Как в СССР забраняват браковете с чужденци

История
ГЕОРГИ МАНАЕВ
Десет години в лагер - това заплашва руските момичета, които стават съпруги на чужди граждани през 1940-те години Съветските служби за сигурност следят отблизо такива момичета и само шепа успяват да се съберат отново със съпрузите си - понякога с цената на ужасни лишения.

Имението Харитоненко на Софийската крабрежна в Москва, където се намира британското посолство в СССР, е посещавано през различни години от Хърбърт Уелс, Айседора Дънкан, Уинстън Чърчил ... От август 1945 г. тук живеят 15 руски жени, като заложници, които при различни обстоятелства се срещат с британски поданици и стават техни съпруги.

Британците попадат в Съветския съюз по различни пътища - например като техници, участвали в индустриализацията на СССР, или като моряци в така наречените "арктически конвои", които доставят товари до пристанищата на Архангелск и Мурманск по силата на програмата "Заем-наем". Въпреки че комуникацията с руското население не се насърчава, приятелства и любовни връзки все пак възникват и през годините на войната са сключени 35 брака между рускини и британци. Двадесет съпруги успяват да заминат в чужбина със съпрузите си, а 15 са задържани на границата - войната е приключила и съветските служби за държавна сигурност са категорично против това съветски граждани да заминат за Великобритания. Пък било то и при  съпрузите си.

"Върнете ни съпругите"

Жените се страхуват от преследване от НКВД и се обръщат към британското посолство. Сред тях е Людмила Хохлина, съпруга на Питър Скуайър, британски дипломат. След края на войната съпругът ѝ е извикан в родината си, а на Людмила е отказано разрешение да напусне страната. В Лондон Петър с други съпрузи англичани стои пред съветското посолство с плакат "Върнете ни съпругите!", но без резултат. Междувременно в СССР британският посланик извиква всичките 15 дами в кабинета си и им предлага да се разведат. Почти всички се съгласяват. През 1948 г. "Известия" публикува "отворено" (а всъщност написано най-вероятно не от самата Людмила) писмо от Людмила Скуайър (Хохлина). В него по-специално се казва: "Като научих, че съпругът ми е участвал в атисъветска кампания, не искам да съм съпруга на такъв човек". Въпреки това тя излежава почти осем години в съветски лагери.

Едва през 1960 г. Людмила успява да се разведе с Питър - той не я забравя, чака дълго време  новини от нея, но в крайна сметка се жени - отново за рускиня. И от всичките 15 "сламени вдовици" само една, Клара Хол, успява да замине за Великобритания. Тя категорично отказва да напусне посолството и остава там още 18 месеца, докато накрая не е експулсирана от СССР.

Такава жестокост се обяснява разбира се със страховете на съветските специални служби, че жените могат да станат информатори и шпиони. А такива случаи е имало, както по-късно разкрива руската журналистка Олга Голубцова. Британците наистина вербуват около осем момичета в Архангелск, след като ги карат да подпишат, че ще работят британските разузнавателни служби. Една от тях, Антонина Трофимова, е разкрита от властите и под натиск предава останалите. Всички идентифицирани "шпионики" ги чакат лагерите, както и самата Антонина - за "измяна към Родината".

Макар че по същество момичетата просто са съблазнени от това да имат храна и тоалети, които им осигуряват богатите британци, между другото не винаги от егоистични подбуди. Причината момичетата да се съгласят на такава стъпка е, че те едва свързват двата края (дажбите в Архангелск през годините на войната не са много по-големи, отколкото в обсадения Ленинград). Сред руско-британските романи има и доста искрени, но тези двойки също попадат под действието на закона, забраняващ браковете с чужденци.

В лагер по любов

През 1917 г. съветското правителство отменя църковните бракове и традиционната сватба. Свободата на семейните и сексуалните отношения е част от новата съветска култура. Бракът с чужденец не изненадва никого, има и известни международни двойки: Сергей Есенин и американката Айседора Дънкан, Сергей Прокофиев и испанката Лина Кодина, външният министър Максим Литвинов и англичанката Айви Лоу са само едни от тях. Само че към края на 30-те години на миналия век семейното право започва да се затяга. През 1936 г. абортите са забранени. В същото време процедурата за развод е сложна: вече съдът се занимава с нея, изисква се явяването на двамата съпрузи и плащането на такса (100-200 рубли). А през 1944 г. таксата е увеличена в пъти - сега разводът струва от 500 до 5000 рубли (по-голямата част от населението няма такива пари - средната заплата в СССР през 1939 г. е около 4000 рубли годишно). Ако през 1940-а около 10 000-12 000 двойки се развеждат в Москва годишно, то през 1945 г. в столицата са регистрирани 679 развода.

След войната страната губи десетки милиони мъже и жени в трудоспособна възраст. Някои съветски войници по време на престоя на контингента на Червената армия в Европа успяват да създадат семейства; не всички пленници и прогонени от окупираните територии се завръщат у дома. Съветските власти не искат да се занимават със събирането на семейството главно поради опасността от двойно гражданство на съпрузите. Историята на 15 съпруги на британски граждани също повлиява на ситуацията.

