Как СССР прави Европа зависима от газа си?

1960 г. "По магистралите на първата година от седемгодишния план" (Газопровод Бухара - Урал)

С. Фридланд/ТАСС

За първи път съветският газ потича в Европа веднага след края на Втората светвна война. От 1946 г. неголеми количества от суровината постъпват в Полша, а през 1950-те към Варшава се присъединяват и други съюзници на Москва от социалистическия лагер.

Уренгойско газово находище, 1978 г.

Иван Сапожков/ТАСС

През 1960-те години с откриването и началото на усвояването на огромни находища като Уренгойското в Западен Сибир, ролята на СССР като газова държава рязко се увеличава. В западна посока потичат мрежи от тръбопроводи с повишена мощност ("Братство"), които към онзи момент не пресичат границите на Организацията на Варшавския договор.

Работници-газозаварчици се присъединяват към следващия участък от тръби на Оренбургския газопровод - западната граница на СССР 1976 г.

Е. Котляков/Sputnik

И все пак навлизащите в период на бурно промишлено развитие страни от Западна Европа са крайно заинтересовани от евтината съветска суровина. В Москва те виждат къде по-стабилен търговски партньор от страните от "кипящия" тогава Близък изток.

Подписване на договор за доставка на природен газ от СССР за Австрия. 1968. / OMV / Газпром

https://www.gazprom.com/

Политическите разногласия между Изтока и Запада сериозно възпрепятстват началото на взаимноизгодното икономическо газово сътрудничество, затова първата западноевропейска страна, с която Москва сключва сделка, е смятаната за неутрална Австрия.

Първи газ в Баумгартен. / OMV / Газпром

https://www.gazprom.com/

През 1968 г. съветският "Союзнефтекспорт" и австрийската компания Osterreichische Mineralolverwaltung OMV подписват договор за ежегодна доставка на 142 куб. м газ. Бариерата е свалена и през идната година след Виена Москва сключва договори с Италия и Франция.

Договор за доставка на съветски природен газ за Германия. Природен газ, СССР: Газопровод в Украйна през зимата: "Да живее нашия братски съюз на СССР - ГДР." 1975 / Meißner

Getty Images

Най-важен партньор на СССР в сферата на газовата търговия става ФРГ, на която не ѝ достигат суровини за активно развиващата се промишленост. Според сключения през 1970 г. сделка "газ – тръби" в замяна на газ западногерманските компании предоставят на СССР висококачествени стоманени тръби с голям диаметър (които в онова време в света произвеждат само немците и японците), от които се строят идващите от Сибир газопроводи.

15 юни 1975 г., Съветски съюз, Киев: По време на строителството на път в района на Тални. Линия "Дружба" е централният младежки проект на Свободната германска младеж (FDJ) през 1970-те години

Sammlung Heinz/dpa-Zentralbild/Getty Images

От първия ден на появата на СССР на газовия пазар на Западна Европа САЩ се стараят да го изтласкат оттам. Вашингтон предупреждава европейските си съюзници за опасността от зависимостта от съветските енергоносители, призовава ги да приключат икономическата експанзия на комунистите, обещава кратно да увеличи доставките на въглища и предлага изцяло да се премине на норвежки газ. Европейците, обаче, намират всички тези алтернативи за скъпоструващи и нереализуеми.

Портрет на демонстрант пред полското консулство в Ню Йорк, настояващ за ембарго върху съветския газопровод 31 август 1982 г.

Etienne MONTES/Gamma-Rapho via Getty Images

През 1981 г. САЩ разгръщат истинска газова война срещу СССР, като застават срещу строежа на газопровода "Уренгой – Помари – Ужгород". Създаваният на основата на европейски кредити и от съветски специалисти газопровод трябва да се състои от две тръби с обща мощност от 60 млрд. кубометра годишно.

Трасе за природен газ близо до Городенка, полагане на газопровод, завършване на газопровода Дружба: заварчик на работа, 1982/1983

Meißner/Getty Images

Американците въвеждат ембарго на доставките на нефтогазовото им оборудване за СССР. Забраната се разпространява и на западноевропейското и японско оборудване, които използват американски технологии и компоненти. В крайна сметка Съветският съюз е принуден да приключи сам проекта, което е и направено през 1983 година. Но вместо две е построена само една тръба с мощност от 32 млрд. кубометра годишно.

Юрий Барановски (вляво), директор на износа на съветски газ, и Клаус Лизен (вдясно) от изпълнителния съвет на Ruhrgas AG подписват договор за германско-съветския бизнес с природен газ в централата на Ruhrgas AG в Есен на 20 ноември, 1981 г.

Hartmut Reeh/picture Alliance/Getty Images

Въпреки противодействието на Вашингтон, доставките на съветския природен газ за Европа за 20 години се увеличават 35 пъти. До края на 1980-те години вече 15% от общия втечнен във Франция газ са родом от СССР, а в Германия този показател достига 30%. Съветският съюз прави Европа зависима от своя газ, но едновременно с това ѝ подсигурява бурен икономически растеж.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.