От пясъчника до замъка: как се променят детските площадки в Русия (СНИМКИ)

История
RUSSIA BEYOND
Детската площадка в Русия преживява истинска еволюция. В много отношения външният ѝ вид се променя в зависимост от политическия курс на страната и архитектурните тенденции. Показваме как са изглеждали предреволюционните обекти, какво се променя при социализма и как изглеждат сега.

Първите детски площадки в Русия изобщо не приличат на съвременните. Първо, те често изглеждат като оградена площ с малък навес и маса без пързалки или люлки. Второ, те са създадени за деца от бедни семейства. И трето, до тях децата се пускат по уговорка.

Всичко се дължи на факта, че първите площадки са проекти на благотворителни организации. Така в градовете се опитват да поемат контрол над безпризорните и младежката престъпност. И тъй като основната функция на детските площадки е педагогическа, никой не вижда нуждата от пързалки. В средата на празната зона може да има маса с пейка и само малък навес за съхранение на оборудване и играчки. По създаването на площадките работят доброволци и пак те поддържат реда и се занимават с децата.

Още една подробност първите детски площадки работят само през топлия сезон и са построени в райони за бедни. Като цяло всичко това е по-скоро детска градина за социално уязвими слоеве от населението.

След революцията площадките се видоизменят – започват да се използват за политическо възпитание. В близост до зоната за игра могат да се видят дръзки лозунги за победата на пролетариата, световната революция или че няма Бог, а свещенослужителите са мошеници. За да се привлекат повече деца, там се раздава и храна.

С появата през 1931 г. на нормите ГТО (абревиатурата на "Готов за труд и отбрана" – така се нарича системата от нормативи за физическо възпитание на населението) площадките започват да приличат на полигон за тренировки – прътове, барове, съоръжения за балансиране (понякога и на два етажа).

Всичко това в пълна степен отразява облика на съветското дете – то трябва да израсне силно, политически мотивирано и… безстрашно.

В цялата страна се издават сборници с чертежи, описания на въртележки и пързалки (всяка атракция има собствен държавен стандарт), типови пейки и дори огради. Детските площадки стават целогодишни и се местят от неблагополучните райони към училищата и парковете. Възпитателите там обаче все повече намаляват.

След Втората световна война дизайнът на площадките придобива национални мотиви: люлки във формата на петлета, дървени конструкции от руската архитектура и рисунки на герои от епоса.

А с епохата на развития социализъм навлиза и модата на металните силуети на животни или абстрактни фигури, които понякога достигат височина от няколко метра. 

В разгара на Студената война и усвояването на космоса към абстракциите се добавят и мотиви на ракети и космически кораби. Всяко съветско дете знае кои са Юрий Гагарин и Валентина Терешкова. 

Като цяло проектирането на детски площадки се смята за колективна работа дори по онова време трудно се намират конкретни автори. И става почти невъзможно, когато започва масовото строителство на типови жилища. Заедно с еднаквите микрорайони вече се тиражират и площадките. Сега те са разработени не от ландшафтни архитекти, а от канторите по жилищна експлоатация на микрорайоните. Това се отразява на външния им вид – стремежът е опростяване и почти никакви разлики една от друга.

През 1990-те години, след разпадането на СССР, в продължение на 10 години не се строят почти никакви нови детски площадки. Децата разполагат само с пространства за игри и занимания от късния социализъм. Поради лошото икономическо положение много от тях успяват да се олющят и ръждясват. Типична картина на детска площадка през 1990-те и началото на 2000-те са полуизгнили пързалки и скърцащи люлки на фона на сива хрушчовка.

Пореден прелом настъпва през втората половина на 2000-те. Масивното жилищно застрояване повлиява на облика на типичната детска площадка. В големите градове в цялата страна вече има модерни детски площадки, изработени от водоустойчив шперплат. Характерните им цветове са синьо, жълто, червено и зелено. Това също са стандартизирани проекти, тъй като са произведени от руска компания монополист.

Такива обекти изобщо не отчитат особеностите на заобикалящата архитектура и също бързо остаряват. Те обаче са много по-удобни и по-безопасни от късносъветските. Сигурността на съветските площадки дори се превръща в отделено меме.

С течение на времето други компании запълват вътрешния пазар, което се отразява на разнообразието и качеството на зоните за игра. Площадките вече са с авторски права и са станали едно от конкурентните предимства за разработчиците пред потенциалните купувачи. С тях отново започват да се занимават профилирани специалисти от архитектурни бюра.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: