Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Списания за жени се издават и в царска Русия, но те са абсолютно приложни: в тях се пише за мода и светски новини, ръкоделие и домакинство, публикуват се литературни новости. Важните обществени събития се докосват само по допирателната. Но списанията са достъпни и се четат от доста тесен кръг от образовани жени. Всичко се променя след падането на монархията.
След революцията през 1917 г. болшевиките обявяват за своя задача да ограмотят широките маси и създават средства за масова информация, които са взети под контрола на партията и изпълняват пропагандни задачи. Издадено е и специално постановление за "необходимостта от усилване на партийното ръководство в женския печат" – болшевиките се отървават от журналите със съвети за домакините. Целта на новата преса е "да се привлекат работничките и селянките към борбата за комунизма и към съветското строителство". За болшевиките е важно жените да станат равноправни членове на обществото и трудови елементи.
Повечето списания излизат под зоркото око на жената на вожда на революцията – Надежда Крупская, която оглавява политико-просветния комитет към министерството на просветата и отговаря за цялата агитационно-пропагандна работа. В списанията се публикуват статии от видните революционерки Инес Арманд и Александра Колонтай, сестрата на Ленин Анна Улянова-Елизарова, политици, сред които са и първият народен комисар на просветата Анатолий Луначарски, секретарят на Ленин и редактор на "Правда" Владимир Бонч-Бруевич.
Ето само някои от списанията, насочени специално към жеите.
Това е политическо списание и печатен орган на партийния Женски отдел (отдел за работа сред жените). То излиза в сравнително малък тираж от 20-30 хиляди екземпляра от 1920 до 1930 г., когато Женският отдел е ликвидиран от Сталин.
Целта на списанието е да възпитава жените-членки на партията политически. То пише как самостоятелно да се води пропагандна работа, как да станеш ръководител и да готвиш нови партийни кадри. Историкът по журналистика Елена Коломийцева дава примери за различните му рубрики: "Въпроси на организацията", "Въпроси на пропагандата", "Въпроси на комунистическото възпитание" – и заглавия: "Да засилим ръста на ленинската партия", "Да готвим кадри-безбожници", "Решително да бъдем повишени на ръководна работа" и др.
В "Комунистка" се разработва и общата система на женския печат и се определят нейната цел (комунистическо възпитание на жените) и аудитория – селянки, работнички и "партийни активистки", които имат нужда от отделни издания. "Комунистка" дава и съвети за водене на такива списания и призовава да се привлекат кореспонденти от редиците на работничките и селянките, които да пишат материали.
Взето е решение да се създадат и отделни списания в регионите – появяват се много клонове като "Червена сибирячка", "Труженички от Северен Кавказ" и др.
Още през 1914 г. за "защита на интересите на женското работническо движение" Владимир Ленин инициира пускането на първото пролетарско списание за жени – "Работница". То е закрито от царската полиция, но след революцията е възобновено. Списанието пише за важността "да се изпълняват заветите на Илич" и за комунистическото възпитание. Но главните теми са свързани с въпроси около труда.
Списанието разказва за героини в производството и за професии, подходящи за жени (например един от броевете съветва жените да се насочат към шлосерската професия, която не изисква голяма физическа сила). Има и съвети за удобни дрехи за работа, колко са опасни високите токчета и т.н.
Най-важната тема на списанието е революцията в бита – жените трябва да бъдат освободени от мъжкото и семейното "робство" и да станат пълноправни строители на комунистическото общество и "великия нов живот".
"Умственото развитие се забавя от дребни грижи, тенджери, нощви, мръсни кофи и прочие мерзости. Отхвърляйки всичко това, жените бързо ще тръгнат напред и ще се почувстват напълно свободни и щастливи", пише Надежда Крупская в "Работница" през 1925 година.
През 1917 г. тиражът на списанието е около 30 000 и постоянно расте: през 1941 г. той е 425 000 екземпляра, а през 1990-те достига 23 милиона.
Освен това, това е едно от малкото списания, които се издават и до днес.
Списанието "Селянка" излиза от 1922 до 2015 г. и то с многомилионен тираж – през 1989 г. той е 21 милиона екземпляра. Целта на списанието е "агитация сред селянките, пропаганда на комунистическите идеи, внедряване в съзнанието на селянките знания, необходими за ежедневието и работата им".
Списанието разказва как да се върти домакинството и селското стопанство, как да се отглеждат децата, а освен това и как живеят селянките в други места и как да се улесни животът на трудещите се жени. Селянките разбират колко е важно да се увеличи количеството на хляба и защо е необходимо това.
В "Селянка" се публикуват и художествени разкази за жени, като специално за списанието пишат най-добрите съветски автори – от Максим Горки до Александър Твардовски. Има и "Весела страничка", която в поетична форма се присмива на старите устои и нарушителите на новия ред.
След смъртта на Ленин, от 1925 до 1929 г., се издава списание "Батрачка", което до известна степен е сходно със "Селянка". То се разпространява сред селскостопанските и горските работнички. С годините абонаментът на списанието и тиражът му непрекъснато растат – от 10 до 40 милиона екземпляра.
Списанието става временно явление и поради факта, че самото понятие "батрак", т.е. наемен работник, съществува единствено в ранния СССР и в периода на новата икономическа политика.
В "Батрачка" има статии, посветени на женския труд и ролята на жените в обществото. Жената трябва да служи на първо място на интересите на пролетариата и на комунизма, а не на семейството.
В списанието има и материали със съвети за грижа за децата, основи на хигиената и профилактиката на болести, предавани по полов път. То е предназначено за слабограмотни селски работнички, затова и им обясняват какво е сифилис и колко е вреден самогонът.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си