Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Ако има едно нещо, което обикновените хора знаят за моряшката професия, то е, че жените носят лош късмет на кораба. И все пак една жена не само не вярва, но и доказва на целия свят, че това не е вярно.
"Преминах всяка трудност на моряшката професия – от началото до края, а ако съм капитан на голям презокеански кораб, всеки един от подчинените ми знае, че не съм се явила от морската пяна!", гласи един от най-известните цитати на Анна Шчетинина, първата жена-капитан на кораб в света.
Родена през 1908 г. на гара "Океанская" край руския град Владивосток, Анна "се влюбва" в морето, когато е на 16 години. Баща ѝ Иван Шчетинин е стрелочник и работи на риболовни кораби през сезона. Щом стъпва на тези кораби, у Анна моментално се поражда интерес към всичко там.
Съвсем скоро е убедена, че иска да се занимава с морско дело, затова кандидатства в Морския техникум във Владивосток. Директорът е много впечатлен от момичето, но прави всичко възможно да я обезкуражи, като я предупреждава, че ще трябва да понесе много трудности. Анна обаче не се отказва и въпреки жестоката конкуренция (200 души за 20 места) е приета.
Но това е само началото. Макар да има добри оценки, единственото момиче в техникума моментално е включено в списъка на "необещаващите" ученици и не получава стипендия. За да се издържа, понякога ѝ се налага да работи нощем като медицинска сестра, чистачка и дори като разтоварач редом с момчетата.
Нещо повече, по време на практиката на корабите на Анна е разпределяна най-мръсната и най-тежката работа. Въпреки това, тя никога не възразява – разбира, че ако откаже, останалите моряци няма да се отнасят към нея като с равна.
След като завършва през 1929 г., Анна започва кариерата си като обикновен моряк. След това бързо става старши помощник на капитана. Обратът при нея настъпва през 1935 г., когато СССР купува 12 товарни парахода в Европа. Четири от тях са разпределени за транспортната компания на Камчатка и за прекарването им до Далечния изток са нужни доста хора с опит в транспортирането на кораби.
"Тогава работех като старши помощник на капитана с почти четири години опит и от над година имах диплома за морски капитан. Бях работила в "Камчатка" АД от завършването на Морския техникум, затова не е изненадващо, че ме сметнаха за подходяща за работата… Бях в отпуска, но не беше трудно да ме убедят да приема работата. Работата за мен винаги е била приоритет", спомня си тя в книгата си "По морета и отвъд моретата".
В крайна сметка тя става първата жена-морски капитан благодарение на поредица от случайности. Поради липсата на налични капитани, вместо да стане старши асистент, ѝ предлагат да води един от корабите. "Разбира се, не само че бях невероятно щастлива от назначението, но и малко горда", спомня си тя.
Няколко дни по-късно в Хамбург пристига 27-годишна жена със "светлосиня копринена шапка и сиво палто", за да приеме товарния параход "Чавича" (бивш "Хохенфелс"). Младата "дама капитан" не само впечатлява немските моряци, но и бързо се превръща в сензация в международната преса. По време на пътуването от Хамбург до Петропавловск-Камчатски Анна спира в Одеса и Сингапур, където журналистите вече я чакат.
"(От журналистите) разбрах, че съм първата жена капитан в света", пише по-късно тя. "Трябва да кажа, че за мен това беше много неочаквано и необичайно. За 10-те ми години кариера в морето никой не беше вдигал шум около работата ми… От една страна, трябва да призная, че това ми погали самочувствието, но от друга въпросите от пресата ми бяха много досадни".
В годините след първото пътуване Анна и корабът ѝ транспортират товари край бреговете на Камчатка, устоявайки на бури и смразяващи студове. През зимата на 1936 г. "Чавича" засяда в леда и дрейфира 11 дни без вода и храна. В крайна сметка, Анна забелязва пукнатина в леда и успява да изкара парахода. За този подвиг получава Орден "Червено знаме на труда".
През 1938 г. Анна Шчетинина е назначена за директор на риболовното пристанище във Владивосток, което в общи линии по онова време не съществува. Властите искат тя да го организира от нулата, което Шчетинина успява да постигне само за шест месеца. Риболовното пристанище работи и до днес.
Същата година тя е приета и във Факултета по мореплаване в Ленинградския институт за воден транспорт, но заради началото на Втората световна война не успява да завърши обучението си. Първите години на войната тя прекарва в Балтика, където евакуира населението на Талин под бомбардировките и транспортира стратегически товари.
През 1943 г. Шчетинина се връща във Владивосток, където получава чисто нов произведен в САЩ параход – Jean Zhores. През следващите пет години тя прекосява Тихия океан 17 (!) пъти, транспортирайки военни припаси и оборудване от Канада и САЩ по програмата "Заем-Наем".
Корабите от серията "Свобода" (Liberty), към които принадлежи Jean Zhores, са отлични, но имат един сериозен недостатък – те буквално могат да се разпаднат при силни бури. През 1943 г. корабът на Анна е сполетян от такава съдба. На 500 мили от брега корпусът на Jean Zhores се пропуква по средата и екипажът трябва да се спасява сам. Те пробиват дупки от двете страни на пукнатината и ги събират. Така корабът успява да стигне до брега.
Освен живота си в морето, Анна оставя сериозна следа и в преподаването в Ленинград и Владивосток. Бившите ѝ студенти си я спомнят като много строга жена, която рядко се усмихва. "Беше много взискателна, стремеше се да научи кадетите да бъдат не само добри специалисти, но и достойни хора", спомня си капитан Евгений Климов. "Тя ни изпитваше много сурово, но винаги бе справедлива и винаги се застъпваше за кадетите. Анна Ивановна бе много уважавана от целия институт".
Анна Шчетинина е носител на много титли и награди, но така и не успява да създаде истинско семейство. През 1928 г., докато учи в Морския техникум, тя се омъжва за колегата си Николай Качимов, но след завършването кариерите им ги разделят и те попадат на различни кораби. След войната, през 1950 г., Николай умира и Анна така и не се омъжва отново.
В края на живота си "жената капитан" пише две книги с мемоарите си ("По моретата и отвъд моретата" и "По различни морски маршрути") и прехвърля всички документи на местния музей.
Тя прекарва целия си живот във Владивосток, където плава и преподава, така че нищо чудно, че местните власти кръщават на нея площад, улица и училище. Освен това, на нея е кръстен и нос на брега на Амурския залив и един на Курилските острови. Анна Шчетинина умира през 1999 г., но наследството ѝ продължава да вдъхновява жени в Русия и по цял свят.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си