Как латишите спасяват комунизма в Русия

Те са най-надеждната и най-ефективната военна сила на болшевиките. Латишките червени стрелци не само спасяват съветската власт на фронтовете на гражданската война в Русия, но дори на няколко пъти благодарение на тях оцелява самият Ленин.

В защита на Латвия

Въпреки че в руската имперска армия не се приветства създаването на национални воински формирования, през 1915 г. просто няма друг избор. Германската армия стремително окупира територията на Курландия (Западна Латвия) и се придвижва към Рига.

Германски войници си почиват на плажа в Скатре в Латвия, на път за Либау (Лиепая) по време на Първата световна война, около 1915 г.

Getty Images

Заповедта за сформиране на латишки доброволчески части е подписана от командващия Северозападния фронт Михаил Алексеев на 1 август и още до края на година в бой влизат шест батальона. Именно те са ключовият фактор германците да не могат да превземат Рига, а следователно и да не отворят пряк път към столицата Петроград. 

По-късно стрелците героично и често самоотвержено се сражават с врага. По време на Митавската настъпателна операция, известна още като "Коледните сражения", латишите губят до 9 000 души и заедно със сибирските стрелци успяват да пробият добре подготвената отбрана на противника.

На стража на революцията

Когато след Февруарската революция дисциплината и организацията в руската армия започват рязко да западат, латишките стрелци са едни от малкото, които успяват да запазят висок боен дух. Тъй като голяма част от Латвия е окупирана от германците, те просто няма къде да дезертират.

Митинг край Рига след Февруарската революция

Sputnik

Повечето стрелци посрещат октомври на 1917 година с ликуване. Допадат им комунистическите идеали, а също и обещанието на болшевиките в скоро време да бъде сключен дългоочакваният мир. "Срещу всички проявления на контрареволюцията, независимо откъде идва заплахата за тях, ние незабавно ще действаме с цялата сила на нашето оръжие", гласи тогавашна резолюция на 6-и полк на латишките стрелци.

Прекрасно организирана и надеждна военна сила, станалите "червени" латишките стрелци се превръщат в пожарникарския екип на болшевиките. Прехвърлят ги на най-опасните участъци на фронтовете на гражданската война, те защитават Петроград от Юденич, Москва – от Деникин, довършват частите на Врангел в Крим. През 1919 г. те дори успяват да установят съветска власт в родната Латвия, е-е, наистина не за дълго.

Червените латишки стрелци активно участват в потушаването на многобройни въстания по цялата територия, контролирана от болшевиките. Заради тяхната жестокост се ражда народната поговорка: "Не търси палача, а търси латиша!"

Червените латвийски стрелци защитават Петия общоруски конгрес на Съветите на работническите, селските, войнишките и червеноармейските депутати, проведен в Москва на 4-10 юли 1918 г.

Свободни източници

"Всички са се страхували от тях. Подчинявали са им се градове, села, малки селища. Не са отстъпвали път пред никого. Шапка на тила, разкопчана яка, с винтовка, преметната през рамото с приклада нагоре, така те са обикаляли по цяла Русия от единия до другия край, помитайки всички, които са се изпречвали на пътя им", пише за червените латишки стрелци военният кореспондент Янис Пориетис. 

Именно на латишите е поверена охраната на ключови стратегически обекти в Москва, както и на самия Ленин, а и на други болшевишки лидери. Латишките червени стрелци стават, по думите на историка Владимир Булдаков "преторианската гвардия на Кремъл".

Метежът на левите есери

На 6 юли 1918 г. левите есери, съратници на болшевиките в правителствената коалиция, недоволни от сключването на тежкия Брестки мир, се вдигат на метеж в Москва. Изборът на датата не е случаен: именно в този ден латишките стрелци празнуват извън пределите на града на открито своя национален празник Лиго (Зеления ден).

Червените латвийски стрелци в Кремъл

Sputnik

Верните на есерите военни части убиват германския посланик Вилхелм фон Мирбах, за да провокират Германия да обяви война, арестуват ръководителя на ВЧК Дзержински и започват да завземат ключови сгради в столицата. Заплаха надвисва както над самия Ленин, така и над цялата власт на болшевиките.   

Латишите отново спасяват ситуацията. Трудно събраните полкове тръгват на щурм и, въпреки големите загуби, за денонощие потушават метежа.

"Заговорът на посланиците"

Съвсем скоро след това на стрелците им се отдава друг случай да се проявят. През август 1918 г. е организиран така нареченият заговор на посланиците. Много от обстоятелствата около него остават засекретени и досега.

Sputnik

Според версията на един от ръководителите на ВЧК Екаб Петерс (също латиш, но не и от стрелците), шефът на специалната британска мисия Робърт Локарт с участието на посланика на Франция Жозеф Нуланс и на САЩ Дейвид Френсис се опитват да подкупят латишки червени стрелци, които е трябвало да арестуват или да ликвидират Ленин, а след това да се присъединят към настъпващите войски на интервентите.  

Само че командирът на артилерийския дивизион на 1-а латишка дивизия Едуард Берзинш, когото заговорниците се опитват да подкупят, се оказва агент под прикритие на ВЧК. Заговорът е разкрит.

На високите лостове на властта

С разгрома на войските на Врангел в Крим и края на активната фаза на гражданската война латишките стрелкови формирования са разпуснати. Част от бойците се връщат в "буржоазна" Латвия, а мнозина започват да си търсят място в своята нова родина.  

Янис Берзинш

Sputnik

Някои командири на латишките стрелци (и някои, които не са били част от латишките стрелци) достигат до главозамайващи постове в Съветска Русия и в СССР. Густав Бокис например става началник на механизираните войски на Червената армия, Юкум Вациетис известно време заема поста главнокомандващ, Екаб Алкснис командва военновъздушните сили. Участвалият в делото на Брус Локкарт, британски генерален консул в Русия, чието име е тясно свързано със "заговора на посланиците", Едуард Берзинш става един от създателите на системата ГУЛАГ, а неговия съфамилник  Янис Берзинш (истинското му име е Петерис Кюзис) е създател и ръководител на съветското военно разузнаване.

Високо ценени през 1920-те години, през новата епоха на 1930-те "ленински преторианци" се оказват ненужни на Сталин. Мнозинството от тях са арестувани и разстреляни по времето на "Големия терор". 

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.