Защо наричат императрица Екатерина "Велика"?

Любов към властта и просветен абсолютизъм

Управлението на Петър III, което започва през 1761 г., не трае дълго: той продължава проруската политика и е непопулярен сред благородния елит, за разлика от скромната си и очарователна съпруга.

През 1762 г. Гвардията се заклела пред Екатерина и Петър е арестуван, а по-късно и убит – ако не по воля на съпругата му, то с нейното одобрение. Позовавайки се на "желанията на всички наши поданици, ясно и без лицемерие", Екатерина се възкачила на трона.

"През целия си живот тя е била обсебена от амбиции и, достигайки до властта, се старае да я запази на всяка цена", пише историкът Александър Орлов за Екатерина. Веднъж възкачила се на трона, младата императрица бързо концентрира цялата власт в ръцете си: прави реформи в Сената, като намалява законовите му правомощия до нула, отнема земя и селяни от църквата, като я лишава от икономическата ѝ мощ.

Въпреки това, Екатерина не е искала да остане в историята като деспот. Подобно на други европейски суверени през 18 век, тя е отдадена на концепцията за просветен абсолютизъм, когато монархът управлява еднолично, но за доброто на народа и на себе си.

Екатерина Велика / Прес снимка

Златен век за благородниците и тъмен век за селяните

Един от големите проекти на Екатерина е свикването на Законодателна комисия (систематизиране и съгласуване на законодателството в империята през 18 век) през 1767 година.

Целта на комисията е да се разработи нов цялостен закон за съчетаване на интересите на всички класи. Обсъдено е дори премахването на крепостничеството. Но накрая се наложило комисията да бъде разпусната. Както отбелязва Орлов, това се дължи на опасенията, че недоволни благородници може да се разбунтуват срещу императрицата.

Управлението на Екатерина ще бъде наричано "Златният век на руските благородници". Те били освободени от военна служба и данъци, било им дадено право да отворят собствени фабрики и да търгуват. Най-привилегированата класа в империята имала отлично образование, представлявала политическия и военен елит на страната, забавлявала се като организирала разкошни балове в огромни имения.

Но селяните, които представлявали по-голямата част от населението, загубили и остатъка от свободата си по време на Екатерина II: земевладелците можели да ги принуждават да извършват тежък труд, било им забранено да се оплакват от земевладелците. Безсилието на крепостните селяни достигнало своя връх. Заради това през 1770-те избухнали селски бунтове в цяла Русия, най-големият от които под ръководството на Емелян Пугачов (1773-1775). Всички били потушени.

Военен успех

Екатерина ръководи успешно войни не само на местна почва, но и в чужбина, като цели да увеличи влиянието на Русия в Европа. Тя е първият руски владетел, който присъединява Крим, който е взет от Турция. След разделянето на Полша между Русия, Австрия и Прусия, Русия присъединява териториите на днешна Украйна, Беларус, Литва и Латвия.

Легендарният Севастопол, изграден по указ на Екатерина II, – главната база на руския Черноморски флот

Голяма роля в победите на Екатерина имат брилянтният генерал Александър Суворов, един от най-добрите генерали в руската история, и един от любимците на императрицата Григорий Потьомкин, който реформира армията по европейски стандарт.

Разцвет на науката и изкуствата

По време на управлението на Екатерина се раждат колекциите от луксозни картини, рисунки и скулптури в Ермитажа, сега един от най-големите музеи в света; известни европейски архитекти, които създават невероятните дворци и църкви в Санкт Петербург, са поканени в страната. По време на управлението ѝ е създадена система от училища и е отворен първият институт за жени в Смолни.

Самата императрица се е занимавала активно с изкуство: публикува сатирично списание "Всякая Всячина" (ненужни дреболии – бел. прев.) със собствени материали, пише морални комедии, кореспондира си с френските философи Волтер и Дидро.

"Беше той, или по-скоро неговото писане, което оформи ума и разсъжденията ми", пише Екатерина за Волтер. Философът, в замяна, говори за Екатерина с голям респект и работи като PR-агент за императрицата в Европа.

Успехът на любимците

Въпреки че легендите за невероятната поквара на императрицата (като онези, в които се разказва, че е сменила стотици любовници и е имала сексуални отношения със животни) не са нищо повече от измислица, владетелката на Русия често сменя любимците си, особено след смъртта на съпруга си. Историкът Пьотър Бартенев, например, цитира бройка от 23-ма.  

Любимците на Екатерина се радвали на голямо влияние в двора, получавали скъпи подаръци и земя, сдобивали се с брилянтна кариера, не винаги заслужено. Последният ѝ любимец в началото на връзката им е бил на 22, а Екатерина била на 60. Връзката им приключила със смъртта на императрицата през 1796 година.

Кои са били най-богатите хора в царска Русия?

"Российская газета". Всички права запазени.