Защо наричат ПЪРВИЯ руски цар Четвърти?

Първият руски император, получил номер, е Петър Велики. На 22 октомври 1721 г. е основана Руската империя. На този ден Сенатът и Светият синод на Русия официално дават на Петър титлата "Баща на отечеството, император на цяла Русия, Петър Велики". Но официалният манифест се нарича "Акт за предоставяне (...) на Петър I на титлата Император (...)".

Към титлата на Петър е добавена римската цифра I, защото той иска да е равен на съвременните императори, най-вече на Карл VI (1685-1740), който е римски император от 1711 година. Петър е горд, че е негов роднина – жената на сина на Петър, Алексей, е сестра на жената на Карл VI, Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел. Така че, когато Петър умира на 28 януари 1725 г., официалният манифест го именува Петър I, а жена му –Екатерина I.

Преди XVIII в. руските царе и велики князе се именуват просто със собствените и бащините им имена: например цар Алексей Михайлович (1629-1676) или велик княз на Москва Василий Иванович (1479-1533).

Кой прави Иван Грозни Четвърти?

Портрет на Николай Карамзин от Василий Тропинин, 1818

Третяковска галерия

Номерацията продължава през 1740 г., когато Иван Антонович – злощастният наследник на руския трон, е обявен от Сената за Иван III. Според логиката на Сената Иван "Грозни" Василиевич е първият руски цар. Вторият цар на име Иван е полу-братът на Петър Иван Алексеевич (1666-1696), така че Иван Антонович е третият. Обърнете внимание, че номерацията е непрекъсната, въпреки че Иван Грозни е от Рюриковичи, а Иван Алексеевич и Иван Антонович са от Романови. Чрез тази приемственост държавниците подчертават факта, че Романови и Рюриковичи са свързани.

Номерацията се променя през първата четвърт на XIX век. През 1829 г. е публикувана пълната "История на руската държава" от Николай Карамзин (1766-1826). В тази основополагаща творба, която става основният учебник по руска история за близо век, той започва номерацията на руските суверени от Иван Данилович, известен като Иван Калита, княз на Москва.

Защо? Иван Калита е първият московски управник, който получава право да събира дан от руснаците и да го прехвърля на монголо-татарите, получавайки известна степен на независимост. Той е и дядо на Дмитрий Донской, който през 1380 г. побеждава Златната орда в Битката при Куликово поле.

Николай Карамзин, автор на "История на руската държава", не одобрява политиката на Иван Грозни и не иска да започне с него номерирането на руските царе – въпреки че това би било логично, тъй като Иван Грозни действително е първият цар. Но след като "Историята" на Карамзин излиза, тя налага сегашната традиция на номерирането. Според нея Иван Грозни е четвъртият московски управник на име Иван Калита (1284-1340) е първият, синът му Иван Иванович "Красиви" (1326-1359) е вторият, Иван Иванович "Велики", основателят на Московската държава, е третият.

Така, Иван Грозни става Иван IV, а Иван Алексеевич, полу-братът на Петър, става Иван V. Иван Антонович пък става Иван VI.

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.