И така през 1947 г. е приет закон, който напълно забранява браковете на съветски граждани с чужденци. Официалната версия е следната: "Нашите жени, които се омъжиха за чужденци и се озоваха в чужбина, се чувстват зле в необичайни условия и са дискриминирани". Нарушителите на закона са осъждани по чл. 58 – за антисъветска дейност. Най-шумните истории се случват непосредствено преди и веднага след приемането на закона. Синът на посланика на Република Чили в СССР Алваро Крус Лопес де Ередия се жени за 19-годишната Лидия Лесина през 1946 година. С приемането на новото правило за браковете с чужденци двойката е поставена извън закона, а освен това СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Чили. Съпрузите се нанасят в хотел "Национал" и почти пет години почти не излизат от там. В крайна сметка успяват да заминат за Чили, но в родината си съпругът на Лесина полудява.

Робърт Тъкър, преводач на посолството на САЩ в Москва, се жени за Евгения Пестрецова през 1946 година. Когато службата на Тъкър в СССР приключва, той установява, че жена му не получава разрешение да напусне страната. Не им се налага да се крият, но Тъкър остава в СССР - той работи като преводач в посолствата на Канада и Индия. Съпрузите успяват да напуснат Съюза едва след смъртта на Сталин.

Невинаги се отдава възможност дори и на известни хора да излязат от подобно положение. Актрисата Зоя Фьодорова има връзка с опасен мъж - военното аташе на посолството на САЩ, Джаксън Тейт. Скоро той е изгонен от СССР, но Фьодорова е бременна с детето му. Бащинството не може да бъде скрито. Фьодорова получава 25 години в лагери, нейната сестра Мария, която ѝ помага, получава 10 години и умира в лагер. Налага се новородената дъщеря Виктория да бъде дадена на друга сестра, която остава на свобода - момичето вижда майка си едва на 9-годишна възраст, когато Зоя Фьодорова е реабилитирана. С бащата на дъщеря си тя се среща едва през 1976 година.

"Търся съпруг-чужденец като средство за придвижване"

Официалната забрана за бракове с чужденци в СССР е отменена през 1953 г., след смъртта на Сталин. Освен това бракът с гражданин на друга държава сега вече не води до промяна в гражданството за гражданин на СССР. "Затоплянето" изглежда има благоприятен ефект върху отношенията между Съюза и "чужбината": през 1957 г. в Москва се провежда Международният фестивал на младежта и студентите, а през 1960 г. е открит Университетът "Дружба между народите".

В действителност обаче през онези години за брак с чужд гражданин е необходимо да се съберат огромно количество документи и характеристики, да се проведе повече от един разговор със служители на властите, като се представят всички подробности около връзката на двойката. Като цяло през 50-те и 60-те години на миналия век всяка връзка с чужденец автоматично ви превръща в обект на постоянно наблюдение от КГБ. И тези, които са се оженили по правило е трябвало да започнат да "изключват кислорода" - следва изключване от партията, уволнение от работа или преместване в отдалечени региони. За да не развалят моралния характер на съветския човек.

Спортистката Инга Артамонова се среща с шведски спортист на състезания в Швеция и след завръщането си в Москва започва да си кореспондира с него. Според слуховете служители на КГБ общуват със спортистката ежедневно, включително я наблюдават на връщане от работа и описват какви наказания и трудности очакват самата Артамонова и нейните близки. Артамонова се поддава и спира кореспонденцията с шведа. На 29-годишна възраст тя умира от намушкване с нож - съпругът ѝ, атлетът Генадий Воронин, я убива, подозирайки я в държавна измяна.

Дори висшата номенклатура не може да избегне наблюдение и забрани. Любов Брежнева, дъщерята на Яков, брата на генералния секретар, се запознава с германски военен на име Хелмут, който учи в Москва. В продължение на няколко месеца влюбените просто са наблюдавани, а след това и заплашвани – оперативни работници нарочно оставят бъркотия в апартамента на Брежнева, за да знае, че се правят обиски в нейно отсъствие, а любовникът ѝ е извикан в Министерството на отбраната на СССР и е помолен да напусне страната.  Роднинските връзки с Леонид Илич не помагат. Според легендата самият той казал на племенницата си: "Ако теб пусна и други ще побягнат". Очевидно това подсказва, че много момичета от високопоставени съветски семейства, които не са против да заминат в чужбина, но Родината не позволява.

След 1969-а, когато е приет новият "Кодекс за брака и семейството на РСФСР", браковете с чужденци стават по-лесни - те обаче се сключват само в определени служби по вписванията в големите градове, но наблюдението на тези, които са избрали чужденец за съпруг, престава да бъде поголовно. Сключването на брак с чужденци дори вече е модерно, включително за да се отиде в чужбина, предимно в Израел и Съединените щати. Бракът с чужденци става обект на шеги: "Търся съпруг като средство за придвижване", шегуват се съветските жени. А за културните дейци бракът с чужденец е просто шик. Владимир Висоцки е женен за френската актриса Марина Влади (въпреки че баща ѝ е руснак), поетът Евгений Евтушенко е женен за ирландката Джен Бътлър, режисьорът Андрей Кончаловски е женен за французойката Вивиан Годе... Браковете с чужденци обаче не са съдба само за номенклатурата - през 1987 г. в Ленинград китаристът на "Кино" Юрий Каспарян се жени за американката Джоана Стингрей.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: