"Изведнъж от тъмнината попаднахме на улица с ярко осветление. Два от керосиновите фенери бяха заменени от лампи, излъчващи ярка бяла светлина. Насъбралата се тълпа с удивление се любуваше на тези небесни огньове, светлина без огън, както го кръстиха петербургчани", – така свидетел описва тестването на първата лампа с електрическа жичка в Русия. През 1873 година руският учен Александър Лодигин решава да се убеди в своето изобретение и запалва лампи на Одеската улица в Петербург. Тогава никой не може да си представи, че това събитие ще доведе до нов етап в развитието на осветлението на страната.
Сграда на Одеската улица
Google mapsАлександър Лодигин (1847-1923)
Свободни източнициСлед тази ефективна презентация името на Лодигин става известно по целия свят. Той създава организацията "Руска асоциация на електрическото осветление "Лодигин и компания". Компанията си поставя амбициозни цели: да освети отделни квартали, а след това целия Петербург. Но местните бизнесмени, които се занимават с газово и маслово осветяване на града, не искат да се откажат от дохода си. Освен това Александър Лодигин не се ползва с добро име сред властта, известно е, че той симпатизира на революционери.
В това време над осветителните тела работи още един руски учен, Павел Яблочков. Той създава електрическа свещ, която дава по-голяма осветеност от лампите на Лодигин. За да бъде забелязана компанията на Яблочков, трябва да направи по-ефектна демонстрация от тази на съперника си.
Литейният мост
Свободни източнициТакъв шанс настъпва през 1879 година. В Петербург е открит Литейният мост. Осветяването на моста е поверено на Яблочков. Въпреки успеха на тази демонстрация, изобретението му не успява да пробие в Русия, компанията му бързо се разпада. Въпреки всичко това електрическото осветление навлиза в живота на Санкт Петербург. "Всяка вечер фенерите се запалваха без фенерджия, всички наведнъж по Невския проспект и Голямата Морска улица, в началото те потрепваха при запалването си. След това млечно белите яйца ставаха леко лилави и върху разхождащите се граждани се засипваше светлина, която идваше със звук, напомнящ жужене на пчели", – така писателят Лев Успенски запомня първите електрически лампи.
Ърнест Вернер фон Сименс
Свободни източнициПрез XIX век в Русия започват да идват все повече и повече чуждестранни инвеститори, които виждат в огромната страна нов пазар за усвояване. Ърнест Вернер фон Сименс, немски инженер, получава поръчка от руското правителство да прокара телеграфна връзка между Русия и Европа. Заедно с братята си създава дъщерната компания "Сименс и Халске", с която започва работа в страната. Решено е да развиват бизнеса си в Русия, без да използват вносни компоненти поради високите мита. През 1882 г. "Сименс и Халске" представят образец на своята продукция по време на Общоруското художествено-промишлено изложение в Москва. На техния павилион е поставен модел на миниатюрна електрическа железница с малък влак, самият император минава покрай тях няколко пъти. Александър III е много щастлив, че всички представени продукти са направени в Русия. Императорът незабавно присвоява звание "доставчик на Двора на Негово Величество" на компанията на Сименс, това им дава право да използват двуглавия орел в качество на товарен знак.
Няколко месеца по-късно Александър III кани компанията на братята Сименс да организира електрическо осветление в деня на неговата коронация, която е насрочена за 15 май 1883 година. Специално за коронацията е построена мобилна електроцентрала, която е в състояние да осигури електричество на Московския Кремъл и камбанарията "Иван Велики".
Коронацията преминава чудно! В официалния отчет за празника е казано: "Хората стояха покрай крайбрежната мълчаливо; мнозина седяха на стъпалата и омагьосани гледаха тази небесна картина... Като рубини, сапфири и диаманти, светлините на високите кули започнаха да блещукат; целият насип срещу Кремъл се превърна в една неразривна верига от златни гирлянди; дванадесет високи фонтана, никнещи от самия тротоар, блестяха с огньове в цветовете на дъгата. Луксозни монограми, щитове и надписи светеха навсякъде по таблата. Кремъл, този могъщ, величествен богатир, чакаше своя ред. Милиони светлини грееха на позлатените му глави и тържествено свидетелстваха за величието и святостта на изминалия ден...".
Осветеният Кремъл в деня на коронацията на Александър III
Свободни източнициПрез 1886 г. братя Сименс откриват "Общество на електрическото осветяване" – компания, която става главна в Русия за изработката на части за електрически прибори. Консервативното руско общество дълго време не желае да признае, че идва нова ера в осветлението. Много руснаци се противят на масовата електрификация, загрижени за високите разходи. Московските бизнесмени намират в електрификацията златна мина, използвайки лампи на витрините на магазините си и рекламните табели. Наистина това се харесва на много граждани и те посещават по-често този тип магазини. Някои културни заведения също решават да се електрифицират. Театър Корша в Москва внедрява електрическото осветление в постановките си, което води до нещо невероятно – преданите зрители на Болшой театър започват да посещават по-често Корша, за да видят електрическите нововъведения.
Георгиевска ТЕЦ
Свободни източнициДве години след създаването на "Общество на електрическото осветяване" е пусната и първата електростанция в Москва – "Георгиевската". Нейната мощност, по съвременните мерки, е доста ниска – само 10 кВт (мощността на най-старата електростанция в Москва в момента в 86 МВт), Но за края на XIX век това е истински пробив за Руската империя.
Осветяване на Кремъл 1883
Алексей БоголюбовПрез това време императорското семейство наблюдава работата на братя Сименс. Бъдещият император Николай II разбира на кого ще възложи работата за осветяването на коронацията си, няма никакво съмнение, че тази работа ще свърши компанията на Сименс. През 1896 година става знаменателно събитие за Руската империя. Такава ярка коронация не е виждана от обществото до момента. В един миг Кремъл се осветява в хиляди светлини, на хората им се струва, че тази светлина може да бъде видяна от цялата страна.
Осветена Москва по случай коронацията на Николай II и императрица Александра Фьодоровна
Н.Н. Каразин"... Осветлението на Кремъл, – спомня си генерал Владимир Джунковски, – светна в един миг, в същия момент, когато императрицата взе в ръцете си подарен ѝ букет от електрически цветя. Букетът светна и в същия момент целият Кремъл светна с разноцветни електрически светлини, сякаш нарисувани с огнена четка върху потъмнялото небе...".
Бурното начало на електрификацията в страната предвещава скорошно повсеместно използване на електричеството. Но Руската империя не е готова за такова нововъведение. В страната отсъстват големи електростанции, които да създадат централизирана система за електроснабдяване. Членовете на "Общество на електрическото осветяване" започват да изготвят план за направата на топло- и хидроелектроцентрали в цяла Русия.
През 1914 година в Русия вече има 80 хидроелектроцентрали. Първата Световна война и вътрешнополитическата нестабилност в страната стават причина за напускането на руския пазар от страна на компанията Сименс. Електрификацията си остава сериозен проблем за Русия, но с него ще трябва да се справи новата болшевишка власт.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си