсна и протегнахме шии, поне за да дишаме… Хората крещят, пищят, а после млъкват. Млъкват, защото умират. Едва се измъкнахме и се чу втори взрив и нашият вагон се взриви".
Когато властите осъзнават каква мащабна катастрофа се е случила, в района на бедствието незабавно са мобилизирани всички налични в региона пожарникари, лекари и военни. "Картината, която видяхме там, напомняше на последствията от ядрен взрив. Докосваш листо на дървото – а то се разпада в ръката ти. Там видях и как гори желязото и капе алуминият", спомня си лекарят от уфимската болница Радик Зинатулин. Контузените хора със страшни изгаряния на дихателните пътища, краката, лицата и телата са откарани в болници на автобуси, камиони и с вертолети. Много успяват да стигнат живи до операционния стол, където обаче почиват.
На работещите на пепелището войници дават спирт – те буквално са потресени и им се гади от изгребването на обгорените тела и желязо. Скоро на мястото на трагедията пристигат и роднините на загиналите, които се хвърлят отчаяно да търсят сред руините своите близки. Далеч не винаги това е възможно, защото някои от жертвите просто нямат глави.
Лекарят Виктор Смолников си спомня сърцераздирателна сцена, на която става свидетел в болницата в Уфа: "Вряза ми се в паметта: лежи момченце от глава до пети в бинтове. Влизат в стаята две жени – и двете твърдят, че това е синът им. Тук детето отвори очи, погледна едната от тях и викна "Мама, мама". Втората зарида. Детето и беше изгоряло…"
Към страшната трагедия води съчетанието от човешка немарливост и тежка случайност. Повредите в газопровода са нанесени от екскаватора още при полагането му през 1985 година. След четири години дупката достига 1,7 метра. В навечерието на взрива обслужващият персонал вижда падането в налягането на тръбопровода, но вместо да потърси източника на проблема, просто увеличава подаването на газ, което още повече влошава ситуацията. Остават без внимание и съобщенията на машинистите от преминаващите влакове за това, че усещат в низината силна миризма на газ. И за капак не е трябвало двата влака да се намират в този участък едновременно: единият от тях се е движел с голямо закъсняване, защото му се наложило да свали бременна пътничка, която е имала нужда от спешна хоспитализация.
Съдебните работи продължават до 1995 година. Върховният съд на Руската федерация осъжда седем души, непосредствено свързани с поставянето на тръбите и игнорирали нанесените повреди. Четирима от тях моментално са амнистирани за 50-годишнината от Победата във Великата отечествена война, един скоро след това е оправдан и едва двама получават две години в колония за лица, извършили престъпление по непредпазливост.
По официални данни в резултат на жп катастрофата край Уфа от 1284 пътници в двата влака загиват 575 души, 181 от които са деца. Почти напълно загива юношеският хокеен отбор "Трактор-73", двукратни шампиони на Съветския съюз. Стотици хора остават инвалиди за цял живот. "И дод нес не трябва ръцете ми да ги близват слънчеви лъчи, –твърди шафнерът Валентина Джонджуа. – Ако попадне слънце, ръцете ми започват да почерняват. Не да почервеняват, а да почерняват. Но останах жива".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си