Новогодишните елхи са забранени за първи път в царска Русия: след избухването на Първата световна война е решено да се скъса с всичко, което идва от Германия, включително и с традицията да се украсява иглолистно дърво за Коледа и Нова година. След като болшевиките идват на власт през 1917 г., те отново разрешават празника и дори организират новогодишни веселия, също наричани "елхи", за деца, но през 1929 г. излиза нова забрана – този път от Сталин.
Новата съветска власт няма нищо против връщането на елхите и новогодишните тържества след царските забрани, особено като символи на равенството (преди революцията коледната елха е привилегия за богатите семейства). Нещо повече, тя ги насърчава: Владимир Ленин лично участва в новогодишните празници за деца. През 1919 г. той посещава горско училище в московските Соколники, където е украсена първата детска новогодишна елха. Неговият секретар Владимир Бонч-Бруевич по-късно си спомня срещата на децата с вожда на пролетариата: "Те го "откраднаха" от възрастните. Поведоха го със себе си да пият чай, да се почерпят, слагаха му сладко... А той им даваше ядки, наливаше чай и зорко наблюдаваше всички, сякаш бяха негово семейство... Нищо не можеше да се направи с децата. Те завладяха напълно Владимир Илич".
Антирождественска демонстрация на деца, 1929 г.
Свободни източнициЛоялното отношение към Нова година обаче не продължава дълго. Още след смъртта на Ленин през 1924 г. започват опитите Рождество да се превърне в комсомолски празник. На него се четат разобличителни доклади за икономическата скрита причина за "буржоазните", "попски" Рождество и Нова година, поставят се спектакли и политически сценки. По-късно и комсомолската версия на Коледа е критикувана, че не е ефективна в борбата срещу религията, а през 1927 г. Сталин държи реч, в която посочва недостатъците в работата на Комунистическата партия: "Имаме още такъв минус като отслабването на антирелигиозната борба". Борбата се засилва: през 1929 г. правителството издава указ, според който Нова година и Рождество са обявени за работни дни и вече не се считат за празници. В същото време е забранено да се секат и продават елхи – в изпълнение на указанията доброволци обикалят от къща на къща, за да проверят дали не се правят тайно новогодишни дръвчета.
Празнуване на Нова година в Дома на Съюзите, 1948 г.
Сергей Васин/МАММ/МДФВъпреки всички забрани, семействата, верни на традициите, продължават да празнуват Рождество и Нова година. Съветската писателка Ирина Токмакова си спомня: "Светлият празник Рождество Христово беше забранен и всеки, който реши да го празнува, можеше да плати с работата си или дори със свободата си и да отиде зад решетките".
В продължение на шест години страната празнува Нова година и Рождество нелегално и в страх от проверки на дружинници и от доноси от съседи. През 1935 г. обаче вестник "Правда" публикува бележка от партийния член и приятел на Сталин, Павел Постишев. В нея той призовава за новогодишна елха за деца: "В училищата, сиропиталищата, в дворците на пионерите... – там навсякъде трябва да има детска елха! Не трябва да има нито един колхоз, където управата заедно с комсомолците да не украсяват в навечерието на Нова година елха за своите дечица".
Москва, СССР
Николай Малишев, Валери Христофоров/ТАССТова става с разрешението на Сталин: генералният секретар Никита Хрушчов пише в мемоарите си, че Постишев повдигна въпроса за връщането на Нова година в личен разговор със Сталин. Той му отговоря: "Поемете инициативата, излезте в пресата с предложение да се върне елхата за децата и ние ще го подкрепим". Защо Сталин взема такова решение и досега не се знае. Така или иначе, това, което до неотдавна е забранено, става задължително – елхи за ученици и детски градини трябва да се организират дори в най-отдалечените кътчета на страната.
Инициативата на Постишев превръща коледната традиция в новогодишна – преди революцията елхата е символ само на Рождество, но борбата с религията в СССР отменя религиозните празници.
Първата разрешена елха в Училище № 1, град Наманган, Узбекска ССР, 1936 г.
Неизвестен автор/Russia in photoПрез 1937 г. за първи път се украсява "Кремълска елха" – главната детска елха в страната. На нея са поканени изявили се пионери, отлични ученици, деца на големци в производството и номенклатурата, а да попаднеш на празника е голяма чест. Тук за първи път се появява и Снежанка, внучката на Дядо Мраз, която оттогава е задължителна част от детския празник.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си