Защо наричат Николай I жандарм на Европа?

Ако говорим за периода на царуване на Николай I, то той може да бъде описан по следния начин - сложен и противоречив. Такъв е и самият цар. Въпреки това в руската и европейската история той влиза главно под негативни епитети.

Как Николай се възкача на трона?

Николай Павлович е третият син на император Павел I - и последният за опашката на трона. Така че той не е подготвен да царува и затова почти не се занимава с държавни въпроси в семейството. Подобно на други велики князе получава отлично военно образование. Преди да се възкачи на трона ръководи няколко гвардейски части и е главен инженер на руската армия.

Съдбата обаче отрежда друго. През 1825 г. внезапно умира по-големият му брат (тогава вече действащ император) Александър I. Средният брат Константин по това време е във Варшава и категорично отказва както да заеме трона, така и официално да се отрече от него. Докато Константин се колебае военните и дори самият Николай Павлович успяват да положат клетва в столицата. Така се дава време на привържениците на двамата "наследници" да наберат сили.

В резултат на това, под натиска на семейството и елитите, Николай Павлович решава да действа. Той се обявява за император и определя дата за клетвата си - 14 декември. На този ден революционери и част от военните излизат на площада на Сената, пред Зимния дворец, за да защитят правата на Константин, от когото Николай отнема престола. Но планът на революционерите (по-късно наречени декабристи) не е успешен. Армията не подкрепя бунтовниците и метежът е смазан. Николай екзекутира чрез обесване петима защитници на бунта. С този кървав епизод започва неговото управление.

Какъв владетел е той?

Николай I твърдо вярва, че монархията е единствената форма на управление, която подхожда на Русия. И следователно смята всякакви промени с либерални нотки за пагубни. Той е консерватор, държавната му политика се ръководи от три постулата: автокрация, православие и народност (парафраза на военния лозунг "За вярата, царя и отечеството", който се оформя в началото на XIX век).

"Николай си поставя за задача да не променя нищо, да не въвежда нищо ново в основите, а само да поддържа съществуващия ред и да запълва празнините", така описва политиката му историкът Василий Ключевски.

Той съсредоточава управлението на страната в своите ръце и тези на министрите си, които безусловно се подчиняват на чиновниците (броят им е рязко увеличен), участието на обществото в този процес е изключено. И за да знае точно как живее това общество и да го контролира, той създава нов орган - Собствена канцелария на Негово Императорско Величество. Нейният трети клон е наречен "секретна полиция", тя следи за "ненадеждни елементи", цензурира литературата, журналистиката и изпраща редовни отчети до императора.

Въстанието на декабристите оставя голям отпечатък върху цялото му управление: "Той смята случилото се за Божий умисъл и решава, че е призован от Господ да се бори с революционната зараза, но не само в собствената си страна, а и в Европа като цяло. За него декабристкият заговор е част от общоевропейски такъв", разказва историкът Леонид Ляшенко. Тази увереност в революционната заплаха определя външната му политика.

Защо го наричат жандарм?

И така Николай I се оказва на трона уверен, че Руската империя е заплашена от революция, която ще дойде от Запад. Той вярва, че мирът и стабилната власт в европейските държави са в интерес на Русия. Затова, когато поредната революция разтърсва Европа, руският цар смята за свой свещен дълг да се бори с нея и да реагира бързо.

Така през 1830 г. руската армия жестоко потушава полското въстание срещу руските власти. Следващият вятър на революцията подухва от Франция през 1848 г., когато крал Луи Филип I е свален от власт и е провъзгласена Втората република. Революционните настроения от Франция се разпространяват в други страни - Италия и Австрия. Само седмица след френското въстание главата на австрийския императорски дом Франц Йосиф моли руския цар за помощ срещу въстанието на Унгария, което може да доведе до разпадането на Австро-Унгарската империя и образуването на коалиция срещу Русия. Николай I е ужасен от ситуацията и през 1849 г. изпраща 170 000 руски войници и офицери на помощ на Виена. Тази военна намеса е главната причина за поражението на унгарците в тяхната борба за независимост.

Тогава европейската преса започва да използва израза "жандарм на Европа" в контекста на Русия и нейния цар. По-късно в съветската историография този израз ще бъде свързан с изявлението на Владимир Ленин, който също отбелязва в статия от 1908 г. "Събитията на Балканите и в Персия", че през 1849 г. Русия трябва да играе ролята на европейски жандарм срещу някои европейски страни.

По един или друг начин революцията тогава не прекрачва границите на Руската империя. Режимът на Николай I е разклатен от прекомерно надценяване на собствените му сили в друга война, тази с Османската империя през 1853-1856 година. Там той прави няколко катастрофални грешни изчисления и в крайна сметка претърпява поражение, подкопавайки вярата в неговия режим дори сред лоялните му консервативно настроени подръжници в Русия.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви