Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Агенти на Самозванеца Дмитрий убиват сина на Борис Годунов". 1862
Третяковска галерияКогато цар Иван Грозни умира през 1584-а, той оставя само един наследник, който или има интелектуално увреждане в известна степен, или просто не е в състояние да управлява страната поради благочестивия си характер.
Руският престол е завзет от регента на наследника Борис Годунов, който става де факто цар. Взел си поука от начина на управление на починалия цар, който не оставя способни наследници, Годунов инвестира в образованието и опита на собствения си син в изкуството да се ръководи държава.
Когато Борис Годунов умира през 1605-а, неговият 16-годишен син Фьодор го наследява като владетел на Русия. Въпреки че баща му полага максимални усилия, Фьодор II управлява в атмосфера на предателство и остава на престола малко повече от месец. Скоро Русия изпада в период на политическа нестабилност, известен като "Смутните времена". Цар измамник, известен като Лъжедмитрий I, се появява в Москва и сваля Фьодор II под фалшивия претекст, че е оцелелият син на Иван Грозни.
16-годишният владетел е удушен заедно с майка му. По тялото му, което е оставено на показ за тълпата, има следи от жестока борба.
"Последните минути от живота на Лъжедмитрий Първи" от Карл Готлиб Вениг
Свободни източнициЕстествено узурпаторът на руския престол има много врагове сред могъщите хора. Хаосът по улиците на Москва, причинен от прекомерните празненства, излиза извън контрол по време на сватбената му церемония с полска благородничка. Това се оказва изключително благоприятен момент за конспираторите, недоволни от това как стоят нещата, да организират преврат срещу новия цар, когото смятат за нелегитимен.
На 17 май 1606 г. огромен брой боляри и въоръжени обикновени хора щурмуват Червения площад и покоите на незаконния цар. Уплашеният владетел се опитва да избяга и изхвърча през прозореца направо на тротоара и получава тежки наранявания. Тълпата обаче хваща ранения владетел и го посича до смърт. Тялото му е завлечено на Червения площад, събличат го, пъхат в устата му лула и поставят маска на гърдите му. Московчани се гаврят с тялото два дни и след това го погребват зад портите на Серпухов на старото гробище. Когато тръгват слухове, че на гроба му стават чудеса, тялото му е ексхумирано и изгорено на пепел, която след тя е смесена с барут и изстреляна от оръдие.
"Бягството на Марина Мнишек", картина на Леон Ян Вичулковски
Свободни източнициНа 16 декември 1614 г. палач слага въже около врата на тригодишно момче. Миг по-късно детето увисна във въздуха. Съвременници твърдят, че въжето не се стегнало около врата на момчето, тъй като то не било достатъчно тежко. Затова се предполага, че детето е починало от измръзване часове по-късно.
Тази трагична съдба сполетява детето заради опита на майка му, съпруга на двама незаконни претенденти за трона и активен участник в множество политически кризи по време на Смутните времена, да наложи Иван като законен наследник, въпреки че малко преди това Михаил I е избран да заеме руския престол и така се слага начало на династията Романови.
"Мирович пред тялото на Иван VI", картина на Иван Творожников
Свободни източнициКогато Елисавета, втората по-голяма дъщеря на цар Петър Велики, завзема руския трон с преврат, тя сваля от власт най-младия руски монарх. Иван VI губи престола, когато е на една година.
Детето е изпратено далеч от столицата и прекарва остатъка от живота си в плен под постоянна заплаха от смърт, тъй като пазачите са инструктирани да го убият намясто при всеки опит за освобождаването му или дори, ако се чуе призив за това.
Детето е лишено от самоличността си, от възможността да се социализира и дори от име. Даже на пазачите е забранено да говорят с "безименния", както е наричано детето.
Страданията на Иван и животът му приключват внезапно на 5 юли 1764-а, когато офицер от руската императорска армия научава каква е самоличността на пленника. Той се опитва да освободи сваления император и да го върне на власт. Стражите на Шлиселбургската крепост действат според дадените им зловещи указания и убиват младия цар, веднага щом научават за заговора.
Убийството на руския цар Павел I, март 1801 (1882-1884)
Свободни източнициВ нощта на 11 срещу 12 март 1801 г. вратите, водещи към спалнята на царя в Михайловския дворец в Санкт Петербург, се отварят и 12 заговорници нахлуват вътре. Разгневени от отказа на царя да абдикира, те го нападат, бият и удушават владетеля до смърт.
Убийството на Александър II, рисунка от Г. Бролинг, 1881
Свободни източнициТерористи и революционери се опитват да убият руския император Александър II 11 пъти по време на неговото управление. Използват пистолети, револвери, динамит и ръчни бомби. Императорът има достатъчно късмет да избегне на косъм всички куршуми и всички експлозии, освен една.
След десет неуспешни опита за убийство с различни оръжия, терористите решават да използват бомби, които да бъдат хвърлени по преминаващата карета на императора. На 1 март 1881 г. член на тайната организация "Народная воля" хвърля бомба в каретата на царя. Колкото и невероятно да изглежда, но Александър II оцелява и този път. Той пожелава да говори със задържания терорист и не си тръгва веднага, а така се излага на нова атака от съконспиратор.
Вторият терорист хвърля бомба в краката на царя и експлозията ранява смъртоносно и двамата. Краката на Александър II са откъснати. Той е откаран в Зимния дворец в безнадеждно състояние и почива минути по-късно.
Екзекуцията на цар Николай II и семейството му в Екатеринбург
Mary Evans Picture Library/Global Look PressПоследният руски император е екзекутиран в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. в мазето на Ипатиевата къща в Екатеринбург. Семейството му – съпругата Александра и петте им деца – също са екзекутирани.
Макар някои болшевики да планират да проведат открит процес срещу бившия император, рискът от антиреволюционен заговор за освобождаване на абдикиралия монарх и може би за възстановяване на властта му вероятно е предрешил съдбата на последните членове на царското семейство.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
