Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Суверенът ме повика и собственоръчно ми подаде чаша вино, - пише Рафаел Барберини, знатен италианец, който през 1564 г. донася на Иван Грозни писмо от английската кралица Елизабет. - Веднага след това главите ни силно се размътиха, така че, забравяйки всякакво благоприличие и скромност, всички се втурнахме по-скоро към вратите... докато най-накрая стигнахме до верандата на двореца, от която на двадесет или повече крачки ни чакаха слуги с коне. Но когато слязохме от верандата, за да стигнем до конете си и вече да се приберем вкъщи, трябваше мъчително да вървим през калта, която беше до колене, а нощта беше тъмна, никъде нямаше светлина, така че бяхме достатъчно уморени, докато успяхме да се качим на конете".
Алкохолните приключения, описани от Барберини, не са единичен случай. "Мнозина чужденци, които са запознати с обичая на руското гостоприемство, сядаха на масата с тревожната мисъл, че ще бъдат принудени да пият много", пише Василий Ключевски.
През XV-XVI век московските князе и царете лично угощават всяко посолство. През XVII в. чуждестранните посланици се увеличават и не с всички държави отношенията са добри. От тогава храненето в присъствието на царя, пък и с напитки, става привилегия само за най-почтените и уважавани дипломатически гости. Как това се случва описва Андре Роде, секретар на датското посолство в Русия, управлявано от посланика Ханс Олделанд през 1659 година:
"Донесоха напитките: вино, медовина и водка, в седем различни големи сребърни и позлатени кани и в пет големи калаени кани; а колкото до бирата, докараха я на шейна. Когато масата беше наредена, то на нея имаше толкова ястия, колкото можеха да се поберат, а останалите се раздадоха на нашите слуги; и след това поканиха посланика на вечеря. Според руския обичай, преди всичко, за да стимулират апетита му, му предложиха да пие много силна водка от много красива позлатена чаша. След това на всички, които седяха на масата, беше налята голяма чаша рейнско вино, но в очакване на предстоящите тостове никой все още не смееше да я докосне", пише Роде.
Една чаша през XVII в. побира повече от 120 грама, така че не е изненадващо, че след такова начало на трапезата датският пратеник не бърза да пие рейнско вино. А какво правят самите руснаци на такива пиршества? Според възгледите на руските сановници и знатните хора от онова време, да се напиеш на царски пир, пък и на всеки празник, е достойно дело, което показва уважение към домакина. Друг гост на Москва през XVII век, австрийският дипломат Августин фон Майерберг, отбелязва, че "единственото ограничение за пиене е интоксикацията и никой не напуска трапезата, ако не го изнесат". Между другото самият Майерберг също не е сред големите любители на руските посолски приеми. При едно от своите посещения той гостува на Афанасий Ордин-Нашчокин, който е фактическият ръководител на руската дипломация. Майерберг с облекчение отбелязва, че Нашчокин, "въобще не е глупав подражател на нашите обичаи, с дружеска любезност ни освободи от маниера на пиене и от закона да се наливаш, докато се напиеш".
Само че, когато общуват с царя, за посланиците, несвикнали с руската водка, не е възможно да се отърват от това тежко задължение - очевидно пряката цел на руските дипломати е да напият чужденците до пълно умопомрачение.
Водката (хлебно вино, как я наричат в Москва по онова време) като цяло е главният елемент от провизиите, давани на чуждестранните посланици. През XVI-XVII в. в Московското царство тя остава все така необичайно скъпа напитка и държавата държи монопола на производството ѝ.
Ето например колко алкохол е даван на Джон Мейрик, английския посланик в Москва по времето на Михаил Фьодорович. На ден Мейрик лично получава четири чаши водка (около половин литър), чаша (1,1 литра) вино, три чаши медовина, чаша и половина медовуха и една кофа бира. Дворяните, съпровождащи посланика, получават по четири чаши хлебно вино (но с по-нисък градус, отколкото за посланика), чаша медовина, три четвърти кофа обикновена медовуха и половин кофа бира. Дори и на най-обикновените слуги от свитата на посланика се полагат по две чаши водка и половин кофа бира. Количествата, без съмнение, са много по-големи, отколкото човек може да изпие на ден. Защо се е правило всичко това? Разбира се, за да се покаже богатството и щедростта на царя, а освен това, ако е възможно да се разбере за какво посланикът и свитата му могат да си развържат езика по време на такива празненства.
Чашата на Борис Федорович Годунов
Shakko (CC BY-SA 4.0)Пиршествата за важни посланици не се ограничават с царския дворец. От края на XV в. се появява обичаят "посланикът да се пои" направо в посолството му, предоставено от московчани за резиденция на чуждестранния гост и неговата свита. Как това се случва подробно описва Георг Зигизмунд Херберщайн, който посещава Москва през XVI век.
"След като посланиците си тръгнат, тези, които са ги придружавали в двореца, ги връщат в гостилницата, като им казват, че им е поръчано да бъдат там и да забавляват посланиците. Донасят сребърни чаши и съдове, всеки с определено питие, и всички се стараят да напият посланиците. А те отлично знаят как да накарат човек да пие; когато вече не им е останал повод да вдигат чашата, накрая започват да пият за здравето на царя, суверена и най-сетне за благополучието на онези, които според тях имат някакво достойнство или чест. Те разчитат, че никой не бива и не може да откаже чаша в тяхна чест. А пият ето така. Този, който започва, взема чаша и излиза на средата на стаята; изправен и гологлав, той красноречиво заявява за чие здраве пие и какво му пожелава. След това, като пресуши и обърне чашата, докосва с нея върха на главата си, за да видят всички какво е изпил, и пожелава здраве на господаря, за когото пият. След това отива на най-високото място, заповядва да напълнят няколко чаши, след което дава на всеки чашата му, като назовава името на този, за чието здраве трябва да се пие. Всички трябва да отидат един по един до средата на стаята и след Това да пресушат чашата, а после да се върнат на мястото си. Онзи, който иска да избегне по-продължителното пиене, непременно трябва да се престори на пиян или на заспал, или поне да убеди, че по никакъв начин не може да пие повече, защото със сигурност знае - да бъдат посрещнати добре гостите и да се отнесат с тях прилично означава непременно да бъдат напити".
Зигизмунд Херберщайн
Свободни източнициКакто в царския дворец, така и на "изнесените" пиршества в посолствата, руски пристави, които са инструктирани да поят посланиците, носят със себе си дълъг списък с имената на хората, които трябва да вдигат тост, така че поводите за пиене да не свършват. Ключевски пише, че "приставите често постигаха целта си - да напият посланика и това не ставаше без тъжни истории. В същото време обаче понякога се постигаха и други важни цели: подпийналият посланик неведнъж се изпускаше какво му е било наредено да пази само за себе си".
А какво се случва, ако посланикът просто не може да пие толкова много? В такива случаи московският суверен милостиво позволява на отвъдморския гост "да не допие", както се случва с посланика Амброджо Контарини по време на великия княз Иван III. Италианецът едва успява да изпие една четвърт от чашата, поднесена му от суверена, но самият Иван Василиевич му позволява да не допие чашата.
Най-големият ентусиаст за каузата на напиването на чуждестранните посланици обаче е Петър Велики. Тъй както е по негово време европейските гости не пият нито преди, нито после. Повечето доказателства за това са оставени от Фридрих Вилхелм Берхолц, благородник от Холщайн, който лично познава Петър Велики и многократно е бил принуден да се напива в компанията му. "Ужасно се страхувах от запои", признава холщайнецът. Дори неговият суверен, херцог Карл-Фридрих Холщайнски, разбира това. "Негово височество ми прошепна, че трябва да налея червена вода в същата плетена бутилка, в каквато бе бургундското, и да я смеся малко с вино", така херцогът съветва поданика си да се справя със запоите на Петър.
Такива методи обаче не спасяват самия Карл-Фридрих - цар Петър внимателно следи гостите му да пият за здравето му "както се полага". Когато херцогът на Холщайн се опитва да пие разредено вино по време на празника, Петър "взе чаша от негово височество и след като я опита, я върна с думите: "Виното ти никак не струва". Когато херцогът се опитва да възрази, че не е добре и не може да пие толкова много, царят казва, че разреденият алкохол е дори по-вреден от чистия, "и му наля от бутилка чаша силно и горчиво унгарско, която той обикновено пие". Когато Петър разбира, че някой не пие достатъчно, той се гневи. Както си спомня Берхолц: "Царят разбра, че на масата, от лявата страна, където седяха министрите, не всички наздравици се пиеха с чисто вино или поне не с вината, които той изискваше. Негово Величество се ядоса много и нареди на всички на масата да изпият за наказание в негово присъствие по една огромна чаша унгарско. Тъй като той нареди то да се налее от две различни бутилки, всички, които пиеха, мигом се напиха ужасно, мисля, че към виното беше добавена водка".
С една дума в страстта си към пиянството цар Петър не щади нито своите, нито чуждите. Боевете и конфузните ситуации са нещо обичайно за царските празници. Берхолц пише, че "адмирал [Апраксин] толкова се напи, че плачеше като дете, което обикновено му се случваше в такива случаи. Княз Меншиков беше толкова пиян, че падна като мъртвец и хората му бяха принудени да повикат княгинята и нейната сестра, които с помощта на различни спиртове малко го посъвзеха и помолиха царя за разрешение да се приберат у дома с него. С една дума имаше много малко, които не бяха напълно пияни..."
Карл Фредерик Шведски
Свободни източнициЗнае се, че пиянството на Петър понякога води до чудовищни последици - например херцогът на Курландия Фридрих Вилхелм, на когото Петър дава племенницата си Анна Йоановна за съпруга, не преживява пиршеството с руския цар - два дни след края на сватбените тържества младоженецът умира по пътя от Санкт Петербург, а съвременниците му приписват случилото се на факта, че младият херцог неразумно решава да се състезава с Петър в изкуството на пиенето. Петър Велики обаче е последният от руските монарси, готов да пие толкова открито с гостите и подчинените си. При следващите Романови страшната руска традиция на алкохолната дипломация вече е прекратена.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си