Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Сутринта на 27 януари 1964 г. се звъни на вратата на апартамент на улица "Сестрорецкая" № 3 в Ленинград (днес Санкт Петербург). На прага 37-годишната домакиня Лариса Купреева вижда млад мъж, който се представя за пощальон и иска разрешение да влезе вътре.
Лариса Купреева и синът ѝ Юра
Архивна снимкаВиждайки, че единствените хора в апартамента са жената и тригодишният ѝ син Юра, "пощальонът" изведнъж изважда скрита брадва и намушква смаяната майка седемнадесет пъти. След като убива майката, той веднага се захваща и с детето ѝ. Магнетофонът е включен на максимална сила, за да не се чуят виковете на жертвите.
Двойният убиец Аркадий Нейланд, който на 28 януари е трябвало да навърши само 15 години, претърсва всички гардероби в апартамента и взема парите, дрехите на съпруга на Лариса, който по това време отсъства, куфар и фотоапарат. Използва го, за да направи няколко снимки на мъртвата жена в неприлични пози с надеждата да ги продаде по-късно.
Нейланд закусва спокойно в кухнята, после пуска всички котлони на газовата печка и подпалва апартамента, за да скрие следите от ужасното си престъпление...
Семейството му има немалка роля за това, че Аркадий поема по пътя на престъпността. Доведеният му баща, пияница, го биел, а майка му, която също пиела много, не се намесвала по никакъв начин. Още на седемгодишна възраст момчето бяга от дома си и е регистрирано в детския полицейски участък.
В училище Нейланд многократно е залавян да краде пари и вещи от ученици. Далеч не глупав, той нямал желание да учи и накрая, на дванайсетгодишна възраст, е изключен от училище заради лош успех. Проблемният тийнейджър продължава да краде във фабриката, където скоро си намира работа.
На четиринайсет години Аркадий е добре развит физически. Сега той се занимава с ограбване на самотни минувачи и с кражби по жилища, но някак си избягва наказанието. На 24 януари 1964 г. той дори е задържан, но тийнейджърът успява да избяга от ареста.
Тогава Нейланд решава да направи голяма сделка, да извърши някакво "ужасно убийство", да се премести в Сухуми (днес в Абхазия) и да се установи там. Той избира апартамента на горката Лариса Купреева (вратата ѝ е облицована с кожа, което по онова време се смята за признак на богатство). "Младо пале, което се готви да стане вълк", така майорът от полицията Виталий Лесов, който работи по неговия случай, описва Аркадий.
Младият престъпник не успява да изгори апартамента до основи. Съседи, които усещат мирис на дим, викат пожарната, която открива телата.
На мястото на убийството разследващият екип открива кървави пръстови отпечатъци и овъглена брадва. Наемателите свидетелстват, че са видели непознат тийнейджър на около петнадесет години, който се мотаел наоколо.
Всички следи водят до стария познайник на ленинградската полиция Аркадий Нейланд. На 30 януари той вече е задържан в участъка в Сухуми и е върнат в родния си град.
Нейланд с готовност отговаря на въпросите на разследването и описва всички обстоятелства на двойното убийство. Когато го попитали защо искал да унищожи беззащитно дете, той отговорил, че детето му пречело с плача си.
Аркадий е сигурен, че като тийнейджър няма да бъде осъден на смърт. Според Наказателния кодекс на РСФСР лица под 18-годишна възраст не могат да бъдат осъждани на такава.
Въпреки това се случва нещо, което непълнолетният убиец не е могъл да предвиди: случаят предизвиква широк обществен отзвук. "Бях изумен от кампанията, която се разрази, когато обществеността научи, че убиецът на семейство Купрееви е задържан", спомня си Лесов: "Започнаха митинги и събрания. Във вестниците се появиха искания не само да се заведе дело срещу него, но и да се разстреля, да се поиска от Президиума да приложи смъртно наказание и за Нейланд".
Фактите достигат до висшите органи на страната и на 17 февруари 1964 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава постановление, с което разрешава прилагането на смъртно наказание спрямо непълнолетни. Въпреки че престъплението на Аркадий не е покрито от закона, за него е направено изключение с оглед на "особената жестокост, хладнокръвие и цинизъм" на убийствата му.
На 23 март 1964 г. Нейланд е осъден на смърт чрез разстрел. Шокираният престъпник, чиято молба за помилване е отхвърлена, дълго време не може да повярва, че го очаква такава ужасна съдба.
В дневника на затворническия лекар е записано: "През нощта спешно ме повикаха при Аркадий Нейланд. Беше в истерия. Той блъскаше по желязната врата и крещеше: "Не искам да умра! Не искам!". На 11 август същата година присъдата е приведена в изпълнение.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
