Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
СССР е създаден, за да обедини новосформираните съветски социалистически републики около идеята на Ленин да запали световна социалистическа революция и в крайна сметка да сформира глобална социалистическа държава. Ето как се случва това.
След революцията през 1917 г. Руската империя се разпада. Скоро, през 1918 г., се сформират отделни съветски социалистически републики на територията на Централна Русия, Украйна, Белорусия и Кавказ. Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) със столица в Москва е центърът, около който се оформя новата държава.
През 1920 г. между Русия и Украйна е подписан договор за единство, следвани от подобни споразумения между Русия е Белорусия и кавказките републики през 1921 година. Според договорите Руската федеративна социалистическа република получава правото да представлява всички останали републики на международната сцена и да подписва дипломатически документи от тяхно име. В РСФСР са разположени и седемте основни министерства – на отбраната, на народната икономика, на външната търговия, на финансите, на труда, на железниците, на пощите и телекомуникациите.
На 30 декември 1922 г. първият Общосъюзен конгрес на съветите одобрява Договорът за създаването на СССР (подписан между Руската СФСР, Транскавказката СФСР, Украинската ССР и Беларуската ССР).
Не, защото през 1917 г. царизмът в Русия приключва с абдикирането на Николай II от руския трон.
След Революцията през октомври 1917 г. болшевиките, водени от Владимир Ленин, идват на власт.
Владимир Ленин (1870-1924) е първият лидер на РСФСР – председател на Съвета на народните комисари ("Совнарком"). Той е и лидер на Комунистическата партия, която в крайна сметка взема в ръцете си управлението на целия СССР чрез Политбюро. Формално Ленин не е единственият лидер на държавата – той отговаря само за вземането на решенията в Совнарком. На практика, обаче, Ленин просто издава заповеди, а марионетните министри ("народните комисари") ги изпълняват.
Официално Ленин остава на власт до смъртта си през 1924 г., но през последните години на живота му Йосиф Сталин, който е член на Политбюро, поема властта и е водеща фигура в държавата.
Съюзът на съветските социалистически републики официално е федеративна държава, обединение на частично независимите съветски социалистически републики, всяка от които си има собствено правителство и комунистически партии.
Всъщност, републиканските държавни органи нямат почти никаква автономност и са изцяло подчинени на централното правителство на СССР, което се намира в Москва. СССР е еднопартийна държава, управлявана от Комунистическата партия на СССР.
Броят на съветските социалистически републики в СССР с годините варира от 4 до 16. През 1922 г. СССР е сформирана от руската, беларуската, украинската и транскавказката ССР.
През август 1940 г., когато Молдовската, Латвийската, Литовската и Естонската ССР се присъединяват към СССР, броят на републиките става 16, а през 1944 г. Тувинската народна република също става част от Съюза. Но в СССР тя става Тувинска автономна област, част от Руската СФСР.
През 1956 г. Карело-финската съветска социалистическа република, която съществува от 1940 г., също става част от Руската СФСР като Карелска автономна съветска социалистическа република. Броят на републиките става 15 и си остава такъв до разпадането на СССР през 1991 година.
В СССР официалният държавен глава и истинският лидер през по-голямата част от времето са различни хора.
Официално, от 1922 г. държавният глава е главата на Президиума на централния изпълнителен комитет на СССР (ЦИК). Защо ли? Защото формално СССР е държава на народа и върховният ѝ орган е Конгресът на съветите на Съветския съюз – конгресът от депутати от цял СССР.
Но Конгресът на съветите не може да се свиква постоянно, затова си има свой Централен изпълнителен комитет, който е ръководен орган между сесиите. Именно този Централен изпълнителен комитет назначава правителството на СССР.
През 1938 г. Конгресът на съветите като управляващ орган е заменен от Върховния съвет на Съветския съюз и неговият президиум поема функциите на Централния изпълнителен комитет. От 1938 г. главата на Президиума на Върховния съвет на Съветския съюз става глава на СССР.
А през 1990-1991 г., точно преди разпадането, СССР се оглавява от Михаил Горбачов, първият и последен президент на СССР.
На практика СССР се оглавява от идеологическия лидер на Комунистическата партия на Съветския съюз, който, още от времена та на Сталин, се нарича Генерален секретар на КПСС.
"Трябва да се борим срещу религията", казва Владимир Ленин. Ранните години на СССР са белязани от непрекъсната битка срещу религиозните вярвания, които болшевиките смятат за остарели. Те се борят най-вече срещу руската православна вяра. Религията обаче е преследвана и в мюсюлманските и будистки части на СССР.
От 1917 г. на Православната църква ѝ е забранено да регистрира раждания, смърт, бракове и разводи. Указът за разделяне на църквата от държавата и на училищата от църквата, приет от Съвета на народните комисари на РСФСР на 20 януари 1918 г., обявява свобода на религиозните вярвания. Със същия указ религиозните организации са лишени от всякакви права на юридически лица.
Религията обаче никога не е официално забранена в СССР. Въпреки че съветите затварят повечето църкви, те не забраняват директно на християните, мюсюлманите, евреите и последователите на други религиозни вярвания да се молят. Активните религиозни защитници се смятат за психично болни и се вкарват в психиатрични клиники, но религиозните вярвания така и не са обявени за престъпление в СССР.
Официално КПСС е единствената политическа партия в Съветския съюз. Тя се обявява за "направляващото ядро" на страната, съгласно конституцията от 1936 година. Въпреки че официално Партията не може да е правителство, върховните ѝ органи пряко влияят върху формирането на правителството.
Лидерът на партията е глава на правителството и изпълнява длъжността на генерален секретар, премиер или държавен глава, или и два от трите поста едновременно, но никога и трите едновременно. Партийният лидер е фактически председател на Политбюро и главен ръководител на Съветския съюз.
Преди 1922 г. няма СССР. Той се формира около четири съветски социалистически републики – Руската, Белоруската, Украинската и Транскавказката ССР. Името на Русия между 1917 и 1922 г. е Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР).
С територията си от 22 402 200 кв.км и 11 времеви зони СССР наистина е най-голямата държава на света по време на съществуването си. Статутът на най-голяма държава на света на СССР е наследен от неговия правоприемник – Руската федерация.
Повечето историци са на мнение, че разпадането на СССР се дължи на комбинация от политически, икономически и социални фактори. Някои учени твърдят, че СССР се разпада заради лидерите му, които отдавна вече не вярвали в идеите, които проповядвали.
Непосредствената причина за разпадането на СССР е перестройката на Горбачов – поредица от държавни реформи, целящи да спасят икономиката на страната. Реформите обаче водят до широк социален дебат за съветската власт и ролята на Партията, а след това и до етническо напрежение и бедност, което кара републиките да обявят своята независимост от СССР. В крайна сметка, това предизвиква неговото разпадане през 1991 година.
Президентът на РСФСР Б. Н. Елцин (вляво) и председателят на Върховния съвет на Република Беларус С.С. Шушкевич (вдясно) подписват Споразумението за създаване на Общността на независимите държави. Беларуска ССР. 8 декември 1991 г.
Юрий Иванов/SputnikВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си