Трима разкрити съветски шпиони, които не предават родината си

1. Владимир Молодцов

До началото на войната срещу нацистка Германия Владимир Молодцов заема една от ръководните длъжности в съветското външно разузнаване. След нападението на вермахта той трябва да действа като диверсант в защита на СССР.

През юли 1941 година Молодцов е изпратен в Одсеса, за да организира партизанско движение и да ръководи диверсионна и разузнавателна дейност в тила на врага, в случай че градът бъде окупиран. Към "морската перла" в това време се насочва 4-та румънска армия, поддържана от различни немски формирования.

Съветската войска успява да удържи Одеса до средата на октомври. На 16 октомври противникови подразделения маршируват из улиците на града, но веднага попадат под ударите на подготвените от Молодцов партизански отряди. На 22 октомври е взривен командващият румънски щаб, в резултат на което загиват множество високопоставени офицери, включително и току-що назначеният комендант на града Тон Глогажан.

На 17 ноември е взривен румънски влак на станция "Застава". Умират стотици офицери от румънската армия и чиновници от администрацията на окупираната Одеса. Партизаните разрушават линии за връзка и железопътни линии, извършват диверсионни удари в морския порт на града, насочват съветската авиация към стратегически важните цели.

Отрядите се крият в одеските катакомби – линейна система на каменоломни, разопложена под града. За да ги изкарат от там, немците и румънците хвърлят срещу тях до 16 000 души, но не успяват да постигнат успех.

Залавят Молодцов на 9 февруари 1942 г. след предателство на един от членовете на отряда му. Разузнавачът мъжествено издържа всички мъчения, запазвайки пълно мълчание. Той проговаря веднъж, когато румънците го осъждат на смърт, но му предлагат да подаде молба за помилване. "Аз съм руснак и на своя земя няма да моля врага си за милост!" - казва тогава Владимир Александрович. На 12 юли е разстрелян.

2. Виктор Лягин

През есента на 1941 г. Виктор Лягин получава задача от Москва да оглави патризанско движение в окупирания причерноморски град Николаев. Зад гърба си съветският капитан има богат опит в разузнавателните работи в САЩ.

Благодарение на Лягин Николаев от спокоен курорт се превръща в кошмарен ад за немците. Съветските групи, наброяващи до няколко стотин души, унищожават редица стратегически важни обекти, включително летище с 20 самолета, военни складове и автобаза с 30 камиона.

Освен това отрядите предават в Москва ценна разузнаваелна информация, касаеща вражеските гарнизони и водят активна пропагандистка работа сред населението, призовавайки го да въстане срещу немците.

В началото на 1943 г. николаевското опълчение е почти напълно разгромено, а Виктор Лягин попада в ръцете на немците. Разпитван и измъчван, той не предава останалите на свобода партизани, което им позволява да работят без прекъсване до пълното освобождаване на града през март 1944 година. Самият той не успява да доживе до този момент, разстрелян е на 17 юли 1943 година.

3. Алиме Абденанова

През есента на 1943 г. съветското командване сериозно се замисля да освободи Крим. Преди настъпателната операция трябва да се създаде агентурна мрежа с множество разклонения, но спънките не са малко.

Окупаторите масово извозват кримското население за работа в Третия райх, а останалите жители на полуострова са с ограничено право на придвижване, заради наложената им тройна регистрация. Крим е напълно завладян от немците и да се внедрят агенти в такива условия е изключително трудно.

Но един от тези, които успяват да се справят с непосилната задача, е Алиме Абденанова – кримска татарка, родом от град Керч. Алиме е резидент на разузнавателния щаб на Приморската армия. През нощта на 2 срещу 3 октомври е спусната с парашут близо до село Джермай Кашик, където живеят нейни роднини.

Част от жителите на това село Алима успява да обедини в група "Дая", която следи за предвижването на противниковата войска и нейните товари. Групата събира сведения и за немските отбранителни укрепления.

През февруари 1944 година, след петмесечна успешна работа, разузнавачката е разкрита и заловена. Двадесетгодишната девойка е подложена на страшни мъчения – обезобразяват лицето ѝ, скубят ноктите и косата ѝ, чупят ръцете и краката ѝ. Въпреки всичко информация от нея не получават.

Алима Абденанова е разстреляна в Симферопол на 5 април 1944 година, седмица преди освобождението на града от Червената армия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви