Как пуншът се превръща в жженка, любимата напитка на руските хусари и писатели

Рецептата за напитката е донесена в Русия от офицери от руската армия, участвали в походите по време на Наполеоновите войни. И по състав, и по технология на приготвянето е подобна на обикновения пунш, но под влиянието на хусарите се изменя и придобива ново значение – като обаче запазва силата и развеселяващия си ефект.

Руски пунш

Кадри от "Хусарска балада" на Елдар Рязанов, 1962/"Мосфильм"

Просто казано, жженката може да се определи и като вид пунш. През 1803 г. френският историк Гримод дьо Ла Рейниер в книгата "Алманах на гурманите" описва действието му по следния начин: "Пуншът поражда веселост, възбужда въображението и почти никога не опиянява". С последното утвърждение може да се поспори – това и се случва в Русия.

Попаднала в ръцете на руските офицери, рецептата се променя и фразата "почти никога не опиянява" вече е неприложима за нея. Приготвянето на пунша от хусарите става и крайно зрелищно: огромен чан се пълни с вино, на него се поставят две скръстени саби и на тях поставят захарна буца, която поливат с ром. След това запалват буцата и пламтящата захар се стича във виното, след което я гасят с шампанско. Поради този "пожар" напитката се сдобива с името си – жженка.

Кадри от "Хусарска балада" на Елдар Рязанов, 1962/"Мосфильм"

Рецептата, впрочем, има вариации: някога ромът се заменя с коняк, използва се както червено, така и бяло вино, като някои дори добавят плодове. В походни условия жженката се приготвя от каквото има под ръка, основно за сгряване през зимата и за придобиване на смелост преди бой. Но в мирно време приготвянето ѝ се превръща в цял ритуал.

Бившият хусар граф Остен Сакен си спомня офицерската традиция така: "Пиенето на жженка винаги придобиваше войнствен вид: в стаята постилаха килими; в средата на пола в някакъв съд се гореше захар в ром, което представлява огнище от дърва на биваци; наоколо в няколко реда сядаха пируващи с пистолети в ръце (...) Когато се разтопеше захарта, изливаха в съда шампанско и готовата жженка се наливаше в пистолетите, започваше пиенето".

Кадри от "Хусарска балада" на Елдар Рязанов, 1962/"Мосфильм"

Жженката е наречена "хусарска", защото в хусарските полкове служат наследниците на заможните и именити семейства, "златната младеж" на XIX век. Хусарите са едни от малкото, които могат да си позволят толкова скъпо развлечение: заплатата на офицера е около 395 рубли за година – за тези пари трябва да си плаща квартирата, да се грижи за коня си, да си купува скъпи амуниции и да харчи и за храна. Цената на бутилка шампанско започва от 2 рубли, а на френско вино – от 50 копейки, като пуд захар (около 16 кг) струва около 40 рубли. Напитката излиза много скъпа, а, вземайки предвид начина на живот на хусарите, които се славят като смелчаци и женкари, можете само да си представите колко харчат годишно за такива увеселения.

Литературна напитка

Унтер-офицери от Лейб-гвардията на Хусарския полк, 1838

Фонд на Военноисторическия музей на артилерията, инженерните войски и свързочните войски, Санкт Петербург/Свободни източници

Модата на скъпата гореща напитка излиза отвъд пределите на хусарските полкове и се разпространява в литературните и студентски кръгове. Голям любител на жженката е Александър Пушкин. Приятелят на поета Иван Липранди в мемоарите си си спомня следния случай: събрали се с приятелска компания той, Пушкин и полковниците Орлов и Алексеев, и се отправили в билярдната, където решили да пият жженка. Изпили общо 3 кани, които предсказуемо подействали на поета: "Пушкин се развесели, започна да ходи край страните на билярда и да пречи на играта. Орлов го нарече ученик, а Алексеев добави, че на учениците им дават уроци… Пушкин се отскубна от мен и, разбърквайки топките, не остана длъжен и на думи; приключи се с това, че предизвика и двамата на дуел, а мен ме покани за секундант". Благодарение на посредничеството на Липранди случаят се замита: Орлов и Алексеев се извиняват на Пушкин и дуелът е отменен.

Иван Петрович Липранди

Свободни източници

С любов към жженката пише и Михаил Лермонтов, който се научава да прави напитката още в през годините си на обучение във военното училище, а Николай Гогол вари жженка сам за гостите си. Жженката си остава популярна в течение на целия XIX век – в публикувана през 1870 г. книга "Минало и думи" Александър Херцен си спомня как през студентските си години отива на рожден ден на приятел: "На другия ден ме боли глава, гади ми се. Това, очевидно, е от жженката – буламач! И тук взех искреното решение никога занапред да не пия жженка, това е отрова".

Група офицери от хусарския полк, 1900-те

Свободни източници

В края на XIX век популярността на жженката угасва: модата отминава, а и съставът на офицерските полкове силно се променя, малцина могат да си позволят такова скъпо удоволствие. През XX век жженката започва да се използва само в обреда за просвещаване на хусарите, а след Първата световна война напълно забравят за напитката.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.