Как войници от армията на Наполеон стават руски казаци

"Огромни на ръст, с накривени рошави шапки, с очи изпълнени с жестокост, тресяха обагрените си с кръв пики, а на шиите си носиха огърлици от човешки уши и верижки за часовници...", така французите си представят казаците, които през 1814 година, като част от руската армия, навлизат в тяхната родна земя. 

Сибирски казак. Карикатура от издателство Jean - 1814 г.

Anne S. K. Brown Military Collection/Brown University Library

Нередовните казашки полкове, които така успешно се бият срещу "Великата армия" на Наполеон, по време на нахлуването му в Русия и последвалите битки в Европа, са истинска екзотика за жителите на Франция. Във внушаващите ужас свирепи и брадати "северни мечки" французите виждат ярък символ на "руското варварство".

По-удивително е, че редица френски войници и офицери доброволно и даже с голямо желание стават част от състава на руското казачество. Как става това?

Дълъг път

Иларион Прянишников

Повече от 400 000 войници от "Великата армия" влизат в територията на руската империя през лятото на 1812 година. По-късно от Европа към тях се включват още 200 000 резервисти.

В края на годината от цялата тази огромна маса хора, заедно с императора, едва 80 000 души успяват да напуснат негостоприемната страна, между 300 и 400 000 души умират в боевете, от глад и болести или просто дезертират. Около 200 000, включително "48 генерали и 4000 офицери", попадат в руски плен.

Да се държат толкова пленени в опустошената от войната западна част на империята практически е невъзможно. "Да не се обременява населението и да се спре пътят им за бягство", така е решено французите да се изселят на изток в дълбините на империята.

Руснаците се опитват да снабядат с достатъчно храна и дрехи французите, защото Наполеоновата армия масово е с летни тънки мундири, а мястото, на което ще са задържани в плен, е в разгара на зимата. Пленените загиват от измръзване и от епидемии от "злокачествени и заразни заболявания", заради които жителите на близките села и градове, намиращи се на пътя до мястото за плен, отказват да допуснат войниците в жилищата си.

Мнозина все пак успяват да извървят трудния път. До Оренбургската губерния (на границата с днешен Казахстан), където се появяват френските казаци, успяват да стигнат 170 офицери и повече от 1700 войници от някога великата Наполеонова армия.

Новият дом

Руски селяни атакуват изостанал военнопленник

The Print Collector/Getty Images

В толкова отдалечена провинция няма никакъв смисъл да държат пленените под постоянно наблюдение. Те и без това няма къде да избягат. Разстоянието от Оренбург до западната граница на Руската империя е 2000 км.

Офицерите получават парична помощ от държавата и даже си наемат домове. Освен това очарованите от далечна Франция руски дворяни с радост им предлагат подслон. Обикновените войници получават много по-малко пари. Те са настанени в селски домове, където за гостоприемството трябва да заплащат с тежък физически труд.

Населението, което не е изпитало последиците от френската инвазия, се държи с пленените доволно сдържано. Главното условие за добросъседство е уважението към местните обичаи и порядки.

Първи, още през 1813 г., са освободени немците, служили в армията на Наполеон, а на 14 декември 1814 г. е издаден манифест, с който "всички пленени французи са освободени".

Оказва се, че много от тях решават да не напускат "дива Русия". Бъдещето им в разорена Европа е неясно, а в Русия на тях гледат като на носители на висока култура. Предлагани им са длъжности на възпитатели за обучението на дворянските деца, добри заплати и покрив над главите им. Около 60 000 пленени французи изявяват желание да приемат руско поданство.

Френските казаци

Оренбургско казаческо войнство

Свободен източник

50 души решават да останат в станалата за тях втора родина - Оренбургска губерния. Те активно учат руски език, стават православни, а тези, които не се решават да сменят вероизповеданието си, приемат ритуалите да се прекръстват пред икони и преди хранене.

В град Бирск един предприемчив французин открива "Парижко кафене". Други създават успешен бизнес за изплитането и продажбата на сламени шапки за местните дами, също така се създават красиви зарчета за игра, които придобиват все по-голяма популярност.

Някои от тях правят немислима стъпка за французите, а именно да станат тези, от които всеки "цивилизован" човек се бои като от огън - "див" казак. В края на 1815 г. първите петима доброволци са причислени към Оренбургската казаческа войска.

Авторът на монументалния "Тълковен речник на великоруския език" Владимир Дал си спомня как през 1833 година лично се среща с такъв френски казак в Урал. "Той е пленен от нашите казаци през 1812 година, докаран е в Урал, установява се, жени се и се присъединява към казаците – ето това е френският казак Шарл Берту!" 

Точният брой на желаещите французи да станат казаци не е известно. Установено е, че към края на XIX век в редовете на оренбургската войска са преброени 48 потомци на пленени войници от "Великата Наполеонова армия".

Деца на присъединилите се към казачеството французи успяват да развият добра кариера. Синът на Дезире д'Андевиля Виктор успява да стане генерал и се отличава в хода на руско-турската война от 1877-1878 година, както и във военните кампании по присъединяването на Средна Азия към Руската империя.

С напредването на времето френските казаци започват да губят своята френска идентичност. Нежелаейки да се различават от своите съратници, те активно променят фамилиите си с такива с руско звучене. Внукът на офицера Жан Жандра променя фамилията си на Жандровим. В началото на XX век "Наполеоновите" казаци окончателно са асимилирани.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.