Много преди известната истерия от времето на Студената война "Руснаците идват!", САЩ биват обхванати от паниката "Комунистите идват!" в края на второто десетилетие на миналия век. Руската революция от 1917 г. не само променя Русия, но и оказва силно влияние на американското общество. Тя поражда страх, че комунистите могат да дойдат на власт и в САЩ.
Свободни източници
Червеното плашило
Отношенията между правителството на САЩ от една страна и левицата и анархистките движения - от другата никога не са били перфектни, но през 1919 г. те буквално прерастват във война. През юни последователите на италианския анархист Луиджи Галеани взривяват бомби в осем американски града, насочени срещу съдии, имиграционни служби и адвокати.
За щастие няма жертви, но страната е обхваната от страха, че е в навечерието на революция в руски стил и гражданска война. Една от мишените на атентатите от юни, адвокатът Александър Мичъл Палмър, заявява пред Конгреса, че революционерите са готови да се вдигнат на бунт и да унищожат правителството с един замах.
Свободни източници
Именно Палмър, заедно с асистента си, бъдещия първи директор на Федералното бюро за разузнаване Едгар Хувър, организират така наречените акции на Палмър, поредица от арести на хора с радикални леви убеждения и анархисти. И тай като повечето от задържаните са имигранти от Западна и Източна Европа, правителство използва ефективен метод - депортира тези не-американски граждани от американска земя .
Съветският ковчег
На 21 декември 1919 г. 249 арестувани радикали са качени на борда на американския товарен кораб "Бъфорд" в залива на Ню Йорк и са изпратени тайно в Русия като "коледен подарък" от Америка за Ленин и Троцки.
Семействата на депортираните са информирани за съдбата на техните близки, едва след като корабът отплава.
Свободни източници
Вестниците ликуват. Именно те кръщават кораба с библейското име: "Също като плаването на Ковчега, който Ной построи, беше залог за опазването на човешката раса, така и плаването на Съветския ковчег стана залог за опазването на Америка", пише в. New York Evening Journal.
New York Evening Journal споделя същите чувства: "Мейфлауър" докара първите строители в тази страна, "Бъфорд" отведе първите унищожители".
До съветска Русия
Тъй като тогава САЩ и Съветска Русия нямат дипломатически отношения, корабът е изпратен във Финландия. Съветите са информирани за пътуването и с нетърпение очакват да приемат почетните гости. Особен интерес за тях са анархистките лидери и идеолозите Александър Беркман и Ема Голдман, която Дж. Едгар Хувър нарича най-опасната жена в Америка.
Голдман, известна още като Червената Ема, си спомня: "В продължения на 28 дни бяхме затворници. Часовои на вратите на нашите каюти ден и нощ, часовои на палубата през часа, в който всеки ден ни беше позволено да дишаме чист въздух. Нашите мъже другари бяха държани в тъмни, влажни помещения, зле хранени и всички ние бяхме в пълно неведение накъде трябва да поемем. И все пак духът ни беше високоруски, свободен, нова Русия беше пред нас".
Свободни източници
Корабът акостира във Финландия, където пътниците от така наречения "Ковчег" са ескортирани от финландски военни до съветската граница. Повечето от тях са родени в Руската империя, воювали срещу царизма и са били принудени да напуснат страната. Сега, много вдъхновени, те се надяват да останат завинаги в страната на Съветите. Реалността обаче не се оказва толкова бляскава, колкото са очаквали.
Разочарования
Топло посрещнати от болшевиките, пътниците от съветския ковчег започват да се приспособяват към съветския живот. Съдбата на повечето от тях остава неизвестна, но пътищата, по които поемат ключовите фигури, могат да се проследят.
Ема Голдман и Александър Беркман пътуват из страната, срещат се с Ленин, с високопоставени болшевики и обикновени хора по пътя си и започват да се разочароват от видяното. Ужасена от действията на тайната полиция в ЧеКа, Беркман пише в книгата си "Руската трагедия":
Свободни източници
"В очите ми реалността в Русия бе гротескна, напълно различна от великия идеал, който ме бе издигнал до гребена на голямата надежда за обетованата земята", казва Ема Голдман в "Моето разочарование за Русия". "Видях пред себе си болшевишката държава, грозна, разрушаваща всяко конструктивно революционно усилие, потискаща, унищожителна и разпадаща всичко".
Последната капка, която прелива чашата, е потушаването на Кронщадския бунт на моряците през 1921 година. Моряците, "гордостта и славата на революцията", както Троцки ги нарича, настояват да се прекрати болшевишката диктатура и да се възстановят политическите свободи за всички социалистически движения в страната. Малко след като въстанието е жестоко потушено Голдман и Беркман напускат страната, за да не се върнат никога повече.
Съветски мъченик
И все пак не всички пътници на "Съветския ковчег" се разочароват от новата си родина. Питър Бианки, лидер на някога мощния съюз на руските работници в САЩ, си намира място и в съветска Русия.
Свободни източници
Бианки веднага се залавя за всякаква работа за благото на Съветската република: възстановява транспортната система в Сибир, която е повредена по време на Гражданската война, и става член на градската управа в Петроград (Санкт Петербург). Той дори се издига до заместник-комисар на борда на кораб-болница в Балтийско море.
На 10 март 1930-а Питър Бианки е убит заедно с други активисти на Комунистическата партия и високопоставени представители на властта по време на антисъветски бунт в Алтайския район. Всички жертви на метежа са обявени са съветски мъченици.
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви