Защо съветски лидери и известни личности сменят имената и фамилиите си с руски?

История
RUSSIA BEYOND
Защо Йосиф Джугашвили започва да се нарича Сталин, а на съветската интелигенция ѝ се налага да си избира нови имена – разказваме за корените на съветския феномен на преименуването.

Днес е трудно да си представим, че президентът на която и да било държава се сдобива с псевдоним като звезда от шоубизнеса и предава истинското си име на забрава. Преди по-малко от век обаче това е норма в СССР. И не само високопоставени политици правят това. Имена и фамилии сменят учени, актьори, режисьори и писатели. Идеалният критерий за новия "псевдоним" е неговият руски произход.

Да се отървеш от нецензурното фамилно име

Преди болшевиките да дойдат на власт е трудно и почти невъзможно да се промени наследственото фамилно име. Изключения се правят само за дворяни при специални условия или пък за чужденци, приели православието: в този случай те могат да сменят имената и фамилиите си с руски.

Фамилните имена най-често се образуват по няколко правила: от кръщелни имена (например Денисов от името на Денис), от прякори (Тучков - от думата "тучный" на руски, която се превежда като "дебел", или Козлов - от коза), от професии (Масленников, Ключников, Свечников) или от географски и топографски имена. Съветската епоха обаче започва с разрушаване на възприетите порядки и един от първите укази на новата власт е разрешението да се сменят фамилните имена. Няколко години по-късно, през 1924-а, това вече е в сила и за собствените имена.

Процедурата не е сложна и мнозина бързат да се възползват от нея. За хората, които работят в обществената сфера и са известни, понякога това дори е необходимо. Така през 1979 г. първият български космонавт Георги Какалов получава отказ да лети в орбита, докато не смени фамилията си (на руски Какалов предизвиква неприлични асоциации). В резултат на това той излита в космоса като Георги Иванов.

На такава процедура обаче са подложени не само носителите на обидни и неприлични фамилни имена.

Да станеш свой 

Най-известният човек, който променя неруското си фамилно име, е Йосиф Сталин. Грузинецът Йосиф Джугашвили има над 30 псевдонима, с които е известен в революционните среди до 1911 година. По това време най-често го наричат просто Коба - много символично име за Грузия. Коба е грузинският еквивалент на името на персийския цар Кобадес, който завладява Източна Грузия в края на V век и прави Тбилиси столица за 1500 години. На Джугашвили разбира се този исторически паралел много му допада.

Въпреки това Коба като псевдоним е удобен и разбираем само в Кавказ, а междувременно амбициите на грузинския революционер започват да излизат далеч извън кавказкия регион. Влиянието му достига "федерално" ниво, а връзката му с руските партийни отделения нараства. Новата културно-езикова среда се нуждае от различно фамилно име - с руско звучене. За първи път с псевдонима Сталин той се подписва през януари 1913 г. под труда "Марксизмът и националният въпрос" и в крайна сметка изборът пада върху него. Първата асоциация, която идва при споменаването на Сталин, е стоманата, което също е изключително успешно (за това какво всъщност означава неговото фамилно име-псевдоним, разказваме тук).

В случая с генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на президиума на Върховния съвет на СССР Юрий Андропов причината за смяна на фамилното име с благозвучно руско е друга. 

Да скриеш произхода си  

Изследователи-биографи на съветската партийна върхушка пишат, че оригиналното фамилно име на Андропов, който ръководи СССР през 1982-1984-а, е Либерман, а през целия си живот той я е сменял пет пъти (сведенията за произхода на Андропов и досега са засекретени). Баща му уж бил Велва Либерман, полски евреин, а Андропов е фамилното име на втория му баща.

Прикриването на националната идентичност в СССР е оправдано заради държавната политика. В СССР живеят 128 националности, но руснаците са титулярната нация, а след края на Втората световна война това се подчертава с удебелена линия. Първият тласък към новия курс е тостът на Сталин на прием в Кремъл на 24 май 1945-а, когато той отбеляза ролята на руския народ като водеща сила и го нарича "най-забележителната нация от всички нации, които влизат в състава на Съветски съюз".

Националността в СССР (тя дори се записва в паспорта) негласно влияе на изкачването по кариерната стълба, на достъпа до социални, образователни и научни ресурси. С една дума, ако би искал да постигнеш определени висоти, неруското ти фамилно име може да се превърне в пречка. И това е особено вярно за еврейския произход. След образуването на държавата Израел през 1948 г. евреите са третирани с особено недоверие, приписва им се прозападна ориентация и патриотичен ентусиазъм (според съветските власти това е доказателство за нелоялност към "съветската" родина).

Тази борба срещу космополитизма (както се нарича политическата кампания срещу западните тенденции) проникна във всички сфери - от литературата и изкуството до хуманитарните науки. Ето защо толкова много представители на творческата и интелектуална интелигенция се стремят да подобрят позицията си, като променят имената и фамилиите си. Сред тях са съветският военачалник адмиралът от флота Иван Исаков (арменец Ованес Тер-Исаакян), народната артистка на СССР Фаина Раневская (еврейка, чието име по рождение е Фани Фелдман), лауреат на Ленинска награда, актьорът Инокентий Смоктуновски, който е от семейство на полски евреи, прогонени в Сибир, както и много други.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното: