Roger Viollet/Getty Images
На 23 ноември 1942 г. в хода на стратегическата настъпателна операция "Уран" съветската войска затваря пръстена около 330-хилядната групировка на Вермахта в района на Сталинград. В "котела" се оказва цялата 6-а армия на Фридрих Паулус, както и част от силите на 4-а танкова армия, водена от Херман Хот.
"Зашеметени, объркани, ние не сваляхме очи от нашите щабни карти – нанесените на тях дебели червени линии и стрели обозначаваха посоката на многочислените удари на противника, неговите обходни маневри, участъците на пробив", спомня си офицерът от отдела за разузнаване на 6-а армия Йоахим Видер. "Въпреки всичките ни предчувствия, дори и в мислите си не допускахме такава катастрофа!"
Fortepan (CC BY-SA 3.0)
Тъй като в "котела" се оказват много повече немски войски, отколкото съветското разузнаване предполага първоначално, тяхното унищожаване става изключително трудна и времеемка задача. Противникът, окопал се в Сталинград и в редица населени места на запад от него, оказва яростна съпротива с надеждата помощта скоро да дойде. Групировката на Паулус все още разполага със седем летища, които Луфтвафе използва за доставка на храна и боеприпаси.
На 12 декември започва немската операция "Зимня буря" за деблокирането на 6-а армия. Независимо от първоначалния успех, войските на генерал-фелдмаршал Ерих фон Манщайн са спрени на 48 км от града. Паулус така и не се решава да пробие обсадата, за да ги посрещне, тъй като се страхува, че войските му ще бъдат унищожени с лекота в откритата замръзнала степ.
Heinrich Hoffmann/Mondadori/Getty Images
Докато на юг от Сталинград бушува "Зимна буря", на северозапад от града Червената армия води настъпателната операция "Малък Сатурн", с която разгромява редица италиански и румънски дивизии и пробива вражеския фронт в дълбочина на 340 км. Опасността вече надвисва над тила на войските на самия Майнщайн, което в крайна сметка го принуждава на 24 декември да тръгне в отстъпление.
В Сталинград още не знаят за провала на щурма. "В частите жадуваха за ободряващи известия", спомня си Видер. "Предните линии се държаха с последни сили, уповавайки се на надеждата, че всеки момент, преди Коледа, Хитлер ще изпълни обещанието си и ще помогне. Фразата: "Майнщайм идва!" все още се носеше от устата на всички. Но именно в тези дни, когато всички още чакаха, вярваха и се надяваха, настъпващите съединения, които бяха натоварени със задачата да освободят 6-а армия от обсадата, бяха спрени, а след това и изтласкани от руските войски, така и без да достигнат своята цел".
Getty Images
На 4 януари 1943 г. Щабът на върховното главнокомандване утвърждава плана за операцията "Пръстен", според който войските от Донския фронт на генерал Константин Рокосовски трябва да свият кръга около групировката на Паулус, а после да я разделят и да я унищожат част по част. Многострадалната 62-а армия на генерал Василий Чуйков, която героично удържа Сталинград в тежките есенни боеве, трябва да премине в настъпление непосредствено по градските улици.
По зла ирония на съдбата 57-а армия на генедрал Фьодор Толбухин предстои да атакува отбранителните линии, чието строителство той е ръководил през миналата година. Тогава част от тях са изоставени от съветските войски без бой и сега са заети от войници на Вермахта. "Ех, на своя глава построих всичко това!", казва съкрушено военачалникът.
Свободни източници
Немците категорично отхвърлят ултиматума да се предадат и на 10 януари започва настъплението на Червената армия. Съветските войски отстъпват на противника по численост (Рокосовски разполага с 212 000 бойци срещу 250 000 на Паулус), но имат преимущество в бронетехниката и артилерията и пълно господство във въздуха.
"Оглушителният грохот на над 7000 оръдия и миномета мигновено прераства в непрекъснат, безспирен тътен", спомня си служилият тогава началник на артилерията на РККА Николай Воронов. "Отдясно, отляво и над нас се чува свистене, вой и шум от летящи снаряди и мини, а по позициите на врага земята се тресе. Това продължи 55 минути. От страна на противника нямаше нито един ответен изстрел".
Sovfoto/Getty Images
Независимо от ожесточената съпротива на немците, съветските войски преодоляват вражеските отбранителни линии една след друга. На 15 януари те превземат изключително важното за 6-а армия летище "Питомник", а два дни по-късно стигат до близките подходи към самия Сталинград.
"Трябва да се отбележи, че противникът беше създал много мощни укрепления тук", пише в спомените си Рокосовски. "Близо един до друг бяха разположени силни опорни пунктове с голямо количество бункери, бронирани модули за укритие и вкопани в земята танкове. Цялата местност на подстъпите към тях беше опасана с бодлива тел и гъсто минирана. Студът достигаше до -22 градуса, снежните бури се засилваха. На нашите войски им предстоеше да предприемат настъпление в открита местност, докато противникът беше в траншеи, землянки и окопи".
Sovfoto/Getty Images
Загубата на летището и ефективната работа на съветските сили за противовъздушна отбрана са критични за снабдяването на обсадената 6-а армия – на ден немските войници получават не повече от 150 г хляб и 70 г месо. Във войските стремително се разпространява паника и упадъчно настроение, но Хитлер забранява на Паулус дори да си помисли за капитулация, като издава заповед да държи позициите и да чака помощ.
В утрото на 26 януари войските от 21-а и 62-а армия се обединяват на юг от населеното място около "Червен октомври" и на Мамаевския курган, като разделят въпросните немски групировки на две части. "Южната" групировка, където е и щабът на Паулус, се оказва притисната в центъра на града. "Северната" под командването на генерал Карл Щрекер е в района на Сталинградския тракторен завод и завод "Барикада".
Sovfoto/Getty Images
Кръвопролитни боеве се водят за железопътната гара, хлебозавода, елеватора и площада на Падналите борци. В същото време немските войници започват масово да се предават в плен. На 31 януари на съветсктие войски се предава и блокираният в сградата на универсалния магазин Фридрих Паулус. На същата вечер Хитлер го удостоява със званието генерал-фелдмаршал. Подчертавайки в телеграмата, че "още нито един немски фелдмаршал не е попаднал в плен", фюрерът фактически иска от своя военачалник да се самоубие. Оказва се, напразно.
"Паулус беше изтощен, явно болен", спомня си сержант Пьотър Алхутов. "Стараеше се да се държи достойно, но в неговото състояние не му се отдаваше. В онова мразовито утро в Сталинград на всички бойци от Червената армия и на абсолютното болшинство от немските войници им стана ясно, че това е началото на техния край и началото на нашата победа". Щрекер и войските му капиталират на 2 февруари.
Владимир Юдин/Sputnik
В хода на операцията "Пръстен" загиват 140 000 немски войници, притежаващи ценен опит (загубите на Червената армия са около 25 000). Част от силите успяват да се евакуират по въздух. В плен попадат над 90 000 военнослужещи, включително 2500 офицери и 24 генерали. Като трофеи съветските войски получават 5762 оръдия, 1312 миномета, 12 701 картечници, 744 смолета и 166 танка.
За първи път в годините на войната в Третия райх е обявен тридневен национален траур. "Поражението край Сталинград хвърли в ужас както немския народ, така и неговата армия", пише генерал Зигфрид Вестфал. "Никога преди за цялата история на Германия не беше се случвала толкова страшна гибел на толкова голям брой войници".
Уважаеми читатели,
Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:
- Абонирайте се за канала ни в Telegram
- Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
- Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
- Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви