Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Иван IV изпраща Осип Непея в Англия. Миниатюра от Никоновата хроника. 16 век
Свободни източнициПрез 1557 г. английската кралица Мария I Тюдор изпраща на Иван IV Василиевич лъв и лъвица. Подаръкът е толкова значителен, че животните минават под личното наблюдение на посланика в Англия, Осип Непеи. Моментът на влизането на лъвовете в Москва дори е отбелязан в Лицевата летописна хроника – парадната илюстрирана история на царуването на Иван Грозни.
Николските порти на Кремъл и Алевизовият ров. Ф. Алексеев, ученици, 1800-те
Свободни източнициИван Грозни разполага лъвовете край Възкресенските порти на Китайгородската стена – парадни, чрез които влизат на Червения площад богатите гости на града, включително посланиците от чужди страни. Лъвовете са поставени на пресъхналия Алевизов ров, който минава покрай стените на Кремъл, и са такава забележителност, че дори Възкресенските порти дълго след това са наричани "Лъвските". Живеят в Москва доста дълго – и биха живели още по-дълго, ако не беше пожарът през 1571 г., когато Москва е подпалена от кримския хан Девлет-Гирей. След пожара намират животните мъртви на Червения площад.
Изглед към Адмиралтейството и Дворцовия площад по време на процесията на слоновете, изпратени от персийския шах
Свободни източнициПрез 1741 г. персийският лидер шах Надир Афшар подарява цели 14 слона на Елисавета Петровна – дъщерята на Петър Велики. Е, лично за нея са предназначени "само" седем слона – пет от животните са за подарък на малолетния Иван VI, който сяда на царския трон през октомври 1740 г., а още два – на майка му и регент Анна Леополдовна.
Слоновете на Елисавета Петровна са изпратени като предложение за женитба. Шах Надир иска да сключи династичен брак за обединяването с Русия срещу Турция. Персийският лидер смята, че отлъчената от трона дъщеря на Петър може да разгледа предложението му, което той подплатява не само със слонове, но и с купища скъпоценности. Разбира се, подобни предложения са против всички правила на европейската дипломация. Приемат даровете, но дори не допускат персийския посланик при Елисавета. За женитба и дума не може да става – през октомври 1741-ва, когато слоновете пристигат в Петербург, "Петровата дъщеря" вече изцяло е планирала преврата с цел превземане на властта.
Слоновете са настанени в центъра на Петербург – Караванната улица носи това име, защото на нея някога стои караван-сарай, помещенията за слоновете. Впоследствие животните са преселени на мястото на днешния пл. "Въстание", като ги водят на водопой на Нева по Суворовския проспект, който тогава се нарича ул. "Слонова".
Часовник "Храм на славата", представен в изложбената зала в камбанарията на Кремъл
Виктор Великжанин/ТАССУникалният автоматичен часовник е създаден по повод царуването на Екатерина Велика и прославя нейните достижения. Изработен е от Майкъл Медокс, английски инженер, който още през 1766 г. е поканен да обучава наследника – Павел Петрович – по физика и математика. Медокс остава в Русия и основава един от първите публични театри – Петровският театър в Москва.
Не всички части на часовника са оцелели до днес, а механизмът сега работи едва частично. Когато часовникът е бил в напълно работно състояние, на всеки три часа след изпълнението на химна "Гръм на победата, разнеси се", изнася цяло представление. Слънчевият ореол около циферблата започва да се прелива поради движението на кристалните цилиндри, едновременно се отварят предните отвори на кутията, зад които е скрит механичен водопад. Орлиците върху колоните разтварят човки и отронват в устите на пиленцата истински перли. Часовникът е снабден и с металофон, който може да изпълнява 12 различни мелодии.
"Два реда кристални тръби, разположени на фона на жълто и оранжево фолио, се въртят около бял циферблат с подписа на Медокс, имитиращ слънчевото сияние. В същия момент предните врати на кутията се отвориха, показвайки картина на изкусно изработен водопад, в който същите кристални тръби, въртящи се около оста си и движещи се вертикално, пораждаха илюзията за течаща вода. Големи централни лалета отвориха венчелистчета, обсипани с кристали, а върху пирамидалните тичинки можеше да се види живописен двуглав орел и знаци на руски ордени. И над цялата тази феерия на всеки пет секунди грижовни орли пускаха перли в човките на своите пиленца".
Диамант "Орлов" в императорския скиптър
Юрий Сомов/SputnikТова е най-скъпият сред диамантите, намерени в Индия – толкова стар, че е имал много имена – включително "Великият могол" (на името на империята на индийските шахове, на които принадлежи) и "Планината Синай". Диамантът е намерен в Индия в началото на XVII век. Намира се там до 1738 г., когато шах Надир превзема Индия и изнася съкровищата в Персия. Оттам камъкът по неясни пътища попада в Европа, където е намерен в Лондон в средата на XVIII век.
Легендата разказва, че камъкът е подарен на императрицата от нейния фаворит граф Григорий Орлов на 24 ноември 1773 г. по време на тържество за рождения ѝ ден. Пруският пратеник граф Виктор фон Солмс описва събитието така: "Всички, които се появиха в залата, ѝ подариха огромни букети цветя, въпреки късната есен, а някои ѝ подариха и специално приготвен за случая сувенир. Един граф Григорий дойде с празни ръце. Като забеляза несъответствието на външния си вид с общото настроение, той сякаш с досада се плесна по челото и гневно каза: "Прости, майко! Вие имате такъв празник днес, а аз, стар глупак (Орлов тогава е на 39 години – бел.ред.), напълно забравих. Е, не се ядосвай, имам нещичко тук... Може да ти е от полза... Не отказвай да го вземеш". С тези думи графът вади от джоба на жилетката си малка плоска кутийка със скъпоценен диамант".
Истината е много по-прозаична – Екатерина II прави този "подарък" за себе си. Диамантът е купен от арменския търговец Лазарев за 400 000 рубли – огромна сума, която дори фаворитът на императрицата не може да си позволи. Диамантът е закупен на изплащане за седем години, а императрицата плаща за него от държавната хазна. През същата 1774 г. орловският диамант е поставен на върха на императорския скиптър на Руската империя, където се намира и до днес.
Скулптурата "Орел върху бор" и параванът за нея са създадени като подарък от японския император Мейджи на руския Николай II по случай коронацията му през 1896 година. Орелът е дело на известния японски скулптор Канеда Кенджиро. Сега тя е един от основните експонати в Музея на ориенталското изкуство в Москва, където скулптурата има собствена зала. Основата на скулптурата е изработена от дърво и е покрита с изрязани от слонова кост пера – общо над 1500 отделни части. Главата и прилежащите ѝ пера са издълбани от едно парче слонски бивни, а ноктите и очите на птицата са изработени от рог.
Орелът в Япония, както и в европейската хералдика, символизира сила и власт. Очевидно е, че именно орелът е бил избран за подарък на монарха на страната, на чийто герб е изобразен двуглав орел. Борът, на който седи птицата, означава дълголетие, а скалите (на паравана) са пожелание за неизчерпаема сила и дълго и благоденстващо управление.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си