Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Троновете се появяват в Рус вероятно едва в средата на XVI век, когато руските земи започват да се обединяват около Москва и един владетел. Те са използвани при коронацията, с тях са украсявани тронните зали на царските дворци. Всеки владетел се стреми да създаде специален трон само за себе си. Ето няколко, които са оцелели до днес.
В древна Рус "тронът" е специално "царско място" - кресло с шатра, което се поставя в съборите, където царят се моли.
Най-известният и най-старият от оцелелите е "Тронът на Мономах" в събора "Успение Богородично" на Московския Кремъл. Датира от 1551 г., поръчва го за себе си цар Иван Грозни. Според легендата първият такъв трон е изпратен в Русия от самия византийски император Константин Мономах.
Дървеният трон е покрит с плочки от слонова кост, което е препратка към библейския трон на цар Соломон. На плочките са издълбани сцени от живота на цар Давид. Над облегалката се издига двуглав орел, който е златен и увенчава креслото.
Смята се, че тронът е принадлежал на Иван Грозни, но първото споменаване за него се появява само няколко десетилетия след смъртта му - вече в средата на XVII век. Под въпрос са авторството и страната на произход на трона. При коронацията на Николай II на него седи императрицата вдовица Мария Фьодоровна.
Тронът на Борис Годунов
SputnikТози трон най-вероятно е подарен от персийския шах Абас Велики на цар Борис Годунов, управлявал след Рюриковичите. Именно с това се обяснява по ориенталски ниската част на гърба. Персийските майстори богато са украсили трона със злато, той е инкрустиран с множество скъпоценни камъни - тюркоази, турмалини и рубини. Ориенталски флорални фигури са изработени върху тъкано кадифе. Смята се, че това е един от най-старите оцелели церемониални тронове в Русия.
Тронът на Михаил Фьодорович; Илюстраор Фьодор Солнцев
Wikipedia/Shakko; Свободни източнициТова е още един подарък от шах Абас Велики - вече за първия цар от династията Романови, Михаил Фьодорович. В началото на XVII в. тронът е изработен от персийски майстори. Дървената основа е облицована със златни плочки и скъпоценни камъни – включително стотици рубини, турмалини и сапфири, а също и перли.
Смята се, че цар Михаил не се е разделял с трона и той е бил навсякъде с него, включително и на походи (затова част от златото и камъните са загубени). Дълго време след смъртта на царя тронът е поставен в събора "Успение Богородично" на Кремъл и се използва при церемонии по коронация (вероятно като кресло за цариците). Освен това именно този трон избира последният руски цар Николай II за своята коронация през 1896 година.
Този разкошен трон е изработен в края на XVII в. от персийски майстори. За историците остава загадка как точно е стигнал до цар Алексей Михайлович. Според една от версиите той е подарък от персийския шах, според друга - подарък от арменска търговска компания, а според трета - просто е купен от руския цар. Във всеки случай именно след придобиването на този трон, започват преговори, чиято цел е ирански търговци да получат разрешение да извършват транзитна търговия в Русия.
Тронът от сандалово дърво е облицован със златни и сребърни плочки и е украсен с почти хиляда диаманта. На гърба са фигурите на апостол Петър и св. Николай. Той е смятан за най-елегантния от царските тронове и впоследствие често участва в церемонии по коронация в тандем с трона на Михаил Фьодорович.
Този необичаен сребърен трон е направен през 1682-83 г. по специален повод - за първи и последен път в историята на Русия двама царе се възкачват едновременно на престола с равни права. И двамата са синове на цар Алексей Михайлович, но от различни бракове. Зад двамата стоят влиятелни семейства, които издигат наследника си на трона. Иван е с 5 години по-голям и има повече права, но е много болнаво и слабо дете. Затова активният и амбициозен Петър е поставен начело на царството с него. На практика обаче по времето на двамата млади царе управлява по-голямата им сестра София. В трона дори е направен специален прозорец, през който София шепнешком съветвала братята си.
Позлатеният трон е изпълнен в бароков стил с щамповани фигури върху метал. Той е богато украсен със символи на властта - двуглави орли, лъвове, еднорози, корони и кълба с кръстове. Седалките са тапицирани с кадифе.
През 1731 г. този трон е изработен в Лондон от Николас Клаузен за императрица Анна Йоановна. Креслото е поставено в Голямата тронна зала на Зимния дворец в Санкт Петербург на специален постамент и с шатра. Облегалката на трона (както и облегалката на тронното място) е украсена с бродиран двуглав орел.
Императрица Елисавета Петровна обожава лукса и пищната украса, тя е голям любител на стиловете барок и рококо. Именно на нея принадлежи дъбовият тронен стол от 1742 г. със златни резби и тапициран с кадифе.
Павел I е голям любител на церемониала. Няколко трона от него са оцелели до днес – във всяка от резиденциите е имало специално копие. В любимия му дворец в Гатчина е поставен трон с изображението на малтийския кръст и малтийската корона (Павел I е велик магистър на Малтийския орден, а не само руски император).
В Зимния дворец Павел сяда на друг трон – той е дело на придворния архитект Кристиан Майер. И двата трона обаче се смятат за копие на Великия императорски трон от 1731 година.
Павел също има отделно кресло само за Великия магистър на Малтийския орден (където няма дори двуглав орел, въпреки че краката са във формата на два орела). Този трон е направен от архитекта Джакомо Кваренги през 1798 г. за Малтийския параклис на Воронцовския дворец, който Павел подарява на Малтийския орден.
Предшествениците на Александър III през целия XIX в. имат класически европейски тронни кресла, които никак не са претенциозни (освен може би красиво бродиран монограм на гърба). Александър всъщност въвежда модата на "руския стил" и връщането към корените и такъв трон, бродиран като костюм на древен руски цар, с монограм "А" украсява тронната зала на двореца Гатчина.
За Николай II историческата приемственост е важна (особено след като през 1913 г. по време на неговото управление Романови отпразнуват своята 300-годишнина). За него са направени няколко тронни кресла, които имитират троновете на московските царе. Например такова кресло украсява Андреевската зала на Големия Кремълски дворец. За собствената си коронация Николай избра истинския трон на първия Романов - цар Михаил Фьодорович.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си