Как изстрелват първия в света изкуствен спътник на Земята?

НИИ-4 в подмосковския гр. Болшево, засекретен военен институт, който се занимава с изчиследнията на балистични ракети, 1955 година. В една от просторните стаи работят "фантазьорите" – така се наричат учените, които трябва да обмислят вероятните проблеми в космическите полети. От Втората световна война са минали само десет години, а в космоса още никой не е летял.

Давид Шоломович/Sputnik

От време на време "фантазьорите" спорят шумно: не трябва да се изпраща човек в космоса – ще изгори, докато се спуска на Земята; в състояние на безтегловност ще се пръсне на части; радиацията ще го убие и т.н. Понякога, водени от крясъците в тази стая, притичват хора от други отдели и, давайки им знак да запазят спокойствие, затварят тихо вратата на тези любители на научната фантастика.

Но минават едва две години и "фантазьорите" стават онези, които работят над най-амбициозния проект на човечеството: те изстрелват в космоса първия изкуствен спътник на Земята.

Необходимост от ракета

Спутник-1, макет

Министерство на отбраната на Руската федерация/mil.ru

Преди да се стигне до идеята за пускане на изкуствено тяло в орбитата на Земята, трябва да се проектира онова, което да го достави там – ракета.

"Историята на създаването на първия спътник е и историята на ракетата. Ракетната техника на Съветския съюз и САЩ има немски корени", отбелязва ученият-конструктор Борис Черток.

След Втората световна война съветските изобретатели получават достъп до немската трофейна техника и по-конкретно до "Фау-2" – ракета с обсег на полета до 320 км, която извършва и първия в света суборбитален космически полет. Подробно изучават трофея и създават на негова база редица съветски ракети. Името на ръководителя на съветската космическа програма Сергей Корольов е строго засекретено (кариерата му също е необичайна: през 1938 г. е осъден на 10 години в лагер, а след това е приведен в т.нар. "шарашка" – затворено конструкторско бюро за осъдени учени).

Сергей Корольов, 1932

Фонд на руския Държавен исторически музей/Sputnik

Под негово началство през 1954 г. се появява седмицата – ракета Р-7 с обсег на полета до 9500 км. "Когато през 1957 г. от полигона "Тюра-Там" (по-късно преименуван на космодрум "Байконур") беше пусната балистичната ракета Р-7, която попадна по целта си на полигон на Камчатка, стана ясно, че вече имаме носител за пуск на спътник в орбита. Аз, честно казано, преди това не вярвах, че всички 32 двигателя на ракетата могат едновременно да се включат и щатно да проработят", спомня си академик Георги Успенски, един от "фантазьорите" от същата онази шумна стая.

Обект "Д"

В този момент се променя и отношението към групата на "фантазьорите". Поръчват им да създадат първия спътник под името Обект "Д". Масата му трябвало да е 1000-1400 кг., а тази на изследователската апаратура – още 200-300 кг. Един от вариантите на спътника дори предвижда контейнер с "биологически товар" – опитно куче. С други думи, това не е миниатюрният "Спутник", а тежка техника, която се надяват да изведат в орбита с помощта на Р-7 през 1957-1958 година.

Първият вариант на Р-7

Heriberto Arribas Abato (CC BY-SA 3.0)

Но скоро става очевидно, че е невъзможно да изпълнят такъв трудоемък проект в такива тесни срокове. Работата се проточва. Освен това в СССР разбират, че в САЩ се водят аналогични дейности – пускът на Minimum Orbital Unmanned Satellite of Earth е планиран за същото време. Тогава Корольов взема решение да се откаже от тежката машина в полза на прост и лек апарат с едва два радиопредавателя.

Свободни източници

"Хората спяха на походни легла в конструкторското бюро"

Външно спътникът изглежда като херметичен алуминиев балон с четири антени с диаметър от 58 см и маса от едва 83,6 кг. Вътре се побират два радиопредавателя. При това диапазонът на предавателите е такъв, че дори радиолюбителите могат да следят спътника. Много от тях помнят този характерен звук – "бип-бип-бип".

Спътникът е проектиран изключително бързо. "Хората с дни не напускаха работните си места, спяха на походни легла в контрукторското бюро на Корольов! А и първият спътник, разбира се, беше съвсем прост по конструкция и "пълнеж". В него поставиха датчик, който беше необходим за изследванията – как радиовълните минават през атмосферата. Тогава дори това не знаеха", разказва Успенски.

В крайна сметка между успешните изпитания на Р-7 през август 1957 г. и изстрелването на спътника изминават едва два месеца. На 4 октомври 1957 г. в 22:28 ч. (московско време) ракетата-носител със спътника е изстреляна в космоса.

РКК "Энергия"/ТАСС

Първият спътник "оцелява" за кратко – 92 денонощия, до 4 януари. Успешно прави 1440 обиколки около Земята, а радиоизлъчването му работи две седмици от момента на изстрелването. Поради триенето във външните слоеве на атмосферата губи скорост, навлиза в плътните слоеве и изгаря.

Red Moon

Новината за пуска на съветския спътник предизвиква ефект на взривила се бомба. Журналистите от цял свят го наричат "вселенски трус" и "не само най-голямото научно постижение, но и едно от най-големите събития в историята на целия свят". В американската преса го наричат Red Moon (Червена Луна).

Мнозина в онези дни се опитват да видят "Спутник" в лъчите на изгряващото или залязващото слънце. Действително, могат да видят само централния блок на ракетата (докато не изгаря), а не малкото кълбо с диаметър по-малко от метър. Но дори главният съветски вестник "Правда" смята, че успява да го направи, и призовава хората от цялата планета да гледат към небето.

"В онази нощ, когато "Спутник" за първи път очерта небето, аз  <...> гледах нагоре и си мислех за предопределеността на бъдещето. Все пак това малко пламъче, стремително движещо се от края до края на небето, беше бъдещето на цялото човечество. Знаех, че, макар руснаците да са прекрасни в начинанията си, скоро ще ги последваме и ще заемем съответното място в небето", спомня си за онова време писателят Рей Бредбъри.

NASA/Peter Gorin/Emmanuel Dissais

Но пускът има не само научно, а и голямо политическо значение. На 4 октомври става ясно, че Съветският съюз има многостепенна междуконтинентална ракета, срещу която е безсилна противовъздушната отбрана. Това променя цялата система на международните отношения.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.