Петима италианци, служили блестящо на Русия

1. Аристотел Фиораванти

Когато през 1475 г. италианският архитект Аристотел Фиораванти пристига в двора на московския княз Иван III, той не може дори да си представи, че този управник вече няма да го пусне да се прибере у дома.

Роденият в Болония архитект е натоварен с издигането на Успенския събор на територията на Московския кремъл, който впоследствие става един от най-важните православни храмове в страната. Строителството започва още преди идването на чужденеца, но заради грешки в плановете и неудовлетворително качество на материалите почти завършената сграда рухва.

След като разкритикува работата на своите руски колеги, Фиораванти започва от нулата. Под основата са изкопани нетипични за Русия дълбоки ровове, в които са забити масивни дъбови пилони. След като организира производството на много здрави квадратни тухли наблизо, италианецът ги използва за изграждането на храма наред с традиционните бели камъни. През 1479 г. съборът е готов и осветен.

Доволният Иван II поръчва на своя архитект да се погрижи за строителството на стените и кулите на Кремъл, Оръдейния двор и го привлича в походите до Новгород, Казан и Твер като военен инженер и началник на артилерията. Независимо от желанието на Фиораванти да се прибере в Италия, господарят на цяла Русия не му позволява да го направи, а след опит да избяга дори известно време го държи в заточение. След 1485 г. следите на талантливия Аристотел се губят.

2. Бартоломео Растрели

Знаменитият архитект Бартоломео (Вартоломей Вартоломеевич) Растрели успява да работи при седем руски императори и императрици и почти всички те се отнасят към него много благосклонно. Професионалният разцвет на талантливия италианец, обаче, идва в епохата на Елисавета (1741-1761), за която той построява 12 двореца.

Шедьоври на Растрели в наши дни могат да се видят на територията на Русия, Украйна и Латвия. Сред най-известните са Големият петерхофски дворец, Големият екатеринински дворец в Царско село, Зимният дворец в Санкт Петербург, както и Мариинският дворец в Киев, където днес президентът на Украйна приема високопоставени чуждестранни гости.

Но Разстрели не се ограничава само с дворци. Италианецът строи събори, църкви, манастири и частни домове по поръчка на знатни особи. Последните напомнят на императорски резиденции, но са с по-малки размери и по-скромно оформление.

Възцарилата се на трона през 1762 г. Екатерина II не е голяма поклонничка на пищността и декоративността на барока и скоро уволнява Растрели от поста му на придворен архитект и назначава на негово място друг италианец – Антонио Риналди. Той така и не успява да се прояви никъде чак до смъртта си през 1771 г. и живее на пенсията, която му отпуска императрицата.

В едно от последните си писма Вартоломей Вартоломеевич пише: "Много е удивително, че човекът може да се постави в толова бедствено положение. Архитектът тук се цени, само когато имат нужда от него. И все пак по делата ще ни познаете".

3. Джузепе Сарти

Италианският композитор, диригент и педагог Джузепе Сарти е изключително необикновен човек. Той живее в Дания 20 години и пише там 24 опери, без така и да научи датски език, използвайки междуредов превод при работата си.

На същия принцип композиторът действа и в Русия, където пристига по покана на Екатерина II през 1784 година. На длъжността си като придворен капелмайстор италианецът пише 8 опери, балет и около 30 произведения от вокално-хоровия жанр. Поставя и спектакъл по съчиненията на самата императрица, озаглавен "Първоначалното управление на Олег".

Написаните от Джузепе приветствени хорове и монументални кантати се изпълняват на церемонии и празненства чак до коронацията на Николай I през 1826 г., а измереният от композитора "петербургски камертон" (приет в практиката на музикалните изпълнения като еталон за височината на звука) се използва в Русия почти цяло столетие до 1885 година.

4. Карло Роси

Именитият италиански архитект Карло (Карл Иванович) Роси създава впечатляващия образ на Санкт Петербург, на който днес могат да се любуват туристите и жителите на културната столица на Русия.

В началото руските власти не вярват в младия архитект, който току-що е завършил Флорентинската академия за изящни изкуства. Предложеният от него през 1804 г. план за преустройство на крайбрежната улица на Адмиралтейството те смятат за лекомислен и пращат италианеца да работи като художник във фабрика за порцелан.

Упоритият Роси не се предава и след две години в завода отново се заема с архитектура, като строи няколко сгради в Твер и Москва. След като се връща в столицата на Руската империя, той скоро е назначен за главен архитект на Петербургския комитет за строителство и хидравлични работи, което му позволява да пристъпи към мащабното застрояване на града.

В кариерата на италианеца има грандиозни проекти като живописният дворцово-парков комплекс на Елагин остров, Михайловският дворец, сградата на Главния щаб с триумфалната арка на Дворцовия площад и сградата на Сената и Синода на "Сенатска".

Докато работи над Александринския театър през 1827 г., Роси разработва уникална метална конструкция за тавана, но отново не му се доверяват. Обезпокоена от това новаторство, комисията моментално прекратява строителството.

Без да губи време, Карл Иванович пише до министъра в Императорския двор, княз Петър Волконски, че "ако в гореспоменатата сграда заради устройството на металния покрив се случи някакво нещастие, то за назидание просто ме увисете на една от гредите на театъра". Взето е решение да се построи макет и с него да се проведат изпитания с натоварване, които в крайна сметка завършват успешно.

5. Джовани Дел Поцо

Далеч не всички италианци в Русия се трудят изключително на полето на културата. Военните специалисти от Апенинския полуостров започват да постъпват на служба при руските царе още от XV век. Един от тях е тосканецът Джовани (Иван Петрович) дел Поцо, който постъпва в руската армия като доброволец през 1775 година.

След 20 години отлична служба полковник Дел Поцо се обръща към император Павел с лична молба, която последният възприема като "неприлична" и уволнява италианеца. Иван Петрович се установява в една от кавказките крепости на река Терек, където вече се готви да посрещне безрадостната си старост, но несполуката му му помага.

Дел Поцо е пленен от бунтовници и пуснат едва след плащане на откуп. Заради понесените страдания италианецът е върнат на служба като генерал-майор и назначен за съдебен пристав на кабардинския народ, като в задълженията му влиза по всякакъв начин да се опита да привлече на страната на Русия влиятелни бунтовници и да предизвиква дразги помежду им. Но прекалено меката и предпазлива политика на тосканеца не се харесва на ръководството, което през 1810 г. го премества на длъжност началник на Владикавказкия окръг.

След като получава на свое подчинение крепост и гарнизонен полк, Иван дел Поцо се проявява далеч по-добре. Той успява да подобри сигурността на минаващият през Главния кавказки хребет стратегически важен Военно-грузински път. Освен това, именно благодарение на неговите усилия в руско поданство преминават племената по р. Сунжи, които преди това са изключително враждебно настроени към империята.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви