Кой побеждава в най-кръвопролитното сражение на XIX век? (КАРТИНИ)

"Сред всички мои сражения най-ужасното е това, което се състоя край Москва. Французите в него се показаха като достойни да удържат победата. А руснаците си спечелиха славата на непобедими", така Наполеон Бонапарт си спомня състоялата се на 7 септември 1812 г. на малко над сто километра от града Бородинска битка. Едва за един ден боеве "Великата армия" и руските войски под командването на генерал Михаил Иларионович Кутузов губят общо убити, ранени и изчезнали безследно около 80 000 души. Това прави Бородино най-кръвопролитното еднодневно сражение в историята чак до Първата световна война.

Бонапарт мечтае за генерално сражение с руснаците от момента, когато на 24 юни 1812 г. войските му нахлуват в пределите на Руската империя. Противникът всячески избягва голямото стълкновение със знаменития пълководец и отстъпва, примамвайки го навътре в страната. Но с приближаването на французите към Москва обществеността и император Александър Първи започват настойчиво да изискват от главнокомандващия Кутузов да влезе в решителна схватка с Наполеон. В края на краищата последният е принуден да отстъпи.

Числеността на френската и руската армия е горе-долу еднаква – всяка разполага с по около 135 000 души. Наполеон разчита, че ще разсече отбраната на руснаците, нахлувайки в тила, обкръжавайки и унищожавайки ги на части. Кутузов планира да пребори неприятеля на набързо сформираната на Бородинското поле осемкилометрова отбранителна линия, след което да премине в мащабно контранастъпление. На 5 септември, няколко дни преди началото на сражението, френските войски превземат фронтовия опорен пункт на руската армия – Шевардинския редут. И все пак упоритата съпротива на защитниците му позволява на Михаил Иларионович да спечели време и по-добре да се подготви за отбрана.

На разсъмване на 7 септември френските войски от корпуса на Йожен дьо Боарне атакуват село Бородино в центъра на руските позиции. След час кръвопролитни боеве населеният пункт е превзет, макар и това да струва немалко жертви на Франция. Именно тук загива генерал Луи Огюст Плозон – първият, но далеч не и последният военачалник от висш ранг, загубил живота си в този ден.

Атаката над Бородино е едва отвличаща маневра. Основният удар на "Великата армия" е по левия фланг на руските войски, където се разполагат така наречените Семьоновски флеши (полеви укрепления). Над отбранителните позиции войските на генерал Пьотр Багратион се излива съсредоточен огън от 130 френски оръдия. Тук, при главния удар, действат силите на трима маршали едновременно: Жоашен Мюра, Мишел Ней и Луи Никола Даву.

"На левия фланг тече жестока битка: руснаците храбро стоят в окопите, французите за всяка крачка напред плащат с огромни човешки загуби. Не може да не се удивиш от отчаянието, с което се хвърлят на смърт; не може да не се удивиш от присъствието на духа на руснаците, който се защитават, удържайки настъплението на превъзхождащите ги сили на неприятеля", спомня си генерал-майорът от артилерията Иля Радожицки. Флешите удържат седем атаки. Нееднократно французите, заели позициите, са незабавно отблъсквани от контраатакуващи руски войници. По време на една от тези контраатаки самият Багратион е смъртоносно ранен.

В 9 часа сутринта Семьоновският (по-късно наречен Багратионов) флеш е окончателно превзет от врага. По това време вече се водят ожесточени боеве в центъра на руската армия на Курганските възвишения, където е разположена артилерийската батарея на генерал Николай Раевски. По обяд, в най-критичния за нея момент, 1-ви кавалерийски корпус на генерал Фьодор Уваров и осем казашки полка на Матвей Платов, които тайно пресичат река Колоча, внезапно нанасят удар по левия фланг на Наполеоновите войски. Предизвиквайки объркване в лагера на французите, те принуждават императора да изпрати част от войските си срещу тях и по този начин да намали натиска върху Раевски. След като спечелват време, за да докарат свежи резерви на хълма Маунд, кавалеристите и казаците се оттеглят.

По време на ожесточените и кървави сражения Раевската батарея неведнъж преминава от едни ръце в други, докато в 15:00 ч. френските войски най-накрая не се установяват тук. "Вътрешността на редута беше ужасна, –спомня си капитан Ежен Лабом. – Труповете бяха натрупани един върху друг, а сред тях имаше много ранени, чиито викове не се чуваха; по земята бяха разхвърляни всякакви оръжия... Сред тази бъркотия забелязах трупа на руски артилерист, който имаше три ордена на гърдите си, изглеждаше, че храбрецът все още диша; в едната си ръка държеше парче от сабя, а с другата здраво прегръщаше оръжието, което му беше служило толкова добре. Вражеските войници, заели редута, предпочитаха да умрат, отколкото да се предадат..."

В 17 ч. вечерта при батареята се появява самият император, който вижда грозната картина: силно избити, но несломими руски войски в плътни редици отстъпват на нови позиции, готови да посрещат всякакви атаки. С настъпването на мрака боевете престават, но артилерийската канонада продължава.

– Какво става с руснаците? – пита след известно време Наполеон.

– Стоят на място, ваше величество.

– Усилете огъня, значи им се иска още, – разпорежда помръкналият император. – Дайте им още!

Въпреки уговорките на генералите си, той така и не се решава да хвърли в боя последния резерв – 19-хилядната елитна Стара гвардия.

Преди изгрев руската армия слиза от позициите си и отстъпва по посока Москва. Изнемощелите французи, които нямат нито възможност, нито желание да ги преследват, остават да нощуват направо на бойното поле сред убитите. "Около всеки огън, само да започне блясъкът да прорязва мрака, и се събираха ранени, умиращи, и скоро те бяха повече от нас, – пише капитан Бранд. –Приличащи на призраци, те се движеха в полумрака от всички страни, влачеха се към нас, допълзяваха до осветените от огньовете кръгове. Едни, страшно ранени, губеха в тези крайни усилия последните си сили: те хрипяха и умираха, устремили очи към огъня, който сякаш молеха за помощ; други, запазили мъничко живец, изглеждаха като сенки на мъртъвци!"

Руската армия губи около 45 000 души убити, ранени и изчезнали, а загубите на французите се оценяват на около 35 000 души. Шестнадесет френски и руски генерали остават да лежат на бойното поле, а други шест дузини генерали са ранени или контузени. Заради големите загуби на висшия команден състав битката при Бородино понякога е наричана "битката на генералите".

Заемайки всички ключови позиции на противника и принуждавайки руската армия да се оттегли от бойното поле, Наполеон Бонапарт постига тактическа победа. Въпреки това в стратегически план Бородино е поражение за императора: руските войски не са разгромени и запазват напълно бойния си ред. "Каква беше ползата да оставим бойното поле в наши ръце? – оплаква се генерал Филипе-Пол дьо Сежур. – В такава огромна страна като тази, може ли руснаците да нямат достатъчно земя, на която да воюват?"

"Великата армия", толкова далеч от дома, претърпява огромни непоправими загуби, които в крайна сметка се оказват напразни. Разочарованието бавно започва да обзема императора, неговите генерали и обикновените войници. Французите обаче все още се надяват да завършат кампанията с триумф. След Бородино те продължават към Москва, без обаче да знаят, че по този начин се отправят към сигурна смърт.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви