"Това беше истинска епидемия, продължителна, нелечима епидемия, която нито гладът, нито войната можеха да излекуват. Всички бяха заразени с нея: момчета в предучилищна възраст, тийнейджъри, юноши и женени мъже". Така писателят Михаил Колосов описва манията по гълъбите, обхванала страната в съветските години. Гълъбите заливат столицата и дори могат да бъдат причина за освобождаване от работа.
Първите гълъбарници се появяват в столицата още преди 200 години, а за първи гълъбар се смята Алексей Орлов, граф и фаворит на руската императрица Екатерина II. Неговите поданици отглеждат специална порода гълъби - бели турмани - и за успеха си получават "зелена светлина". Орлов подарява най-красивите гълъби на императрицата, което също предизвиква интереса ѝ към тези птици.
"Гълъбарник", (бившата дача на граф Орлов), построен в края на XVIII-началото на XIX в.
Рунов/SputnikВъпреки това отглеждането на гълъби е привилегия предимно на скучаещите помешчици в царска Русия през XIX век. Това занимание се разпространява в началото на XX в., когато в страната са създадени Руското гълъбарско дружество и мрежа от пощенски и гълъбови станции между Москва, Санкт Петербург и съседните градове. За гълъбите, които участват в комуникацията между населените места, грижите поема Генералният щаб. Към 1914 г. в руската армия има повече от 4 000 гълъба.
Войникът А. Гончаров, 1942 г.
Леонид Великжанин/ТАССНо не царската поща с гълъби е катализатор за превръщането на гълъбарството в маниакално занимание за хиляди хора. Революцията и гражданската война на практика унищожават всички гълъби: те са ловени и изяждани.
Съветският режим решава да започне всичко отначало през 1925 г., като дори го превръща в държавна необходимост. В целия Съветски съюз са открити секции за развъждане на пощенски гълъби. А новата страна не се интересува от непрактични, декоративни породи. Съветският съюз се нуждае само от най-издръжливите и най-бързите птици. В Центъра за гълъбов спорт редовно се провеждат състезания за скорост и изминати разстояния.
1943, капитан Виктор Васильевич Попов
Олга Игнатович/МАММ/МДФ/Russia in photoМоже би е изглеждало, че от този момент нататък гълъбите ще процъфтяват в младата страна. Но това не е така - друг геополитически катаклизъм отново ги спира. През 1941 г. комендантът на Москва нарежда на всички частни лица "да предадат гълъбите си на полицията в рамките на три дни, за да се предотврати използването им от враждебни елементи". Птиците могат да попаднат в ръцете на германската армия. Така гълъбите отново изчезват, а размножаването им се движи в омагьосан кръг: ту се заражда, ту изчезва напълно.
Откриване на Световния конгрес за всеобщо разоръжаване и мир (9014 юли 1962), Москва
Макс Алперт/SputnikИстинската "гълъбова революция" се случва през 1950-те години и е свързана с... Пабло Пикасо. Факт е, че през лятото на 1957 г. в Москва се провежда VI Световен фестивал на младежта и студентите - събитие, което за първи път след войната вдига "желязната завеса" между Съветския съюз и Запада. Тридесет и четири хиляди души от 131 държави пристигат в СССР. Пабло Пикасо, който също е запален почитател на гълъбите, измисля символ на празника - гълъбът на мира. Обикновено птиците се пускат на церемонията по откриването в знак на приятелство и солидарност.
Москва не може да се изложи, нуждае се от много гълъби. Но след Втората световна война в града почти не са останали птици. Така че възлагат на отделен инструктор от партията да отгледа необходимия брой птици за фестивала, но в процеса на отглеждане участват всички - от ученици до университетски професори.
"Къде ли не ги отглеждаха - по покривите на цеховете на московските заводи, в огромни гълъбарници, в училищата, в дворовете", спомня си историкът и московчанин Александър Васкин. "От 1950-те години едва ли има двор, в който да не е имало собствен гълъбарник, боядисан в зелено или синьо, в който всеки ден след работа и през уикендите се е запилявал някой любезен съсед".
По нареждане на партията във всяко предприятие се издигат гълъбарници и към тях се прикрепват опитни любители-гълъбари измежду работниците, които са освободени от всички други задължения. Градски активисти отглеждат хиляди птици в клубните помещения на района, а стотици други чакат в училищата. На градските площади се продава фураж за гълъби, а на някои главни улици дори има пътен знак "Пазете се от гълъбите!", като ограничението на скоростта 5 км/час.
На 28 юни 1957 г. 34 000 гълъба (колкото е и броят на гостите на фестивала) политат в небето над Москва. Целта е достигната. Но московчани, открили за себе си увлекателното занятие, не бързат да го забравят. Напротив, развъждането на гълъби става нещо като културен феномен.
Първо, всички толкова се радват на пускането на хиляди гълъби в небето наведнъж, че това се превръща в традиция за всички големи фестивали и събития: хиляди гълъби летят в небето по време на Олимпийските игри от 1980, Младежкия фестивал 1985, Игрите на добра воля 1986 и т.н.
Второ, отглеждането на гълъби се смята като чисто мъжка дейност. Мъжете се събират в гълъбарници точно така, както го правят и в гаражите - с бутилка алкохол. Това е и място, където мъжете могат да разговарят насаме и да обсъждат своите дела, а жените обикновено не ходят там.
Вярно е, че дори в разгара на популярността си през 1980-те години отглеждането на гълъби не се свързва с бруталните дейности на "истинските мъже", а е по-скоро признак на низост, граничеща с ексцентричност. През 1985 г. по съветските екрани излиза филмът "Любов и гълъби" на Владимир Меншов, който е ярка илюстрация на този феномен.
Кадър от филма "Любов и гълъби", 1984
"Мосфильм"Но в Москва има доста от тези чудаци. Хората наистина се пристрастяват към опитите да надминат съседите си по брой птици, по брой редки породи, по скорост на полета. Случват се и кражби: когато просто крадат птиците от гълъбарника или използват за целта хитринки - изпращат женска в съседство и тя се връща вкъщи с компания.
Краят на манията по гълъбите настъпва с разпадането на СССР. Хората вече не се интересуват от тях. Години наред гълъбарниците стоят празни като символ на една отминала епоха, докато не са разрушени от нови строителни предприемачи. Въпреки че в някои московски дворове все още можете да видите от тези съветски гълъбарници.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си