Защо милицията в СССР става популярна след смъртта на Сталин? (СНИМКИ)

Силни, смели, принципни и чувствителни рицари в блестящи доспехи - така съветската общественост гледа на служителите на правоприлагащите органи. Държавата полага много усилия, за да създаде идеален образ на полицията, но реалността е малко по-различна.

До средата на 1950-те години в СССР не се полагат особени усилия за популяризиране на полицейската служба. "Груба и мръсна", тя не е толкова романтична, колкото дейността на разузнавателните или контраразузнавателните служби. Не е забравено и участието на полицията в неотдавнашните политически репресии. 

Обаче с началото на известна либерализация на политическия и социалния живот по време на така нареченото "хрушчовско размразяване", настъпило скоро след смъртта на Сталин, държавните органи започват да се стремят към по-голяма откритост и започва "очовечаване"на полицията. Вестниците и списанията публикуват статии, в които полицаите са представени като обикновени хора, които в свободното си време рисуват, свирят музика, пеят в хор и садят цветя.

 Задачата за подобряване на имиджа на полицията в очите на населението е отчасти делегирана от държавата на творческата интелигенция. През 1954 г. писателят и поет Сергей Михалков написва стихотворението "Дядо Стьопа - милиционер", което ражда култов образ на висок офицер, майсторски спасяващ гражданите от различни беди.

Детективският роман "Случаят с "пъстрите", публикуван от Аркадий Адамов през 1956 г., възражда детективския жанр в Съветския съюз. Авторът се потапя изцяло в света на московската полиция, участва в задържания и засади. Екранизацията, направена две години по-късно, поставя началото на цяла плеяда от филми за доблестни защитници на реда, сред които особено популярни са "Към мен, Мухтар" за приключенията на полицейски лейтенант и неговото вярно куче, както и трилогията за добрия и проницателен селски полицай Фьодор Анискин.  

Разцветът на съветската полиция настъпва в края на 60-те и 70-те години на ХХ век, когато начело на министерството на вътрешните работи е Николай Анисимович Шчелоков. По негово време заплатите и обезщетенията са значително увеличени, а жилищата са активно осигурявани. Броят на учебните заведения на Министерството на вътрешните работи на СССР нараства в цялата страна, привличайки масово млади хора. "Той работи изключително упорито, особено в първите години, когато наистина задълбочено проучваше корените на престъпността в страната. Под негово ръководство МВР стана по-уважавано сред хората", пише за началника си заместникът на Шчелоков Юрий Чурбанов. 

Благодарение на усилията на Николай Шчелоков в СССР са създадени множество книги, филми и сериали, посветени на ежедневието на съветската полиция. Професионалният им празник, 10 ноември, се отбелязва ежегодно с грандиозен концерт, популярен като новогодишните тържества.

Телевизионните сериали "Следствие ведут ЗнаТоКи" и "Место встречи изменить нельзя" стават емблематични. Хиляди писма от цялата страна пристигат в редакцията на "ЗнаТоКи" с молба за помощ при разследването на случаи на обесване. "Достоверността на героите беше толкова силна, че много хора си мислеха, че театърът е наше хоби, а ние всъщност работехме в полицията", спомня си Леонид Каневски, който играе една от ролите.

Късно през нощта на 26 декември 1980 г. дежурни полицаи на метростанция "Ждановская" (сега "Вихино") в Москва задържат и пребиват жестоко пиян майор от КГБ, който умира в болница няколко дни по-късно. В отговор на това Комитетът, заедно с Главната прокуратура, буквално "разтърсват" цялото министерство на вътрешните работи, разкривайки огромен брой ужасяващи злоупотреби от страна на полицейски служители в цялата страна, включително грабежи и убийства на пияни пътници в метрото. Разследванията не пощадяват и самия всесилен министър. Обвинен в корупция и лишен от поста си, Шчелоков се застрелва през 1984 година. 

Дълго време след инцидента на "Ждановска" хората са предпазливи и неприязнено настроени към дежурните полицаи в участъците. Колкото повече страната се приближава към своя упадък, толкова повече подобни нелицеприятни епизоди от дейността на полицията излизат наяве и толкова повече спада нейният дългогодишен престиж.

След разпадането на СССР през "дивите" 1990-те години образът на полицая в масовата култура се променя напълно. Той вече не е рицар в блестящи доспехи, а в най-добрия случай разорен офицер, който няма пари, но е честен офицер, който изпълнява задълженията си усърдно в условията на всеобщ упадък и корупция. Сега той се състезава за вниманието на зрителите с новите герои на романите и телевизионните сериали - бандитите.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви