Как болшевиките унищожават Руската православна църква

Без да установят реална власт в страната като цяло, болшевиките започват да разрушават целия "стар режим". Новата съветска власт разглежда свещенството и традициите на Православната църква като неразделна част от стария модел на управление и ценностната система. Всъщност болшевиките искат да разрушат старата религиозна обвързаност сред обикновените хора, за да създадат нова – вяра в комунизма и неговите лидери.

"Опиум за народа"

1900-те, Новгородска губерния

МАММ/МДФ/russiainphoto.ru

Църквата е важен елемент от живота в дореволюционна Русия. Тя отговаря за статистиката на ражданията и смъртните случаи, за брачната институция и за морала на енориашите. Често на практика тя се превръща от елемент на оживен духовен живот в муден бюрократичен елемент, вграден в държавната система.

Въпреки това за селяните (а в началото на XX век 85% от селяните са неграмотни) църквата остава единственият източник на възприятие за света. Свещеникът на службата им чете Библията, а в проповедите си обяснява прочетеното и различните събития от живота, като казва, че монархията е установената от Бога форма на човешко съществуване и че всеки трябва да знае мястото си и да не се опитва да го променя. Болшевиките са особено против възгледа на православните, че християнинът е възнаграден за страданията в "другия свят" и от необходимостта да изтърпи всичко в този свят. Болшевиките виждат в това отношение чиста измама, която държи големи маси от населението безправни и бедни, докато други се възползват от труда им и живеят в безделие и богатство.

Карл Маркс, вдъхновителят на болшевиките, пише: "Религията е опиумът на народа". Същата формулировка повтаря в трудовете си и водачът на руската революция Владимир Ленин. И това се превръща в истинския лозунг на болшевиките. Ленин пише, че именно безсилието на потиснатата класа и невъзможността ѝ да се противопостави на "експлоататорите" поражда вярата в някакъв по-добър задгробен живот. Религията им предлага "евтино оправдание за цялото им експлоататорско съществуване".

Антирелигиозен плакат на СССР, автор: Денис (Денисов) V.N., 1919 г.

Свободни източници

Болшевишката пропаганда започва да се бори с "поповете" – обидното название за свещениците – бързо и с всички налични средства. Съветските плакати изобразяват духовенството карикатурно – дебели и максимално отвратителни същества в одежди и с бради, които "оглупяват" народа.

Изземване на църковни съкровища, репресии

Последна снимка на протойерей Йоан Кочуров, 1917 г.

Свободни източници

Болшевиките бързо преминават от пропаганда към действия. В тази кървава война срещу Църквата тя не прави разлика между това кой е истински праведен и духовен наставник и кой е хитър измамник и ритуалист. Иван Кочуров, свещеникът на Екатерининския събор в Царско село, се смята за първата жертва на болшевиките: той е убит през 1917 г., когато Червената армия нахлува в бившата царска резиденция.

През 1918 г. те издават декрет "За отделянето на Църквата от Държавата и на училището от Църквата". Църковните земи са национализирани, а бракът и семейните отношения са извадени от църковното лоно. През 1918-1920 г. болшевиките започват антирелигиозна кампания и инициират богохулно отваряне на мощите на руските светци, за да разсеят мита за тяхната нетленност – и по този начин да се отърват от култа към тяхното почитане. Снимковият материал с отворените саркофази е използван активно от пропагандата.

Вътре в църквата след боя с полицията, 1917 г.

Централен държавен архив на филмови и фотодокументи на Санкт Петербург

През 1922 г. болшевиките отиват по-далеч и започват кампания за конфискуване на църковните съкровища под претекст за борба с масовия глад и възстановяване на икономиката, разрушена от Гражданската война. Части от църковна утвар, изработени от благородни метали, оклади за икони, кръстове и други предмети, които биха могли да имат злато, сребро или скъпоценни камъни, са пренесени от цялата страна в специално създаден държавен склад. По-късно голяма част от него е продадена на Запад.

Свещениците активно се противопоставят на варварското ограбване на църквите, за което офицерите от КГБ ги арестуват, обвиняват ги в контрареволюционна дейност и антисъветска пропаганда, измъчват ги и ги подлагат на репресии. В началото на 1920-те години пострадват повече от хиляда свещеници, включително важни епископи на Москва и Петроград.

Петроградският митрополит Вениамин на съд, 1922 г.

