Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Лютият магьосник Бомелий" – така руски източници наричат този авантюрист, който пристига в Москва през 1570 г. от Лондон, където е лекар и астролог. Само че, докато служи на Иван Грозни, добива съмнителната слава на отровител.
Бомелий е роден в Холандия, учи в Кеймбридж за доктор по медицина, но не успява да завърши последната, шеста година. Това не му пречи да започне практика и да стане доста известен – премиерът на кралица Елизабет I, Уилям Сесил, се консултира с него за здравето на кралицата. Той обаче не успява да го спаси от затвора, когато се разкрива, че Бомелий практикува без завършено образование. Оказва се, че "докторът" няма пари да си плати глобата и прекарва три години в затвора. Когато успява да се освободи през 1570-а, руският посланик Андрей Совин, който търси лекар за цар Иван, спира избора си на него. Така Бомелий се оказва на руска служба.
"Злобният клеветник Бомелий правеше гибелна отвара с такова адско умение, че отровеният умираше в минутата, определяна от тиранина", пише Николай Карамзин. Това е почти всичко, което знаем за работата на Бомелий в Москва. Като лекар на царя той получава много пари, част от които праща у дома в град Везел.
Славата на Бомелий обаче не трае дълго и през 1574 г. той е осъден за шпионаж срещу Иван Грозни в полза на Дания и Швеция и е подложен на жестока екзекуция – изпечен жив на шиш и оставен да умре в тъмницата. След тази случка царят дълго време не успява да си намери нов лекар.
Добре известният шарлатанин в Европа "граф" Калиостро (истинското му име е Джузепе Балзамо) пристига в Русия през 1779 година. Той вече е разобличаван неведнъж и неведнъж се е провалял, но в Санкт Петербург още отначало нещата тръгват зле за него. На мода е увлечението към науката, насърчавана и от самата императрица Екатерина, а към мистиката и тайните общества руските благородници се отнасят предпазливо. Така че на Калиостро му се налага да се появи в образа на лечител - именно това му препоръчва императрицата. "Щом вие, графе, лекувате, тогава вложете силата си в това достойно занимание, защото облекчаването на човешкото страдание е истинското призвание на мъдреца", казва му Екатерина при единствената аудиенция, която му дава.
Калиостро отваря практика, но взема пари само от богатите. С тях нещата вървят по-добре – графът излекува от мигрена новия си приятел, масона Иван Елагин, а сенатора Строганов - от нервно разстройство. Щом обаче се стига до истински пациенти, всичко се обърква. След сесиите на Калиостро колежкият асесор Исленев се пропива ужасно. А когато графът взема при себе си за лечение двегодишния Павел, син на княз Гавриил Гагарин, и го връща на родителите му напълно здрав, плъзват слухове, че Калиостро просто е подменил детето.
Графът прекарва девет месеца в Санкт Петербург и напуска града, без да добие голяма слава. По случки от неговия престой Екатерина дори написва комедията "Измамникът", в която графът се нарича Калифалкжерстън. Не е изключено императрицата да е побързала да изгони Калиостро, защото съпругата му Лоренца завързва твърде близки отношения с любимия ѝ граф Потьомкин.
Лошата слава на Калиостро още дълго време бушува в Русия. "Човек странно бива привлечен от всичко свръхестествено и се заблуждава невероятно лесно по най-честния начин - това обяснява широкото влияние на Калиостровците на всички времена и създава огромен успех за пишещите", пише през 1853-а Анна Тютчева, придворна на Великата княгиня Мария Александровна. Тя разказва как нейният съпруг, великият херцог Александър Николаевич (бъдещият император), обича масите да се въртят и да пишат. "Факт е, че масите се въртят и пишат; дори се твърди, че отговарят на мислено зададените им въпроси", настоява Тютчева.
През 1858 г. Даниел Хюм, 25-годишен шотландски медиум, пристига в Русия, за да организира сеанси по телекинеза. Същата Тютчева описва сесии в присъствието на императорската двойка: "Масата се издигаше на височина половин аршин над пода. Императрицата-майка усети ръка, която докосна воланите на роклята ѝ, хвана я за ръката и свали брачната ѝ халка. След това тази ръка хвана, разтърси и ощипа всички присъстващи, с изключение на императрицата, която систематично заобикаляше. От ръцете на суверена тя взе камбанката, пренесе я във въздуха и я предаде на принца на Вюртемберг. Всичко това предизвика викове на уплах, страх и удивление".
На сеансите на Хюм винаги цари мрак; появилите се пред присъстващите "лица" на покойни родственици са голите пети на илюзиониста, намазани с фосфорно масло, ръцете, които хващат любителите на спиритуализма под масата, са на Хюм или на неговите помощници. По време на сеанс през юли 1858 г. участват 11 души. На следващия ден сесията е повторена в Стрелна, а през ноември се провежда още една.
Освен успех в двора, Хюм има невеста в Русия. Това е 17-годишната Александра Крол, която умира от туберкулоза през 1862 година. През 1871 г. Хюм се жени повторно за рускинята Юлия Глумелина, сестрата на съпругата на химика Александър Бутлеров, който е горещ поддръжник на Хюм и помага за организирането на срещите му с царя. Заради този брак Хюм дори приема православието. Въпреки това, когато Бутлеров се опитва да докаже пред научна комисия, събала се в Санкт Петербург, че Хюм наистина притежава паранормални способности, сеансът се проваля, а медиумът разиграва скандал и заминава за Европа, за да не се върне никога повече.
От всички руски царски семейства най-големите почитатели на окултизма са Николай II и семейството му. Преди да се роди наследникът, царевич Алексей (1904-1918), Николай и Александра непрекъснато се тревожат, че в семейството са се родили четири дъщери поред. Царят и царицата ходят на поклонения и търсят компанията на гадатели и медиуми.
През 1900 г. Николай II научава за Низие Антелм Филип, който има славата на окултист и лечител във Франция. Императорът вижда магьосника при посещението си във Франция и кани Филип в Петербург. Не помага дори това, че Пьотър Рачковски, шефът на руските агенти в Париж, събира досие за Филип, доказващо, че екстрасенсът е обикновен шарлатанин. След този доклад Рачковски е отстранен от служба, а "маестро" Филип е приет в двора и започва да провежда "сеанси" с императрицата. "Това е нисък, чернокос мъж с черни мустаци, около 50-годишен, с много невзрачна външност, с лош южен френски акцент", пише за него великият княз Константин Константинович. Медицинското образование на "маестрото" се ограничава до три курса в медицинския факултет на университета в Лион, след което Филип започва практиката на екстрасенс, като лекува предимно богати дами.
"Той твърдеше, че има силата да внушава, което може да повлияе на пола на детето, което се развива в утробата. Не е предписвал никакви лекарства, които могат да бъдат тествани от съдебни лекари. Тайната на неговото изкуство се крие в поредица от хипнотични сеанси. След два месеца лечение той обяви, че императрицата очаква дете", пише великият княз Александър Михайлович.
Петата бременност на императрицата започва през ноември 1901 година. До пролетта всички забелязват, че Александра Фьодоровна е наедряла и е спряла да носи корсети, но тя не позволява на лекарите да я видят – така я е посъветвал маестро Филип, при когото императрицата ходи почти всеки ден. Когато през август 1902 г. придворният акушер От най-накрая преглежда императрицата, се оказва, че изобщо няма бременност. Цялото императорско семейство е ужасено. Случилото се обаче не променя отношението на императрицата към Филип. Последната му препоръка преди да замине за Франция е да се обърне за помощ към Серафим Саровски, руски православен аскет.
Серафим Саровски е канонизиран от Руската църква на следващата година по лична заповед на императора и царската двойка прави поклонение в Саровската пустиня. През 1904 г. се ражда наследникът и императорската двойка е сигурна, че това се е случило според предсказанието на маестро Филип. Както си спомня прислужницата Анна Вирубова, "Техни Величества винаги са имали в спалнята си картонена рамка със сухи цветя, подарени им от г-н Филип, а те пък по неговите думи били докоснати от ръката на самия Спасител".
Маестро Филип, разбира се, не е единственият шарлатанин, който се озовава близо до трона на последния цар. В обществото е широко известно пристрастяването на Николай и Александра към общуването с благословените, юродивите и други "носители на тайно знание".
Разбира се, най-известният от тях е Григорий Распутин. От всички мистици в царския двор само за Распутин има документално доказателство за факта, че "старецът" наистина е успял да лекува царевич Алексей, като спира кървенето му с помощта на методи на хипноза. Омразата към Распутин в обществото е твърде голяма и не на последно място поради разклатената репутация на царската двойка, която твърде много обича мистицизма. Именно Распутин в очите на обществеността е виновник за всички злочестия, сполетели Русия. В крайна сметка в убийството на "стареца" участва лично братовчедът на царя Дмитрий Павлович. Само че по това време вече е невъзможно империята да бъде спасена.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си