На 5 май 1882 г. с указ на император Александър III в градчето на остров Котлин във Финския залив е създадено първото училище за водолази в Руската империя. Той трябва да обучава "опитни офицери и сержанти водолази за операции на кораби и работа с подводни мини".
И преди това водолази служат на военните кораби на руския флот - те са набирани сред моряците, които умеят да плуват добре. Броят на тези специалисти обаче е много ограничен, а от нивото на обучението им има какво да се желае.
Сега Русия трябва да се сдобие с цели отряди от професионалисти, способни бързо да извадят артилерийски снаряди от потънал кораб или да разчистят ефективно фарватера.
Приемат се само издръжливи моряци на възраст под 26 години със силен, добре развит гръден кош, здрави бели дробове и сърце. Флегматиците и холериците, късокраките мъже и пияниците са забранени. "Водолазът, който иска да практикува професията си безвредно и успешно, трябва да води подходящ начин на живот: затова обичайният пияница трябва да бъде изваден от списъците на водолазите", се казва в "Правилата за водолазната служба".
Курсът на обучение е с продължителност 12 месеца, по време на които служителите се учат как компетентно да инспектират потънали съдове, да им правят схематични чертежи и да изготвят планове за изваждането им. По-ниските чинове се обучават предимно за извършване на ефективна подводна такелажна работа.
Курсантите се запознават с подводното оборудване и екипировка и научават как да се държат под водата, за да сведат до минимум заплахите за здравето и живота си. Моралната и психологическата подготовка е толкова висока, че учителите в училището често се консултират с водещи цивилни и военни специалисти по педагогика и психология.
Училището за водолази не се ограничава само с преподаване. То се превръща в своеобразен научен център, в който всички аспекти на водолазното дело се изучават задълбочено и се появяват разработки, които не отстъпват, а често и превъзхождат чуждестранните аналози: водолазната помпа на Колбасиев, подводният минен детектор Шулц, фотоапаратът за подводно снимане на Йесипов и Родионов и много други.
Училището за водолази, което става широко известно в чужбина, участва в няколко промишлени изложения в САЩ и Франция. Там неговите изобретения са награжавани с почетни дипломи, както и с бронзови и сребърни медали.
Самите руски водолази също са удивени от чужденците. Те могат да работят под вода по 3-4 часа на ден, без да се оплакват от неразположение, докато колегите им често се оплакват от замаяност, болки в ушите и повръщане.
Работа по строежа на моста над р. Енисей, Красноярск. 1896-1899 г.
Свободни източнициПрез 1909 г. възпитаниците на училището успешно изваждат от 58 метра дълбочина корпуса на подводницата "Камбала", която е потънала край Севастопол след сблъсък с бойния кораб "Ростислав". Това е истински рекорд, тъй като по онова време дълбочината на повдигане на корабите в цял свят не е надвишава 30 метра.
До разпадането на Руската империя през 1917 г. водолазното училище обучава над 2500 водолази, много от които участват и губят живота си във войните срещу Япония и Германия. След революцията учреждението е прехвърлено в Крим и преименувано на Балаклавско военноморско водолазно училище. Там прочутото учебно заведение продължава да обучава подводни специалисти, вече за Военноморския флот на СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си