Руският цар с "желязна маска": защо Иван VI прекарва целия си живот в тъмница?

Картина на Иван Творожников, 1884 г.

Картина на Иван Творожников, 1884 г.

Public domain
Най-младият от руските императори – Иван VI, прекарва по-голямата част от живота си забравен и самотен в мрачен затвор. Истинското му име и самоличност са неизвестни дори на пазачите.

Историята за живота на Иван VI е толкова трагична, колкото и тази на "Желязната маска" на Дюма. Макар никога да не е слагало желязна маска, малкото момче става жертва на дворцовите интриги и прекарва почти целия си живот в затвора, лишен от своята самоличност.

Историята му започва в нощта на 25 ноември 1741 г. в Зимния дворец в Санкт Петербург. Царството на най-младия руски император продължава едва една година и приключва внезапно, когато Елисавета, дъщеря на Петър Велики, влиза в спалнята на Ивановите родители, придружена от войници от царската охрана.

Император Иван VI Антонович и майка му Анна Леополдовна

"Време е да ставаш, сестро!" извиква Елисавета към майката и регент на Иван – Анна, докато пазачите, верни на дъщерята на Петър, са изпратени да задържат бащата на малкия Иван - Антон Улрих, както и самото дете.

Елисавета забранява на стражите да плашат малкия император, така че те чакат цял час край люлката, докато детето не отваря очи и не проплаква, виждайки мъжете край себе си.

Арестът на Иван VI в Русия

"Мъниче, ти не си виновен с нищо!", казва Елисавета, когато ѝ водят Иван. Войниците обаче не са толкова внимателни с четиримесечната сестричка Екатерина. Те я изпускат на пода, което ѝ причинява доживотна загуба на слуха.

Елисавета напуска Зимния дворец с момчето в скута си, но не знае какво да прави с проблематичното дете, което е единственият легитимен наследник на руския престол.

Ера на преврати

В Русия наричат XVIII в. "века на дворцовите преврати". Самият Петър Велики идва на власт в края на XVII в. след поредица от насилствени преврати, които оставят него и полубрат му Иван V да споделят трона до смъртта на Иван през 1696 година.

Тъй като Алексей, по-големият син на Петър, не е в състояние да управлява, императорът променя правилата за унаследяването: оттогава насам всеки монарх трябва сам да посочи наследника си според своята воля.

Първата голяма криза идва през 1730 г., когато Петър II (внук на Петър Велики), умира, без да посочи наследник. След силни дворцови битки водената от княз Дмитрий Голицин партия решава тронът да отиде при потомците на брата на Петър, Иван V. Това означава, че следващата императрица е неговата дъщеря Анна. Междувременно дъщерята на Петър – Елисавета – е изпратена в съда. Анна става императрица през 1730 г. и веднага започва да крои планове около своя наследник.

Да управляваш с детска ръка

Портрет на Анна Йоановна

Анна отрича всички роднини на Петър Велики, смятайки че той несправедливо е откраднал властта от баща си. През 1730 г. тя е на 37 години и очевидно не е в състояние да зачене. Решава да си "създаде" наследник от своята племенница Анна Леополдовна. През 1739 г. Анна урежда брака на племенницата си с херцог Антон Улрих фон Брауншвайг. През 1740 г. се ражда Иван VI – едва месец и половина преди смъртта на Анна, и момчето е показано пред двореца и обществото, за да се докаже, че наследникът е на лице. Младият Михаил Ломоносов дори му посвещава ода. Тъй като момчето е твърде малко, за да поеме държавата, регенти му стават неговите родители.

Портрет на херцог Антон Улрих фон Брауншвайг

Отначало семейството на Брауншвайг иска да опази детето от дворцовите интриги, но това се оказва трудна задача. Френският пратеник Маркиз де ла Шетарди например държи Иван VI да присъства физически на трона, докато чете официалното писмо от своя крал. Така че малкият Иван трябва да седи на трона, докато французинът весело свири и бърбори кралското производство.

Иван VI

Междувременно властта в Русия бавно преминава в ръцете на германците: зад гърбовете на Брауншвайг, които са твърде неопитни, за да управляват толкова голяма държава, стои влиятелният граф Остерман, който здраво държи юздите на държавната власт. Това обаче не продължава дълго. След преврата от 1741 г. властта се връща в рода на Петър Велики.

Никой не смее да изрече името му

Императрица Екатерина II с маслени бои от Алексей Петрович Антропов, 1766 г.

Елисавета иска нейното царуване да започне на чисто, така че първоначално смята да заточи семейство Брауншвайг в Европа. Придворните ѝ обаче бързо ѝ обясняват, че законният наследник скоро може да се превърне в опасно оръжие, ако попадне в неправилни ръце, което да доведе до нов преврат. Затова се стига до решението Брауншвайг да останат в Русия – и те са задържани под домашен арест в село Холмогори в северната част на Архангелска област.

Точно като в сцена от "Хари Потър", навсякъде е забранено да се споменава името на Иван. Всички книги и монети с лика на детето и дори копията от одата на Лермонтов са иззети и унищожени. До 1745 г. притежаването на подобни неща се смята за престъпление срещу държавата. Дори и в официалните производства документите, свързани с Иван, са наричани "документи под определено заглавие".

В Холмогори и родителите, и децата са държани в изолирана къща, а Иван дори е отделен в същата сграда, макар другите да не са наясно с това. През 1746 г. Анна Леополдовна умира и е погребана с церемония в Санкт Петербург като член на императорското семейство.

Затворничеството на Иван

През 1756 г. с цел оптимална сигурност Иван е прехвърлен в Шлиселбургския затвор, където е наричан "определен затворник", а на стражите дори им е забранено да говорят с него.

Има дори една мрачна заповед за Иван. В случай на опит за бягство или призив за освобождаването му, момчето незабавно трябва да бъде убито от пазачите. Това трябва да се извърши, дори в случай че руските монарси са наредили освобождаването му. На практика Иван живее със смъртна присъда.

Крепостта Шлиселбург (Орешек)

По-късно стражарите съобщават, че затворникът е в постоянна тревожност, "оплаквайки се от злонамерени магьосничества срещу себе си" и изпада в нервни кризи, дори когато спи – при най-малкия шум.

Бедният наследник мечтае за живот в манастир. Очевидно стражарите са комуникирали със затворника, който поради явна тъжна причина прекарва целия си живот в затвор. 16-годишното момче се нуждае от помощ за всичко – психическото му здраве съвсем не е добро.

Изпадане в лудост

През 1762 г. Екатерина Велика посещава Иван в килията си и вижда, че е загубил ума си. Тя обаче не ожалва съдбата му, защото той има повече право над трона от нея и съответно представлява заплаха.

Краят на тази тъжна и мъчителна история идва внезапно през 1764 г., когато офицер Василий Мирович прави отчаян опит да спаси Иван. Както е разпоредено в началото, затворникът незабавно бива убит и погребан някъде в Шлиселбург. През 2010 г. в Холмогори са открити документи за тялото на Иван, след което те са напълно отхвърлени от Института по археология на Руската академия на науките.

Въпросът, който остава без отговор, е дали Екатерина е подбудила Мирович да освободи Иван и по този начин да елиминира нещастния наследник, един от малкото хора, от които всемогъщата императрица се страхува…

А чудили ли сте се защо наричат императрица Екатерина "Велика"?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още: