Как руските селяни се борят с картофите

Да умреш заради картофите или заради тях да бъдеш пратен в каторга или да строиш крепости – такава жалка участ действително застига някои руски селяни в средата на XIX в., когато в Руската империя избухват т.нар. картофени бунтове.

В гр. Долматов (днешна Курганска област) селяните хващат местния наместник, набиват го, събличат го гол и се опитват да го удавят заедно с още трима чиновници в реката. Налага се жертвите да се скрият в манастир, но селяните се опитват да ги изкарат и оттам. Тълпата се укротява чак след като срещу нея са отправени халосни изстрели от манастирските оръдия.

Селски обяд на полето, Константин Маковски, 1871 г.

Музей на изкуствата в Таганрог/Свободни източници

В село Батурино в Шадрински уезд наместниците, свещениците с жените им и служителите на църквата – общо над 150 души – са принудени да се укриват от бунтуващите се селяни в църквата, която става обект на щурм. За да се отбраняват, им се налага да стрелят с пушките си.

В Каргополска волост (област) в същия уезд (район) селяните – както разколници, така и никонианци, нападат свещеника и дякона, заливат ги с ледена вода, карат ги да ядат земя и искат да им предадат т. нар. "записи за продажба", според които селяните уж се задължават да засаждат картофи.

Разбира се, не само картофите, чието садене действително започва да се въвежда насилствено по разпореждане на властта, са причина за вълненията. Но селяните, които наричат картофа "дяволска ябълка", наистина превръщат непознатата култура в чудовище и измислят още куп митове около нея.

Монаси на работа. Засаждане на картофи. [Остров Городомля.] 1910

М. Прокудин-Горски/Свободни източници

Против какво всъщност се бунтуват селяните

Макар че картофът попада в Русия още при Петър I, той е разпространен само на масата на аристокрацията и се смята за екзотично блюдо. Едва през 1765 г. излиза наставление на Сената "За отглеждането на земни ябълки, наричани 'потетес' (картофи)", което съдържа препоръки как да се отглежда културата и е разпратено из цялата губерния заедно със семена от картофи. Но руските селяни не бързат да отглеждат това странно кореноплодно растение. В началото има нередки случаи на отравяне със соланин – селяните, поради незнание, ядат плодовете на картофа, още преди да са узрели, или пък обратното, консумират прораснали картофи. Може би поради това в руската среда започват да наричат "земната" ябълка "дяволска".

Бунтовете против задължителното садене на картофи избухват през 1840-те години в Пермската и Вятската губерния край Урал, като се бунтуват не само помешчиците, но и държавните селяни, които се управляват от създаденото през 1837 г. министерство на държавното имущество, оглавявано от граф Павел Кисельов. Тези селяни не са собственост нито на помешчика, нито на царя. Те се наричат свободни селски жители и плащат данък на държавата.

Катедралата "Успение Богородично", 1912 г.

Сергей Прокудин-Горски/Свободни източници

Автор на реформата на държавните селяни, която започва със създаването на министерството през 1837 г., освен Павел Кисельов, е и граф Егор Канкрин, който е министър на финансите (държавните селяни са под негово ръководство до 1837 г.). Кисельов е европеец по възпитание и дори води личния си дневник на френски. А Егор Канкрин е немец по произход и трудно се изразява на руски език. Европеизираните чиновници не се интересуват от мнението на народа и смятат, че, както пише историкът Игор Менщиков, "народът тъне в мрак и страни от подобренията и свързаните с тях иновации, затова има нужда от постоянно попечителство от страна на държавата". Да управляват държавните селяни са назначени министерски чиновници. Изборните служители на местното самоуправление – волостните старшини и псарите – получават от министерството мундири с блестящи копчета. Това изобщо не се харесва на селяните, които плащат заплатите на тези служители от средствата на селската община. В крайна сметка всичко това води до бунтове.

Беритба на картофи, Аркадий Пластов, 1957 г.

Държавен руски музей

През 1840 г. министерството издава разпореждане за задължително садене на картофи на държавните земи, а там, където няма държавни земи – на общинските. Селяните от няколкото близки района започват масово да отказват да садят картофи и да се бунтуват, тъй като сред тях бродят абсолютно безумни слухове.

