Истина ли е, че Александър Дюма и Александър Пушкин са един и същи човек?

В Русия смъртта на известни личности често е обвита в митове. Например, според легендата, император Александър I всъщност не е умрял като млад, а доживява до старини като затворник в сибирски манастир. Известният руски писател Николай Гогол пък бил погребан жив, защото изпаднал в летаргичен сън. Дъщерята на Николай II Анастасия оцеляла след разстрела на царското семейство…

Участта на Пушкин също не е подмината. Парадоксално е, че почти 200 години след смъртта на поета около нея и до днес се появяват нови легенди. В руското интернет пространство вече десет години, например, се разпространява хипотезата, че Александър Пушкин изобщо не е умрял, а е отишъл във Франция и е продължил литературното си творчество като Александър Дюма (неговите романи в Русия са много популярни, а героите от "Тримата мускетари" познава буквално всеки руснак).

Колкото и да е неочаквано, загадъчните съвпадения в биографиите на Пушкин и Дюма са много. Преценете сами…

Последният дуел и тайното погребение на Пушкин

През 1836 г. из Петербург тръгват слухове, че жената на Пушкин – Наталия Гончарова, има афера с французина Жорж Дантес. Импулсивният Пушкин не може да понесе това оскърбление и предизвиква Дантес на дуел. При него поетът е смъртно ранен и умира след два дни. Погребението му, обаче, е почти тайно.

Гибелта на първия поет на страната за мнозина е трагедия и шок – жителите на Петербург са склонни да обвиняват властите и светското общество за случилото се. Хиляди хора, дошли да се простят с покойния поет в дома му, изразяват недоволството си. За да предотврати евентуален бунт, императорът заповядва да не се организира публично погребение. На хората е казано, че прощаването с поета ще се състои в Исакиевския събор в Санкт Петербург, но през нощта ковчегът с Пушкин е откаран в далечната Псковска губерния, охраняван от жандармерия. Пушкин е погребан там много тихо в манастир недалеч от семейното му имение Михайловско. На погребението, ако не се броят жандармите, има само още един негов приятел и двама слуги.

Подобна смърт и погребение дават храна за много фантазии и предположения. Освен това, в последните години от живота си, Пушкин често се оплаква, че се чувства в безизходица. Унизителна длъжност в двора и задължение да ходи по балове, сложни отношения с цар Николай I, огромни дългове и нежелание на жена му да се откъсне от столичния живот и да се премести на село. От тази задънена улица има само два възможни изхода: смърт или изчезване. Освен това, през целия си живот Пушкин нито веднъж не е пуснат да напусне страната, а много иска да види Европа. Една от версиите на любителите на теориите на конспирациите е, че Пушкин е пратен в Париж от самия руски цар като шпионин под името Александър Дюма и в замяна покрива дълговете му за 70 000 рубли (огромни пари за онези времена). 

Може ли Пушкин да е станал Дюма?

Пушкин владее перфектно френски език и първите му опити в писането са именно на него. Това значи, че на теория той е напълно способен да пише френски романи. Освен това, всички най-известни романи на Дюма, които му носят литературна слава ("Тримата мускетари", "Двайсет години по-късно", "Граф Монте Кристо" и трилогията за Анри Наварски) са написани след "смъртта" на Пушкин – в средата на 1840-те.

Има още едно удивително съвпадение. През 1840 г. под името на Дюма излиза романът "Учител по фехтовка". Действието се развива в Русия и разкрива познанията на автора не само за топонимията на Санкт Петербург, но и за руските реалии по онова време.

Според сюжета, авторът се натъква на записките на учител по фехтовка, преподаващ в Русия. Много от учениците му след това стават декабристи – участници във въстанието на аристократите в Санкт Петербург през 1825 година. Бунтът е потушен, а декабристите са пратени в Сибир.

Темата за декабристите е болезнено близка на Пушкин, тъй като много от тях са негови приятели, а самият той не става един от тях, само защото по онова време е в заточение. Между другото, той така и не създава произведение в проза на руски език, посветено на темата.

Любопитно е също, че през 1860-те Дюма прави пътешествие из Русия. Прекарва в столицата много кратко време и тръгва за Кавказ (където е пътувал и Пушкин). Среща се и с прототипите на романа "Учител по фехтовка". Дюма има голям интерес към руската литература. Той превежда редица произведения, включително одата "Волност", посветена на революционните настроения, заради които е пратен в заточение, както и "Герой на нашето време" на друг знаменит руски поет и писател – Михаил Лермонтов.  Говори се, че Дюма не знае руски и му помага писателят Дмитрий Григорович (който е наполовина французин).

Какво е общото между Пушкин и Дюма?

Дюма и Пушкин имат много общо. Например, и двамата са с африкански корени. Прадядото на Пушкин е сподвижникът на Петър I от Етиопия Абрам Ханибал, а баба му е чернокожа робиня от остров Хаити. "Той приличаше на стихийна сила, защото в него кипеше африканска кръв", пише за Дюма биографът Андре Муроа. Нещо подобно казват за Пушкин и неговите съвременници.

Освен това, те са почти връстници – Пушкин е роден през 1799 г., а Дюма – през 1802 година. И двамата са обременени от дисциплина и ограничения, и двамата са страстни, импулсивни и невероятно обичат жените, и двамата са изпадали в немилост и заточение… А и само вижте портретите на двамата писатели – лицата им си приличат!

Почерците на писателите също си приличат подозрително…

В полза на конспиративната теория има и още един интересен факт – в романа "Граф Монте Кристо" главният герой се казва Едмон Дантес (а "убиецът" на Пушкин се казва Жорж Дантес). Дантес на Дюма инсценира собствената си смърт и се обявява за друг човек – граф Монте Кристо. Не е ли това намек от Пушкин? (И не е ли опит да бъде оправдан Жорж Дантес, когото поклонниците на Пушкин ненавиждат и до днес?).

И в "Евгений Онегин" са описани дуелът и гибелта на поета Ленски заради ревност, които подозрително наподобяват биографията на Пушкин.

Освен това, и двамата писатели са много плодовити, и двамата обичат историята, романтизма, и двамата творят в различни жанрове – пишат и драми, и романи, и стихове.

При силно желание, човек може и да повярва, че Пушкин е Дюма… Но си остава загадка как така в края на 1820-те и началото на 1830-те (очевидно преди смъртта на Пушкин) на парижката сцена с успех се поставят пиесите на Дюма – "Дворецът на Анри III", "Антони", "Наполеон Бонапарт или тридесет години от историята на Франция" и други? Както и защо по време на пътешествието му из Русия никой не разпознава Пушкин у него.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви