Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Екатерина II, горяща в идеята да внесе просветния абсолютизъм във всички обществени сфери, не пропуска и въпроса с женското образование. Учреденият от нея институт Смолни за благородни девици в края на XVIII век става първото държавно учебно заведение за девойки в Европа.
Порядките в института са в пълно противоречие с тези, които по-голямата част от аристократите през това време са смятали за достойни за своите наследници. Смолни е призван да "пречупи" остарелите социални привички. Девиците са възпитавани да се омъжат подходящо (което и ставало в повечето случаи), но обучението в института е длъжно да сформира жена за нова епоха, която да е способна да облагороди средата, в която се намира, и да възпита своите деца в просветителски дух.
Ученички в Смолния институт през 1909 г.
Свободен източникСмолният институт, в качеството си на женско учебно заведение, съществува от 1764 до 1917 г., но изменението на вътрешното му устройство и нрави е незначително. От 1765 г. започват да приемат и "момичета от ниската класа", такива, които не са дворянки (но без крепостните). Възпитаниците се делят на 4 възрастови групи (в училището взимат девойки от 6 до 18 години), на всяка от тях се полага рокля в определен цвят: младша възраст носят рокли с цвят на кафе, момичетата от втората възрастова група са с рокли в светло син цвят, трета възраст са със сив цвят, а най-големите се обличат в бяло.
За да научат момичетата на лека и изящна походка, им изработват тежки и дебели обувки – след използването на тези обувки девойките придобиват красива походка. Никакви украшения не се допускат, прическите също са еднакви за всяка възраст – външният вид на ученичките е аскетично скромен и спретнат.
Аскетично е и храненето на момичетата, въпреки младата им възраст. Сутрин изпиват по една чаша чай и изяждат по една кифла с масло и сирене, понякога възпитателките споделят, че им се сервира и каша. Обядът е супа и пирожка, а за вечеря отново получават кифла с чай или мляко, всичко това се променя при настъпването на постите, когато храненето става още по-оскъдно.
Александра Соколова, възпитаница на Смолния институт, през 1840 г. споделя своите спомени така: "Никой не очакваше появата на царя (Николай I) в този ден. Вестта за това, че той е влязъл в кухнята през задния вход, много бързо се разнесе из цялото учебно заведение. Тази му постъпка изплаши мнозина, а други остави в недоумение...
В последствие ни стана известно, че царят, отивайки към тенджерата, в която туко що е сварена рибена супа, по-точно уха, потопил лъжицата си, пробвал доволно течното вариво и казал: "Даже такава евтина риба са пожалили... Е, а сега какво има за второ ястие? М-да... Моите войници се хранят дори по-добре!"
Ученички
Anonymous / Fine Art Images / Heritage Images / Getty ImagesПодобна строгост във възпитанието на ученичките преди всичко се обяснява с възпитателните методи (те са добре познати в най-добрите частни училища в Англия). Привичката да се задоволяват с малко закалява духа на обучаемите и формира деятелен и неподдаващ се на униние и мързел характер, дори целият им последващ живот да мине в разкош. Някои казват, че ограничението на рациона се обяснява с това, че учебното заведение се издържа само от обществени разноски (семействата на момичетата нищо не заплащат за дрехите и храната им), а в кухнята често крадат продукти.
Позволява се на роднините да носят на девойките пари и сладости. Споделянето на храна между момичетата е нещо нормално. С получените пари, които идват при ученичките през охраната, може да се закупи още хляб и печива (съкровищата надлежно се крият в спалните помещения от инспекторките).
Ученички в очакване на оценките си
Карл Булла/Свободни източнициВ "по-ниската" половина на Смолни (Александровската) живеят и се обучават момичета с по-нисш произход: дъщери на чиновници, банкери и търговци без дворянско потекло.
Игра на тенис, 1913 г.
Карл Булла/Свободни източнициЖителките на благородническата половина (Николаевски) имат определени предимства пред своите съседи от Александовската половина. Два пъти годишно те се разхождат в придворни карети с церемониален ескорт от офицери, полагат императорски изпити, на които присъстват представители на царското семейство, ходят на императорски балове, където танцуват с велики князе и чуждестранни принцове. Вътре в института, при среща с момиче-благородничка, дребната буржоазна девойка първа прави реверанс и едва след това ѝ се отговаря по същия начин.
Но в други отношения условията на живот на учениците от двете половини са абсолютно еднакви. Момичетата са настанени в стаи, които приличат повече на казармени. Около десет ученици живеят в едно спално помещение, скромната декорация е ограничена до легло с твърд матрак, малка нощна масичка и стол. През зимата в общежитията е особено тежко - температурата в стаята може да падне до 10 градуса по Целзий и момичетата са принудени да спят под тънки завивки и да се мият със студена вода рано сутрин, веднага след ставане. Много, особено новодошлите, се разболяват. Но дори и в такова тъжно място учениците намират отдушник: в лазарета е топло, могат да спят и да се хранят поне малко по-задоволително, така че по-предприемчивите млади дами успяват да симулират заболяване.
Лекарите и учителите са единствените мъже, които момичетата виждат редовно през 12-те си години в затвореното учреждение. Идвайки в института на 6-годишна възраст, те не го напускат до дипломирането, тъй като ваканции не се предлагат (с течение на времето периодът на престой в института е намален няколко пъти). Учителите нарочно са избрани да бъдат женени, на средна възраст и за предпочитане с телесни увреждания, за да не смущават момичетата. Но това не спасява и тези единствени налични мъже да станат обект на обожание. Студентките режат парчета от палтата им, за да ги носят със себе си, поливат шапките им с парфюма си и правят много други глупости от този род.
Урок по география
Карл Булла/Свободни източнициСъщо така е обичайно да се обожава някоя от по-старшите ученички. Всяка младша ученичка избра идол за себе си и показа привързаността си по начини, които днес може да изглеждат доста странни. За да докажат любовта си, момичетата могат да изядат парче сапун или да направят нещо по-лошо. За щастие по-често обожанието се ограничава до малки услуги и похвали. "Да обожаваш" означава да се опиташ да видиш обожавания предмет, който обикновено е от момичетата от по-горния клас, и когато тя минава покрай нея, тогава да извикаш след нея: ange, beauté, incomparable, céleste, divine et adorable, разбира се, не пред класна дама, след това да напишеш обожаваното име върху книги и тетрадки с удивителни знаци и с добавяне на същите думи", спомня си Мария Сергеевна Угличанинова, ученичка в Смолни през 1840 г.
Групов портрет на последния випуск и преподаватели през 1918 г.
МАММ / МДФ / Russia in photoМомичетата се виждат с родителите си само в присъствието на класните дами, а кореспонденцията се следи и прочита. Смолни е абсолютно затворена среда, от която е почти невъзможно да се избяга. Физическото наказание обаче е строго забранено, така че виновните момичета са публично засрамвани за лошо поведение: закачат бележка на роклята ѝ, ако ученичката я предаде в клас; свалят престилката си, лишават се от обяда, а на по-големите момичета им забраняват да носят рокли и прически за възрастни.
Възпитаници на урок по танци, 1913 г.
Карл Булла/Свободни източнициВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си