Славянската езическа митология има свои обяснения на важни космогонични и антропологични въпроси - как е възникнал светът и различните природни явления, откъде се е появил човек и защо е такъв. Славянската митология е най-близка до скандинавската и древноиндийската.
В Древна Рус всички знаят, че главният бог е Перун, той е гръмовержец и покровител на княжеската дружина. Той носи дъжд, който прави почвата плодородна, но може и да разцепи дърво с мълния.
Клетвата на княз Олег и неговата дружина пред бог Перун през 907
Миниатюра от Радзивиловската летопис, края на XV век/Свободни източнициПерун живее на небето, но има дългогодишен конфликт с Велес, който пък живее на земята и отговаря за земеделието и домашния добитък. Освен това Велес покровителства паричните отношения и търговията. Смята се, че след приемането на християнството "функцията" на Велес е поета от Николай Чудотворец, така че той става един от най-обичаните светци в Русия - практически свой и роден светец. Появяват се различни чисто руски вариации на образа Николай и мнозина дори забравят, че той е раннохристиянски светец от Византия.
Изображение на Мокош на северна руска шевица
Владимир Лобачов/Свободни източнициХорс е богът на слънцето, Дажбог е богът на плодородието, Стрибог - на вятъра и въздуха. Има и женско божество Мокош, тя отговаря за женското начало, покровителка е (и любимо божество) на жените, особено на майките. Тя е и богинята на тъкането, занаятите и на жизнените блага.
В края на X в. Русия приема християнството. Сложните текстове на Светото писание обаче са недостъпни за повечето хора. Първоначално те са на гръцки и свещениците ги обясняват на службите (и често всеки обяснява според собствените си разбирания и образованост).
Клетвата на княз Игор пред фигурата на Перун и на християните - край църквата "Свети Илия"
Миниатюра от Радзивиловската летопис, края на XV век/Свободни източнициЗагубили езическите богове и идоли, мнозина все още се нуждаят от отговори на най-важните житейски въпроси и обяснение на различни природни явления. Често за обикновените хора е невъзможно да осъзнаят, че всичко, което се случва, е по божията воля, необходими са по-илюстративни примери за това как всичко "работи" на Земята.
Освен това до XVII в. към страната са присъединени нови територии - Урал и Сибир, където местното население все още е езическо и излъчва своята представа за света, човека и боговете. Много суеверия, народни вярвания за демони и силата на природните явления се запазват в Русия и до ден-днешен. Много православни празници дори са "адаптирани" към езическите традиции (като Масленица преди Великия пост), за да улеснят руснаците да свикнат с новите обичаи.
Започват да се появяват и устни сказания, които смесват нови християнски представи и старите добре познати митологични и фолклорни мотиви. Едно от добре познатите писмени изложения на отговори на въпроси в Древна Рус е "Дълбоката книга" или както по-често се нарича, "Книгата за гълъбите". Гълъбът е символ на Светия Дух и мира.
По същество "Книгата на гълъбите" е апокрифна, а за четене на такива текстове човек е обявяван за еретик и е могло да бъде наказан. Точно това се случва със светията Авраам Смоленски, живял в края на XII - началото на XIII век. Той е изгонен от манастира и публично съден от църковните йерарси за четене на апокрифи и "дълбоки" книги и воденето на твърде "хитри" проповеди, на които се стичат много хора. Самият той пише книги. Известно е, че е написал "Словото за небесните сили ... и за отделянето на душата", в която размишлява по важни духовни въпроси.
Николай Рьорих. "Книгата за гълъбите". 1922
Свободни източнициНе е известно кога точно се появява "Книгата за гълъбите". Първите намерени писмени версии датират от XVII век, но учените смятат, че самият текст е създаден по-рано - в края на XV - началото на XVI век. По форма това е стих, който много напомня на епичните фолклорни приказки.
Книгата се състои от три части. Първата описва появата на самото издание. Огромната книга видите ли била паднала направо от небето, към нея се стекли множество хора, но всички се страхували да я приближат. Книгата се отворила сама, щом мъдрият цар Давид Евсеевич се приближил до нея (най-вероятно той е представен за библейския цар Давид). Той казал на хората, че самият Христос е написал книгата, а пророк Исая я е прочел.
Във втората част хората молят Давид да намери в книгата отговорите на въпросите си "за нашия живот, за свято-руското". Какво е породило определени явления - слънце, дъжд, облаци, звезди, нощи и т.н. Освен това има и духовни въпроси - от какво човек има "ум и разум" и помисли. Отделно питат за произхода на царе, князе, боляри и православни селяни.
Николай Рьорих. "Книгата за гълъбите" (Възпоменание за четирима крале). 1911
Свободни източнициДавид казва, че Слънцето е от божието лице, вятърът е от Светия Дух, дъждът е от сълзите на Христос, а мислите на човека например са от небесните облаци. Освен това, според книгата, Белият цар (т.е. руският цар) е най-важният над царете и той отстоява християнската вяра и дома на Богородица (т.е. Рус), а Светата Рус-земя е майка на всички земи. Говори и за Йерусалим, за това как Христос е бил разпнат, но в същото време споменава и доста фолклорни елементи - риба кит, стратимска птица и звяр Индрик.
И накрая, третата част разказва за съня на Давид, в който се води борбата между Правдата и Кривдата. Истината взема връх, побеждава в спора и отива на небето при самия Христос, но Кривдата се разпръсва по земята и от нея са всички проблеми и "грешни" хора. И така Давид обяснява същността на вярата - "Който не живее според Кривдата, / Той е привързан към Господ".
Кратко и много свободно в стила на народните предания Давид преразказва както библейски истории за сътворението на света, така и как Ева е била измамена от "коварната змия".
По същество "Книгата за гълъбите" полага основите на националното православно самосъзнание и философска мисъл. По-късно в различни източници ще се среща мнението, че руската земя е свята. И легендарната фраза "Ние сме руснаци - Бог е с нас", приписвана на пълководеца Александър Суворов, ще стане едва ли не национален девиз.
Съдържанието на "Книгата за гълъбите" се предава устно сред хората от поколение на поколение. Поетът Николай Заболоцки в стихотворението "Книгата за гълъбите" още през 1937 г. пише, че тази "полузабравена история на прадядовците" му е позната от ранна детска възраст. И че в тази "тайна книга" е написана "цялата истина за тайната земя".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си