"Златна линия" и "господарят на министрите"

В губерниите край Урал още в края на XVII в. има много старообредски общини и населени места, а староверците постоянно разпространяват сред селяните слухове за интригите на правителството. Освен това старообредците категорично отказват да гледат картофи и да ги включат в диетата си, наричайки ги "кучешки яйца".

Портрет на П. Д. Кисельов, Франц Крюгер, 1851

Ермитаж/Свободни източници

Като плашат съотечествениците си с т. нар. "картофена реформа", старообредците пускат сред селяните един от друг по-чудовищни слухове. Че искат да "продадат" всички свободни селяни на някакъв си "господар", когото наричат ту "министър", то "Кулньов" (изкривено от "Кисельов"), който ще принуди мъжете да садят картофи, а селяните – да тъкат чаршафи. Документът за продажбата на селянина е т. нар. "продажна" или "кабална" записка, в която уж има "златна линия", признак, че е истинска. Ако тази записка бъде взета от чиновника, селяните ще запазят свободата си.

Бобруйск, 1918

Свободни източници

В Клевакинската волост на Великден през 1842 г. селяните се събират и решават да търсят "кабална записка" в дома на свещеника, а самия него да удавят в реката. Свещеникът се скрил в камбанарията и прекарал там повече от 3 дни. "Слизай от камбанарията, отец Яков, дай ни записката; ти може би си невинен, скрил си се против  твоята воля. Унищожи записката, върни робските ябълки, живей с нас по старому", обръщат се към него селяните. Когато това не помага, селяните вземат за заложници цялото му семейство и увесват едногодишния му син за краката.  Отец Яков се спуска от камбанарията, вързан с въже, и е завлечен от единия до другия бряг на реката, но така и не успяват да намерят у него никаква записка. Свещеникът се спасява от народното наказание само благодарение на появата на военни команди. В друг случай селският писар, в търсене на "записка", е търкалян по счупено стъкло и закован за оградата, вследствие на което скоро умира.

"Селски бунт", Иван Владимиров, 1931 г.

Свободни източници

Защо народният гняв се насочва дори срещу духовенството? На първо място, именно свещениците са олицетворение на властта в очите на народа – защото именно те възвестяват нейните заповеди и укази от амвона. На второ място, както смятат историците, за атаките срещу свещенослужителите понякога директно способстват староверците – например, в село Каргополск бунтът започва, след като разколник влиза в православната църква и се нахвърля на свещеника отец Василий, започва да го бие и да му къса дрехите.

През 1843 г. бунтовете имат по-широк размах и вече обхващат и част от Оренбургската губерния. В с. Батурино, на юг от Шадринск, се струпват хиляди селяни с коси и вили. "Светът е продаден, а на старците е наредено да отблъснат г-н Министъра, който ни прати писари и свещеници за много пари, а в замяна поиска да засеят "за своя полза" картофи, а от жените – да изтъкат по 100 аршина тънко платно. Чиновниците и писаря правят всичко тайно от господаря и на мъжете им остава само едно – да се бунтуват", предава настроенията на селяните историкът Меншчиков. Малкото чиновници, под охраната на десетки войници, са принудени да се крият в местната църква, докато не пристигне воинска команда да разгони въстаниците.

Селяни събират картофи под наблюдението на въоръжена охрана, 1918 г.

Централен държавен архив за кино и фотодокументи на Санкт Петербург/russiainphoto.ru

Почти навсякъде около Урал бунтовете са потушени от войските, а съдът организира военно-полеви съдилища. Обикновените селяни по правилно не се заточват, да се осъждат на телесни наказания – бой с пръчки. Подстрекателите на бунтовете се бичуват с шпирцрутени (по-тежко наказание) и им се налагат глоби и заточение в Сибир. Пращат ги и на строежа на Бобруйската крепост. В същото време бунтовете стихват почти от само себе си с началото на селскостопанската година – трябва да се започне посевната кампания.

А през 1843 г. принудителното садене на картофи за държавите селяни все пак е отменено. За саденето му започват да се раздават помощи и награди и така в края на XIX в. в Русия с картофи са засети над 1,5 милиона хектара земя, а грудката твърдо навлиза в селското меню, особено в губерниите с малко земя. Но не и при староверците, които не ядат "кучешки яйца" чак до втората половина на XX век.     

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.