Свободни източници

Един от най-гръмките случаи се случва в град Шуя в Ивановска област - енориашите на катедралата "Възкресение Христово" предотвратяват конфискацията на ценности от църквата, след което червеноармейците откриват огън по тълпата богомолци. Няколко души са убити, а местни свещеници по-късно са съдени и разстреляни на място.

Църковен разкол

Червеноармейците изнасят икони и църковна утвар след затварянето на Симоновия манастир, 1923 г.

Лична колекция на С. Бурасовски

Някои от свещениците емигрират след революцията, но повечето остават и продължават да служат. Нещо повече, в навечерието на революцията, през лятото на 1917 г., в Москва е открит голям църковен събор и е възстановена патриаршията, която някога е била премахната от Петър Велики; избраният патриарх Тихон има голяма власт. Когато избухва Гражданската война, той осъжда онези, които проливат кръв, и призовава към вразумяване.

Група от членове на Комисията за изземване на църковно имущество и епископ Дитоний, 1922 г.

МАММ/МДФ

През 1922 г. Тихон е арестуван и вероятно е щял да бъде екзекутиран като други свещеници. Скоро обаче той е освободен и от негово име е публикувано признание, че уж е бил под пагубното влияние на антисъветски настроени лица и че "вече не е враг на съветската власт". За да се справят с огромната църковна йерархия, болшевиките инициират разкол в руското православие. В хода на това лоялните на болшевиките свещеници "обновленци" се противопоставят на патриарха и в крайна сметка той е отстранен от длъжност, което на практика "обезглавява" църквата.

Откриване на светилището на Александър Невски на 12 май 1922 г.

Карл Була / Централен държавен архив на филмо-фото-фонодокументи на СССР/Sputnik

Затваряне и разрушаване на църкви

След смъртта на Ленин в партията се води активна борба за власт и за известно време репресиите срещу Църквата отслабват. Въпреки това още през 1928 г. са предприети мерки за "засилване на антирелигиозната борба", която вече е приравнена към класовата борба. В СССР започва масово разрушаване на църкви, което продължава през 30-те години. В резултат на това до края на съществуването на СССР от 54 хиляди дореволюционни църкви остават само около 7 хиляди.

Експлозия на катедралата "Христос Спасител" на ул. Волхонка

ТАСС

Някои църкви, като катедралата "Христос Спасител" в Москва, са възстановени. Много от тях обаче бяха безвъзвратно загубени. Болшевиките се опитват да атакуват и катедралата "Свети Василий", но хората на културата се застъпват за нейното запазване и в нея е открит музей. Съществува обаче и друга версия за това защо храмът е оцелял - цял исторически анекдот, според който сътрудникът на Сталин Лазар Каганович представил проекта на лидера за реконструкция на Червения площад и махнал макета на катедралата, но Сталин уж казал: "Лазар, върни го!".

Пресснимка/Държавен исторически музей

Болшевиките без колебание разрушават старинни църкви, ако те пречат на изграждането на водноелектрически централи, "проходи" или разширяване на пътища. Много църкви са просто затворени и използвани за нуждите на новата съветска държава - това може да бъде всичко - от склад за зърно до фабрика. В манастирите често се устройват затвори, а в Казанската катедрала в Санкт Петербург например е открит Музей на историята на религията и атеизма, който е подигравка с вярващите.

Нова вълна от репресии

В края на 30-те години на ХХ век започва Големият терор и масовите репресии на Сталин. Останалите духовници също не избягват тези репресии. През цялото това време те са постоянно арестувани, често директно по време на служба, и най-често по политически причини - "антисъветска агитация". Много православни свещеници и епископи излежават присъди в затворите и в изгнание, както и на тежък труд в ГУЛАГ. Много от тях умират там или са застреляни.

Снимки на хора, които са били жертви на политически репресии на полигона Бутово в Москва

Алексей Савостин/Sputnik

През 1937-38 г. в Бутово, близо до Москва, са разстреляни около 20 000 души, като около хиляда от тях са членове на духовенството от различни вероизповедания. През 90-те години на ХХ век патриарх Алексий II нарича масовите гробове на това място "руска Голгота" и всички тези хора са подложени на извънсъдебна екзекуция според решението на "тройката на НКВД". След разпадането на СССР 321 свещеници са канонизирани за "Бутовски новомъченици".

Общо над 1700 нови мъченици и изповедници на Църквата в Русия, пострадали от преследванията след революцията от 1917 г., са канонизирани. Според различни оценки до 100 000 души са пострадали във връзка с църковни дела през целия период на съществуване на СССР.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.