Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Когато пътува из Русия и посещава различни градове, разположени на хиляди километри един от друг, дори един ненаблюдателен турист ще види във всеки един от тях едни и същи пететажни жилищни сгради с незабележителна архитектура. Всички те са издигнати по времето на управлението на съветския лидер Никита Хрушчов (от 1953 до 1964 г.), на когото те и са кръстени -"хрушчовки".
Някои в Русия днес говорят за тях пренебрежително: апартаментите в тях са малки, таваните - ниски, няма асансьор и са морално и физически остарели. Тези непретенциозни жилищни сгради обаче буквално правят революция в съзнанието на съветските хора. В "хрушчовките" всеки получава право на собствено пространство и щипка свобода.
Преди началото на масовото строителство на "хрушчовки" жилищният проблем в СССР си остава един от най-острите: продължаващата индустриализация води до нарастващ приток на работна сила от селата към градовете. Задачата хората да бъдат настанени във временни общежития-бараки без удобства е решена сравнително успешно дори при Йосиф Сталин. Макар по това време отделни бараки да се срещнат дори в столицата, те вече не са масово явление.
По-голямата част от населението се премества в "сталинки" – жилищни сгради, построени от 1933 до 1961 година. Жилища по сталински образец се строят не само за номенклатурата и интелигенцията - елита на съветското общество, но и за обикновените граждани. Проблемът обаче е, че за редовия човек е почти невъзможно да се сдобие със самостоятелен апартамент в тях. Сталинките (от 5 до 11 етажа) обикновено се дават като общински апартаменти - в един апартамент живеят няколко семейства, всяко от което заема една или повече стаи.
Кухнята, тоалетната и коридорът са споделени, а това създава проблеми за жителите - бивши обитатели на общински апартаменти си спомнят за опашки за тоалетна, строго ограничено време за използване на душ, винаги шумни или, напротив, прекалено строги съседи, миризми на храни, които се готвят в кухнята и липса на лично пространство.
Понякога конфликтите стигат до сбивания или опити за потайно изгонване на съседи - с помощта на доноси, оплаквания и интриги, което пък може да доведе до арест на човек, чиято стая в този случай отива при съсед.
Вече след смъртта на Сталин през 1953 г. властите решават да сложат край на недостига на жилища за 20 години. За изпълнението на амбициозния план са разработени проекти за домове, чието строителство е евтино, и това са "хрушчовките".
Ергономичността е на първо място – кухнята от 5 кв. м е разработена въз основа на анализ на движенията на домакинята по време на приготвянето на основен набор от ястия, нормата на жилищна площ за всеки човек е 12 кв. метра, банята обикновено е комбинирана – никакви излишества.
В зависимост от броя на членовете на семейството се дават едностайни, двустайни и тристайни апартаменти, чиято площ достига 58 квадратни метра. Може би след сталинските квартири такова пространство не изглежда огромно, но пък е собствени, лично.
"Първата ми мисъл беше: еха, колко много място! Две големи стаи, собствена кухня, сега е ясно, че е малка, но тогава ни се стори, че това са истински палати! Винаги има топла вода", спомня си Марина Циганкова, която по някое време се мести със семейството си в "хрушчовка".
"Хрушчовките" стават огромен пробив в увеличаването на жилищния фонд на страната - средното време за строителство на една жилищна сграда е 12 дни, което прави възможно бързото преместване на милиони хора в индивидуални жилища. Скоростта на строителството не винаги означава ниско качество – има тухлени и блокови "хрушчовки", които все още са годни за живеене и дори могат да се конкурират с някои нови сгради по издръжливост, но пък панелните "хрушчовки" наистина започват да се разпадат след 30 години експлоатация.
Самите апартаменти, ако ги погледнете през очите на човек от 60-те, са доста удобни: всичко е собствено, има килер, има само пет етажа.
Заслужава да се отбележи, че апартаментите в СССР се дават напълно безплатно, а размерът на стаята им се изчислява според броя на хората в семейството, само трябва да изчакате реда си.
"С родителите ми живеехме в общ апартамент за три семейства. И когато ни дадоха двустаен апартамент от фабриката на баща ни в тухлена "хрушчовка", бяхме невероятно щастливи. Имах вече собствена, макар и малка стая. Мама беше доволна от собствената си баня и кухня. Животът започна да изглежда различен", казва Владимир Орлов.
Всесоюзно изложение "Искусство - в быт" (1961 г.) в Москва
Юрий Абрамочкин/SputnikДизайнерските решения, родени благодарение на "хрушчовките", и досега вдъхновяват мебелните марки - малкият размер на апартаментите принуждава съветските дизайнери да преминат към минимализъм и така се раждат фотьойлът-легло, масата-шкаф и гардеробът "Хелга", които се превръщат в един от символите на епохата. Това, което се е смятало за "нафталин" и "бабини мебели", сега се търси активно на битпазарите и се реставрира, за да възпроизведе естетиката на 1960-те години.
В миналото преместването в "хрушчовка" се възприема просто като подобряване на качеството на живот, възможност за бягство от дискомфорта на комуналния бит, но като се погледне назад, става ясно, че с преместването щастливите собственици на нови апартаменти са бягали и от дискомфорта на комуналното съзнание.
Семейството на работникът от ВАЗ Владимир Балашов празнува рождения ден на малкия им син
Борис Кавашкин/SputnikПредишният начин на живот не позволява уединение и Хрушчов успява да промени това: новите удобни жилища събуждат индивидуалиста в съветския човек - можете да подредите всичко както искате, правите каквото искате и то без от никого да искате разрешение.
Село Ленинска Искра, Котелничкески район, Кировска област
Борис Ушмайкин/SputnikЗаедно с индивидуалното жилище се появява такова явление като "квартирник" - таен камерен концерт, организиран у дома, за свои хора, поради забраната за публични изяви за много групи и изпълнители. В такива домашни концерти през 60-те години участват музиканти, които по-късно стават звезди, като Владимир Висоцки например. Така индивидуалните жилища, подарени на гражданите от държавата, стават платформа на контракултурата.
Интересното е, че строителството на "хрушчовките" частично съвпадна с периода, наречен "затопляне" - цензурата отслабва, ГУЛАГ е ликвидиран, СССР приповдига желязната завеса. Страната преживява голям обрат, а наред с него се преобръща и съзнанието на нейните жители.
"Хрушчовки" все още могат да бъдат намерени във всички страни от постсъветското пространство, а също в Германия и Куба. Някои от блоковете се нуждаят от събаряне, но много от тях са обичани от жителите им, които не искат да се преместят в нови апартаменти, въпреки предложенията на властите.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
