Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Партията разполага с голяма армия от доброволни информатори. Имаме пълна представа за всички и за всеки", твърди лидерът на СССР Константин Черненко. Доносничеството наистина е една от най-характерните черти на съветското общество през цялата му история.
Самата държава насърчава населението да пише доноси, за да бъдат разкрити "враговете на народа", скрили се сред честните работници. Така в Наказателния кодекс от 1926 г. човек е заплашен със затвор за "недонасяне на достоверно известно, подготвяно или извършено контрареволюционно престъпление". В същото време човек може да отиде в затвора и за неверни клевети.
Доносите в съветската държавна реторика се наричат "сигнали". Всеки гражданин е длъжен да бъде бдителен и да "сигнализира" на органите на реда за каквито и да било "подозрителни лица" в обкръжението му.
Много съветски хора чрез доноси искрено желаят да помогнат на държавата в борбата срещу "враговете на революцията". Други използват системата изключително с користни цели.
"В Михайловския район (област Запорожие) прокурорът Острокон е престъпник, разорява червеноармийски семейства, разхищава колхозните продукти, отслабва икономиката на колективните стопанства, третира грубо жалбоподателите. Жалбоподателите се обслужват лошо... Време е да проверите тази личност!", пише в своя донос до органите на НКВД някой си червеноармеец Соколов.
В "безкористните" доноси авторите често остават анонимни и се подписват просто "партизанин" или "партиец". Понякога "анонимните" са водени наистина от безкористни чувства и желание да се възтържествува справедливостта. Писането на жалба директно до НКВД или "лично до Сталин" е по-предпочитаният от тях вариант, отколкото да се промъкват през тромавата армия от чиновници и бюрократи.
Някои от тези доброволци толкова се увличат, че не се ограничават с един или два доноса. Известен е случай, когато един такъв борец срещу злоупотребите в Московска област изпраща над 300 "сигнала" до различни органи. Повечето от обвиненията, които отправя, в крайна сметка не се потвърждават.
Далеч невинаги доносникът се ръководи от добри намерения. Мотивите за подаване на жалба до "висшестоящите инстанции" може да бъдат професионална завист или желание да "се подлее вода" на колега.
През 1937 г. е написан донос срещу младия служител на Народния комисариат (министерство) на земеделието Иван Бенедиктов. Някои не харесват неговата упорита работа и професионализъм, което му позволява бързо да се изкачи по кариерната стълбица.
На Бенедиктов му провървява. Сталин се нуждае от ценен кадър и вместо съдебен процес му е поверен постът народен комисар по земеделието на СССР. След като вижда текста на доноса, Иван Александрович е изумен: "Това бяха подписите на хора, които смятах за най-близки приятели, на които имах изцяло и пълно доверие".
Вячеслав Молотов, Йосиф Сталин и Климент Ворошилов на Централното летище, 25 юни 1937
Fine Art Images/Heritage Images/Getty ImagesОсвен епизодични клеветници, в трудовите колективи има и "щатни доносници". Нина Малцева, която работи в съветски медии, си спомня: "Всяка институция имаше свой "информатор-доносник" от НКВД, той трябваше да намери "враговете на народа" и да ги идентифицира, а след това те решаваха как, кога и къде да го арестуват. В нашата редакция такъв "доносник" беше някой си Моисеевич – глупав, арогантен, хитър човек, той се наслаждаваше на властта си. "Информаторът" пускаше ухо навсякъде, месеше се във всичко и заплашваше всички. Заемаше скромната длъжност пазач. На неговата съвест имаше много животи и нещастия на хора. Впрочем той нямаше съвест".
Доноси се пишат активно не само в работа, но и в бита. Ако обвини съседа, че в къщата му виси портрет на Троцки и че самият той извършва подривна дейност в колхоза, "бдителният гражданин" може да получи щедър паричен стимул.
Стига се дотам, че на фона на мащабната пропагандна кампания деца пишат доноси срещу родителите си. Най-известният пример е историята на Павлик Морозов. Тринадесетгодишният младеж, който предава на властите баща си, който ограбва социалистическата собственост и е убит от близките си за това, става истински герой. Издигнати са му паметници, посветени са му книги и стихове.
Репродукция на картината на Никита Чебаков "Павлик Морозов" (1952)
SputnikУченикът Митя Гордиенко от Ростовска област съобщава за свои съселяни, които събирали паднали класове на полето на колхоза (според "закона за трите пшенични класа" от 1932 г. човек е можел да бъде екзекутиран дори за кражба на няколко зърна). С усилията на момчето една арестувана жена получава 10 години в лагери, а спътникът ѝ е разстрелян. За своя "подвиг" Митя е награден с поименен часовник, пионерски костюм и абонамент за вестник "Внучетата на Ленин" ("Ленинские внучата").
Пионерката Оля Баликина праща 16 души на подсъдимата скамейка за това, че "откраднаха и крадат колхозни стоки". Проня Колибина, която предава собствената си майка, е изпратена за това свое дело да почива в пионерския лагер Артек.
Пикът на доносничеството е достигнат в епохата на Сталин през 30-те и 40-те години на миналия век. След смъртта на "бащата на народите" той започва да запада, но продължава да бъде неразделна част от съветското общество до самия разпад на СССР. Тъй като части от архивите на органите на Държавна сигурност остават недостъпни, точният брой на написаните доноси и до днес е неизвестен.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си