След като Съветите откриват огромни запаси от природен газ в Узбекистан, тази част от СССР се превръща в основния газодобивен район в страната. Но нещата се объркват и едно от ключовите газови находища се превръща в причинено от човека бедствие с невъобразими мащаби.
Безпрецедентната авария в находището на газ "Урта-Булак" се случва на 1 декември 1963 година. Поради нередност в сондирането една от платформите случайно удря газов резервоар под изключително високо налягане и се образува силна газова струя. Сондажното оборудване е унищожено под налягане и оттам изригва газов факел.
Във въздуха се издига гигантски пламък с височина 70 метра. Обемът на природния газ е толкова огромен, а налягането – толкова високо, че в продължение на три години не успяват да потушат адския пожар, въпреки многобройните опити.
Отчаяните съветски инженери използват най-различни методи и инструменти в опитите си да погасят огъня, които не само похабява ценната суровина, но и застрашава да унищожи природата в района около пожара. С времето околностите се превръщат буквално в пустиня.
"Всичко, което можеше да изгори наоколо, отдавна беше изгоряло. Сега имаше просто мъртва, гореща земя. Нямаше нито едно останало място за живите организми там. Нощем ята от мигриращи птици и облаци от насекоми, привлечени от светлината, падаха в този огнен танц на смъртта и, докато се спускаха, изгаряха, често още преди да стигнат до земята", пише в дневника си началникът на пожарогасителната операция Камил Мангушев.
Пожарът засяга и въздушния трафик до и от Индия и Югоизточна Азия.
В крайна сметка, с помощта на булдозери, около факела е изграден защитен пясъчен насип, който да ограничи въздействието върху околната зона. Това, обаче, очевидно е само временно решение, тъй като пламъците не са потушени. След това съветските учени предлагат нещо невероятно: да използват термоядрена експлозия.
Чрез детонирането на термоядрена бомба близо до източника на пламъците учените се надяват да унищожат пасажа, през който изтича газът.
Т.нар. "Конструкторско бюро №11" в гр. Саров в Нижегородска област е натоварено със задачата да изпълни рискованата мисия. Служителите му вече са проучили употребата на ядрени оръжия за мирни цели. Сега е време да изпробват своето ноу-хау на практика.
Задачата е усложнена от факта, че гъстонаселеният областен център Бухара, един от най-старите и най-красиви градове в Узбекистан и Централна Азия като цяло, е на около 200 км. Близо до евентуалния епицентър на експлозията има и други, по-малки градове.
Въпреки това съветските власти решават да действат. Датата на подземния взрив е потвърдена лично от Брежнев: 30 септември 1966 година. В онзи момент факелът гори вече от 1074 дни.
В уречения ден ядрен заряд от 30 килотона – два пъти повече от американската бомба "Малчугана", избухнала над Хирошима, – е доставен по наклонен тунел на дълбочина 1500 м.
Всичко е готово и експлозията разтърсва земята. Огънят продължава да гори само още 22 секунди след взрива, преди да загасне завинаги. Взривът размества скалните пластове и запечатва газовия кладенец. Адският пожар е потушен успешно чрез един много неконвенционален метод – взрив на термоядрено оръжие.
Очевидният успех на експлозията в "Урта-Булак" ражда нов метод за гасене на огромни пожари на газови находища. Например година и половина по-късно друг пожар в находището "Памук" в Узбекистан е потушен със същия метод.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си