Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Официално СССР е създаден на 30 декември 1922 г., когато Договорът за създаване на СССР (подписан между Руската СФСР, Закавказката СФСР, Украинската ССР и Белaруската ССР) е одобрен от Първия всесъюзен конгрес на Съветите.
Владимир Ленин и Йосиф Сталин на обща снимка през 1922 година. Първият е основател и първи ръководител на Съветския съюз, прокарващ идеологията на революцията от 1917-та. Точно през тази година Сталин е избран за генерален секретар на Централния комитет на болшевишката партия - длъжността, която в бъдеще ще означава ръководител на страната.
През 1922 г. са създадени много съветски организации, които сега също празнуват 100-годишнина. Една от тях е Всесъюзната пионерска организация, кръстена на В.И. Ленин.
Болшевиките имат много прогресивни и важни идеи и кампании - една от тях е изкореняването на неграмотността. За рекордно кратко време, като правят образованието безплатно и задължително, те дават възможност на поне половината от страната да чете и пише. И този брой се увеличава с всяка изминала година.
В същото време болшевиките ръководят антирелигиозна кампания, конфискуват скъпоценностите от църквите и масово арестуват и съдят свещениците.
След смъртта на Ленин, през 1925 г. лидер на СССР става Йосиф Сталин. Той остава в историята с много твърдата си политика, поставяща интересите на страната по-високо от интересите (и живота) на нейните граждани. Въпреки това той все още има поддръжници, които го възхваляват за принудителната индустриализация на страната и превръщането на Съветския съюз в силна империя.
Сталин създава много заводи, гигантски водноелектрически централи и мегазаводи, както и дава старт на добива и производство на много неща от различни сфери. Той също така поръчва изграждането на пътища и пуска в действие цели транспортни системи - например метрото в Москва (и като цяло превръща Москва в мегаполис). Един от най-амбициозните му проекти е "Седемте сестри", или "Сталинските небостъргачи", които обаче са завършени едва след смъртта му.
Една от най-мрачните страни на управлението на Сталин е системата на трудовите лагери ГУЛАГ, която използва затворниците за най-сложните строителни работи при най-сурови условия, независимо дали става дума за Далечния север, добива на дървесина в Сибир или добива на уран в Далечния изток.
Милиони хора, които са принудени да преминат през тези затвори, са безследно изчезнали или загинали там. Като се отървава от всякакви политически конкуренти и от така наречената "пета колона", Сталиновото НКВД (бъдещата разузнавателна служба КГБ) може да арестува всекиго за неумела шега или заради донос.
В опитите си да разберат какво се е случило с техните роднини, хората понякога прекарват часове на опашки до службата на НКВД – в дъжд, сняг и пек. Голямата съветска поетеса Анна Ахматова отразява тези ужасни обстоятелства в елегията си "Реквием". "В ужасните дни на Йежовщина [името на началника на НКВД, на снимката по-долу със Сталин] изкарах седемнадесет месеца на външната опашка за чакане на посетителите на затвора в Ленинград..."
След чистката на Сталин Втората световна война започва да се превръща в едно от най-трудните преживявания в съветската история. Четирите години, които СССР прекарва в борба с нацистите, са увековечени в националната история под името "Велика отечествена война". За победата на страната помагат не само мъжете и професионалните войници, но и жените, децата и пенсионерите. Някои от тях се сражават на фронтовата линия, докато други се занимават с изработването на куршуми или шиенето на униформи.
В кошмара на Втората световна война, отнела живота на милиони съветски граждани, Ленинград преживява най-тежките 900 дни под нацистка обсада, без храна, отопление и електричество. При отстъплението си нацистите нанасят сериозни щети на някогашните луксозни царски дворци и изнасят много съкровища.
След като печели войната, съветската страна година след година се възстановява след огромните си загуби. Промишлеността се връща към мирното производство и започна ерата на съветската култура и кино.
След смъртта на Сталин през 1953 г. начело на Съветския съюз застава Никита Хрушчов. Той закрива ГУЛАГ, амнистира много затворници и развенчава култа към личността на Сталин. Годините на неговото управление са отразени в историческите книги под името "Хрушчовското размразяване".
Едно от най-забележителните достижения на Хрушчов е справянето с жилищния проблем. По време на съветската индустриализация милиони хора се преместват от селата в градовете, но нямат достатъчно места за живеене, затова трябва да бъдат настанени в комунални апартаменти или общежития. Хрушчов инициира изграждането на евтини стандартни жилищни сгради, които днес са известни като "хрушчовки".
И накрая, ерата на Хрушчов е белязана с едно от най-епичните събития в историята на човечеството. Космонавтът Юрий Гагарин става първият човек, излетял в космоса. Вижте само как Москва посреща своя герой след епичния му полет тук.
От 1964 г. и в продължение на почти двадесет години съветската страна е управлявана от Леонид Брежнев. Този период, започващ от 1970-те години, е известен като "ерата на застоя", която елитът на комунистическата партия всъщност нарича "развит социализъм".
Това е времето на стабилността. Предишният бърз икономически растеж спира, страната вече няма сериозни политически проблеми и в същото време започва да получава сериозни пари от продажбата на петрол. Освен това жизненият стандарт е много по-добър, отколкото след войната и дори през 1960-те. И всичко това, докато отношенията между СССР и САЩ по време на Студената война стават все по-топли (по-долу Брежнев дава емблематичната си целувка на американския президент Джими Картър).
80-те години на ХХ век са белязани от кончината на двама съветски лидери един след друг, след като и двамата управляват само около една година. Има и икономическа криза, дефицит на всичко, празни рафтове и огромни опашки пред магазините... Накрая, през 1986 г., се случва най-голямата катастрофа - експлозията в Чернобилската атомна електроцентрала. Всички тези събития показват необходимостта от мащабни реформи в страната. Така започва перестройката на Горбачов.
Благодарение на края на 80-те години светът се запознава не само с руски думи като "перестройка", но и с "гласност". Ако не точно истинска свобода на словото, то поне възможност да се информират хората за нещата, които се случват в страната, и то не само в положителен план, както прави съветската телевизия. В същото време пада цензурата и са публикувани много велики руски и съветски книги - от "Доктор Живаго" на Борис Пастернак до "Архипелаг ГУЛАГ" на Александър Солженицин. Хората буквално усещат свежия въздух. По същото време Съветският съюз изтегля войските си от Афганистан след десетгодишна война срещу бунтовниците.
Като част от реформите Михаил Горбачов дава на съветските републики по-голяма автономия и дори провежда референдум за спасяването на СССР (за който гласуват повечето хора). Горбачов планира да подпише нов съюзен договор. През август 1991 г. обаче в Москва предстои да се извърши реакционен съветски преврат, но той се проваля. Борис Елцин оглавява митинг срещу преврата, насочен срещу възстановяването на Съветския съюз и тържеството на демокрацията. В резултат на това на 26 декември 1991 г., след почти 70 години съществуване, ерата на Съветския съюз приключва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
